Новини

Становище на АСЕП във връзка със заявления за цени на електрическа енергия от 01.07.2017

Във връзка с публикувани от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявления за цени на електрическа енергия от 01.07.2017, внесени от „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, електроразпределителните дружества и държавните производители „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и „ТЕЦ Марица – Изток 2“ ЕАД , Асоциация Свободен енергиен пазар представи в КЕВР, Министерството на енергетиката и Комисията по енергетика на 44то Народно събрание  становището на своите членове – български компании, участващи в свободния пазар на електрическа енергия.

Относно разглеждането на заявленията в контекста на текущото финансово състояние на дружествата

Преди всичко, АСЕП би искала  напомни необходимостта исканията на дружествата  от групата на БЕХ ЕАД за повишаване на цени да бъдат разглеждани при отчитане  на  задоволителното  финансово състояние, докладвано  от  тях в края на I^–вото тримесечие на 2017 г. [1]  :

• НЕК ЕАД отчита за 2016г. печалба на ниво EBITDA  от 137 млн. лева, която е с 55 млн. лева повече от печалбата от 82 млн. лева, отчетена година по-рано. Нетният финансов резултат към 31.03.2017 г. е 120 млн. лева, спрямо отчетените 53,5 млн. лева към 31.03.2016 г.
• ЕСО ЕАД –  на ниво EBITDA, финансовият резултат за 2016г. е 190 млн. лева, който е с 11 млн. лева по-висок от печалбата от 180 млн. лева, отчетена през 2015 г. Отчетът  за първото тримесечие на 2017г. сочи аналогичен положителен резултат – печалбата на ЕСО ЕАД преди данъци и такси възлиза на 33 млн. лева
• „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД –  въпреки че през 2016 г. финансовият резултат на дружеството е силно повлиян от извършените разходи, свързани с изпълнението на мероприятията, насочени към удължаване на експлоатационния ресурс  на енергоблокове 5 и 6 и увеличаване на топлинната им мощност на 104%, печалбата на дружеството на ниво  EBITDA е 186 млн. лева през 2016 г. За I^-вото тримесечие на 2017 г. дружеството отчита ръст в постигнатия финансов резултат  на ниво EBITDA, като той достига  102 млн. лева, при отчетени 81 млн. лева през съпоставимия период на 2016 г.
• „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД – дружеството отчита оперативна печалба към 31.12.2016 г. в размер на 34 млн. лева. спрямо отчетената печалба от 21 млн. лева година по-рано. На ниво печалба преди данъци дружеството отчита печалба от 5 млн. лева, спрямо загуба от 9 млн. лева, отчетена през съпоставимия период на 2016 г.

Относно исканията за увеличение на цена „Задължение към обществото“

Общественият доставчик заявява сумата от 1, 367 млрд лева, на която възлизат некомпенсираните разходи, които трябва да се покрият от цена „Задължения към обществото“ през ценова година 2017-2018.  Тази сума означава около 15% -но увеличение на цена „Задължения към обществото“, с което надбавката ще надвиши 40 лева /MWh, достигайки над 60%-на част  от цената на електрическата енергия. АСЕП  отбелязва, че препоръките в доклада на Световната банка са за 15%-но увеличение на цена ЗкО.  АСЕП обаче счита, че  постоянното  повишаване на политически добавените компоненти към  цената на електрическата енергия  за покриване на нарастващите разходи на Обществения доставчик за електроенергия, изкупувана по преференциални цени,  е изчерпан подход,  сериозно  натоварващ българските потребители и  допринасящ за увеличаване на енергийната бедност в страната.  АСЕП настоява вместо това да се следват препоръките на европейските енергийни регулатори за преход от преференциални цени към пазарно базирани схеми за подпомагане на ВЕИ[2], при прилагане на отговорността за балансиране към всички ВЕИ и премахване на приоритетното диспечиране. АСЕП счита, че производителите с дългосрочни споазумения за изкупуване  също трябва да  бъдат изведени на свободния пазар чрез новия пазарен модел.

Относно исканията за повишаване на цената на услугата „обществена доставка“

АСЕП изразява загриженост във връзка с  исканията  за определяне на  максимално допустимата цена на услугата „обществена доставка в размер 3% от средната покупна цена за енергия на дружеството, аргументирани с необходимост от покриване на лихви по кредитни споразумения с  БЕХ  и банки,  с цел покриване на задължения към доставчици на електрическа енергия, адресиране на ликвидна криза  и други проблеми, свидетелстващи за неефективно управление и  невъзможност на компанията да се адаптира към пазарните  условия. АСЕП счита, че в тази ситуация очакваното премахване на статута „обществен доставчик“  е повод за основно  преструктуриране на компанията, с цел постигане на  гъвкавост и адекватност на новите условия.

Относно исканията  по отношение на енергията за технологичните разходи 

АСЕП отбелязва, че крайните снабдители  прогнозират  с 10.5% по-ниски количества енергия за компенсиране на технологичните рaзходи   или с 318 560 MWh по-малко от отчетените за 2016 г.  Във връзка със силно занижените количества Общественият доставчик изразява опасения за допълнителни разходи за закупуване на енергия над прогнозираната, които ще се отразят на финансовия резултат на дружеството, докато   ЕРП ще  получават енергията на цени под пазарните.

АСЕП споделя опасенията на Обществения доставчик, свързани с отсъствието на санкции за увеличени технологични разходи на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежи, отсъствието на стимули за редуциране на тези разходи.

В тази връзка АСЕП напомня позицията си  за необходимостта количествата електроенергия за технологични разходи да се осигуряват  от борсата или по двустранни договори по свободно договорени цени, като се диверсифицират и доставчиците на тази енергия.  В контекста на своята позиция, АСЕП покрепя настояването на държавния производител „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за новия ценови период КЕВР да не ги задължава да продават на НЕК енергия за покриване на технологичните разходи .

Относно исканията на оператора на електропреносната мрежа

АСЕП отбеляза по-горе, че Електроенергийният системен оператор (ЕСО) отчита добри финансови резултати – както за 2016г., така и за първото тримесечие на 2017г.  Тези положителни финансови резултати изглеждат неотчетени в заявеното пред КЕВР увеличаване на цените както за пренос ( от  7,36 лв./ MWh на 7,72 лв./ MWh ), така и за достъп до електропреносната мрежа. ( от 1,13 лв./ MWh до 1,26 лв./ MWh) . Нещо повече, АСЕП счита, че тези резултати позволяват да се предприемат мерки за премахване на експортните такси, което е императивно условие  за обединението на регионалните пазари на електрическа енергия.

В същия контекст, АСЕП би желал да напомни искането за извършване на  регулаторен одит на ЕСО ЕАД от страна на КЕВР, внесено  от множество пазарни участници във връзка с екстремните цени за недостиг, достигнати през м. януари 2017г. на балансиращия пазар, администриран по непрозрачен начин от ЕСО ЕАД. АСЕП отбелязва със съжаление, че искането на над 90 компании – участници на свободния пазар,  остава без отговор до момента.

Относно цените, предложени от електроразпределителните дружества и крайните снабдители

АСЕП отбелязва, че електроразпределителните дружества предлагат увеличение на цени пренос и достъп, а  крайните снабдители предлагат повишаване на средната цената на електроенергията за битовите потребители, присъединени на ниско напрежение към електроразпределителните мрежи на териториите на техните лицензии,  (при измерване с  две скали , средната цена се увеличава с 5.09% при „Енерго-про  Продажби“ АД  и с 12.6% при „ЧЕЗ Електро България“ АД)  за битовите потребители, като комбинират това със значително намаляване на цените за стопанските потребители (при измерване с една скала, намалението е с 22.11% при „Енерго-про  Продажби“ АД  и с 25.04 % при „ЧЕЗ Електро България АД“).

АСЕП отбелязва, че Дружествата реферират към увеличаване на загубите поради  динамично развитие на пазара на електрическа енергия и силно изразена тенденция за дълготраен отлив  на небитови клиенти от регулирания към свободен пазар. Също така, дружествата се оплакват от значително по-високи от признатите от КЕВР разходи за балансиране, поради в частност непредвидимост на почасовите цени за недостиг и излишък, определяни от ЕСО, изчерпване на сегмента на небитовите клиенти в портфолиото на крайните снабдители  и съответно намаляване на дела на клиентите, чието потребление би могло да се прогнозира с по-висока точност, финансови загуби в резултат от методиката за прилагане на СТП и други.

Във връзка с исканията по-горе, АСЕП подчертава,  че по същество те представляват настояване за  ценови решения, изкривяващи пазара в полза на естествените монополи и увреждащи конкурентоспособността на останалите пазарни участници.  АСЕП напомня за вече извършеното от Регулатора целенасочено намаляване на регулираните цени за небитовите потребители за ценова година  01.07.2016г. – 30.06.2017г., което забави развитието на свободния пазар, ощети интересите на търговците на свободен пазар, но подпомогна състоянието на монополистите.

АСЕП счита предложенията на крайните снабдители за неприемливи и призовава  Регулатора да не се поддава на  корпоративен натиск и да изпълни функциите на независим орган, равнопоставено третиращ всички пазарни участници и допринасящ за  установяването на функциониращ свободен пазар на електрическа енергия .

АСЕП приветства дейността на КЕВР, насочена към осъществяване на контрол върху  електроразпределителните дружества, резултатите от който  бяха  оповестени на 25 май 2017г.,  по време на заседанието на Комисията по енергетика на 44то Народно събрание, и  впоследствие коментирани в средствата за масова информация. АСЕП с тревога отбелязва констатираното от КЕВР за 2015-2016г. сериозно разминаване между планираните и реално изпълнените от електроразпределителните дружества инвестиции, като подкрепя  публично заявеното   намерение на КЕВР да отчете това обстоятелство  при подготовката на  ново ценово решение.

В заключение, предвид констатираните по-горе проблеми и предвид задоволителното финансово състояние, отчитано от всички дружества от групата на „БЕХ“ ЕАД в края на първото тримесечие на 2017г., както и и предвид напредналото обсъждане на нов пазарен модел,  АСЕП предлага  цените на всички компоненти, включвани в крайната цена на електрическата енергия, да бъдат замразени до приемането на този модел, който би трябвало да постави ценообразуването  на нова  основа.

[1] ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ – АПРИЛ 2017 Г., http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0211&n=210&g=

[2] Ref: C16-SDE TF-56-03,  Status Review of Renewable Support Schemes in Europe . CEER, 11.04.2017