Новини

Изх. № АСЕП  329/ 21.06.2021

До:

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно Проект на решение и Доклад относно утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика за периода 01.07.2021 – 30.06.2022

УВАЖАЕМИ Г-Н ИВАНОВ,

В изпълнение на основния приоритет на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) за усъвършенствате на регулаторната рамка в сектор електроенергетика, изразяваме следната позиция относно Проект на решение за утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика за периода 01.07.2021 – 30.06.2022, изготвена на база изнесените данни от Доклада на работната група.

• За целите на ценообразуването КЕВР определя прогнозна пазарна цена (ППЦ) за базов товар за всеки ценови период, която служи за основна референтна стойност при определяне на цените в сектор Електроенергетика. Поради особената й важност е необходимо да се гарантира в максимална степен достоверността на прогнозата и в случай на отклонения, да се предвидят механизми, които да позволяват корекции в рамките на ценовия период. Поради силната динамика на пазарите на едро, АСЕП за пореден път апелира да се възприеме подход за актуализация на ценовото решение и утвърждаване/корекция на цени и количества на тримесечна база, което ще минимизира изкривявания и най-вече ще гарантира стабилността на националния електроенергиен пазар

За определянето на ППЦ Работната група използва три компонента – ценовите нива на търгуваните дългосрочните продукти на ЦПДД на Българска независима енергийна борса ЕАД,  постигнатите нива на форуърдните сделки на регионалните борси и на търгуваните български фючърси на Европейската енергийна борса (EEX)

При анализа на първия компонент – дългосрочните продукти на БНЕБ ЕАД, в Доклада на работната група ясно се признава, че не съществуват подобни обективни данни: „Към настоящия момент не са налице данни от платформите на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ ЕАД), въз основа на които да бъде изготвен обективен анализ за определяне на прогнозна пазарна цена за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. На платформата „Търгове“ на БНЕБ ЕАД не са провеждани търгове с период на доставка, съвпадащ с регулаторния период“.

Вторaта компонента при изчисляването на ППЦ, използван от Работната група – анализът на постигнатите нива на форуърдните сделки на регионалните борси, категорично не отговаря на текущото ниво  на развитие на българския пазар. Никъде не се отчита реализираното през май месец тази година пазарно обединение на българо-гръцка граница,  което отдалечава цените на националния пазар от унгарския и нивата на HUPEX и ги приближава до традиционно най-скъпите пазари в континентална Европа- гръцкия и италианския. Пазарното обединение на българо-румънска граница се очаква да се реализира до края на годината, но дори и реализация по график, няма да обхване целия ценови период.

Данните, използвани за корелация от Работната група между нивата на HUPEX и БНЕБ, са неприложими  към пазарната действителност към настоящия момент. Така например, на стр. 3 от Доклада се посочва „Анализът на постигнатите цени от началото на 2021 г. на регионалните пазари показва, че на платформата „Ден напред“ на БНЕБ ЕАД средната цена е в диапазона от около 2-3 €/MWh по-ниска от тази на унгарския пазар, т.е. следва да е на нива около 63-64 €/MWh“. Никъде не се отчита в документа, че от май 2021 г. цените на БНЕБ ЕАД устойчиво се движат с тези на HUPEX, като в пиковите часове българският пазар дори изпреварва този в Централна и  Източна Европа с близо евро/МВтч.

Подобен е подхода на Работната група и спрямо третия компонент – постигнатите нива на търгуваните фючърсните сделки на EEX. Обръщаме внимание на факта, че няма търгувани български фючърси, има само сетълмент. Тъй като в доклада са използвани стари данни за сетълмент (валидни към април 2021 г) – цени за второто полугодие (H2 2021) 69,41 €/MWh, в окончателното Решение на КЕВР следва да се отрази, че към настоящия момент нивата за H2 2021 са близо  85,00 €/MWh. Същото важи и за стойностите на унгарските и румънските фючърси, които към момента на общественото обсъждане се търгуват с над 10% по-скъпо от използваните в Доклада данни и приближават 80 €/MWh за периода на ценовото решение.

С оглед на по-горното, АСЕП определя като необективен  възприетия подход за изчисляване на ППЦ в настоящия Проект, тъй като и  трите използвани референтни стойности при определяне на ППЦ не се основават на обективни спрямо националния пазар и настоящия момент данни. Освен това, в Доклада на няколко места се споменава, че прогнозите са за ръст на ценовите нива на електроенергията (например сериозен ръст в цените на СО2 емисиите до рекордни стойности от 80 €/тон) и въпреки това Работната група предлага консервативен подход и занижаване на стойностите на ППЦ. Членовете на АСЕП са обезпокоени, че изкуственото намаляване на ППЦ с основна цел потискане на цените за регулиран пазар, ще рефлектира в системни дисбаланси и дефицити, които възпрепятстват либерализационните процеси в страната.

• При определяне на груповите коефициенти на стр. 4, Съгласно чл. 37б, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ Комисията определя групови коефициенти, отразяващи отклонението между средната пазарна цена за базов товар на пазара ден напред за предходната календарна година и постигнатата среднопретеглена цена на пазара ден напред за предходната календарна година от съответната група. За нас остава необяснимо защо Работната група работи с данни за календарна година от първи януари при положение, че ценовото решение е от първи юли. Това несъответствие между периодите, предмет на анализа на ценовото решение е предпоставка за изкривяване на резултатите от анализа.

Освен това симулацията е неотносима за целите на ценовото решение, тъй като не е ясно участието на ЕСО и електроразпределителните дружества на пазара ДАМ. Част от тях закупуват технологични разходи на ЦПДД, което не е отчетено от Работната група.  Същото е приложимо и за топлофикационните дружества, които също организираха търгове на ЦПДД.

• В Доклада прави впечатление диференцирания подход спрямо различни производители на електроенергия. За АСЕП остава необясним фактът, че за ТЕЦ Марица Изток 2 са използвани стойности за емисии в размер на 40 евро/тон, докато за ТЕЦ Бобов дол, същите са преизчислени от Работната група при цени 47 евро/тон.

• С недоволство отбелязваме, че продължава да се толерира неравноправното третиране на клиентите на свободен и регулиран пазар. В доклада на стр. 25 се заявява „Предвид прогнозната пазарна цена на електрическата енергия за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. в размер на 119,00 лв./MWh, е обосновано миксът на обществения доставчик да се допълва с електрическа енергия по цени близки или по-ниски от тези на пазара. Обратното би означавало, че на производителите с регулирани цени, по-високи от пазарните, се осигурява конкурентно предимство, тъй като продавайки на обществения доставчик на по-високи цени ще имат възможност да предлагат на свободния пазар количества на по-ниски цени от тези на останалите пазарни участници, което е в противоречие с принципите по чл. 23, т. 2 – т. 6 от ЗЕ“. По-ниските изкупни цени привилегироват клиентите на регулирания пазар и дискриминира свободния пазар. Не считаме за справедливо предложената „миксова“ цена от 109,52 лв/МВтч, по която НЕК ЕАД, в качеството на обществен доставчик, продава електрическа енергия на крайните снабдители, да е значително под ППЦ от 119 лв/МВтч

• Очаквано, по-високите прогнозни пазарни цени рефлектират в по-нисък размер на Задължение към обществото, което изравнява крайните разходи за електроенергия на потребителите. Тенденцията за увеличаване на активната електроенергия и намаляване на обществената компонента за допълнителни разходи е правилният път към справедлив пазарен модел. Следва обаче да отбележим, че при действащият ЗЕ и стимулите предвидени по него за изграждане на мощности за собствена консумация, биха намалили приходите от цена Задължение към обществото, като цяло.

Като представители на асоцииран интерес на търговски участници от електроенергийния сектор, апелираме да отразите по-горе изразените съображения в окончателното решение на КЕВР за утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика за периода 01.07.2021 – 30.06.2022. Аргументите ни са в полза развитието на свободния пазар в България, който трябва да бъде разглеждан от Регулатора равнопоставено с регулирания сегмент.

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ