Становище на АСЕП относно проектозакон за ИД на Закона за енергетиката
Изх. № АСЕП 169/17.04.2018
ДО:
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО: ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗЕ С ВХ. № 854-01-19 ОТ 27.03.2018 Г.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) подкрепя всички усилия, свързани с процесите по пълна либерализация и създаването на прозрачен и конкурентен пазар на електрическа енергия в България.
Обръщаме се към Вас, за да представим нашите предложения за промени на второ четене във вече обсъдените на първо четене разпоредби в законопроекта, както следва:
1. Придържаме се към вече направените предложения на първо четене на законопроекта, които сме внесли заедно с АТЕБ като секторна позиция.
2. В проведените дискусии в сектора се идентифицираха и следните съществени въпроси, които считаме, че трябва изрично да бъдат регламентирани в измененията на ЗЕ:
2.1 АСЕП подкрепя въвеждането на гратисен период за ВЕИ производителите, който да им позволи плавното излизане на свободния пазар на електроенергия. Настояваме обаче такъв гратисен период да се осигури за всички пазарни участници, пряко засегнати от предвижданите законови промени. За договаряне с банковите институции и осигуряване на новоналожения значителен финансов ресурс, необходим за обезпечаване на ЗкО към ФСЕС, търговците на електроенергия също се нуждаят от подобна отсрочка.
2.2. Считаме, че не следва да се извършва концентрация на задължението за изкупуване на електроенергията в обществения доставчик и съответно не трябва да му се вменява роля на основен продавач на енергията на организирания борсов пазар, тъй като това ще концентрира предлагането в един субект и няма да доведе до ефективна конкуренция на организирания пазар. Потенциално този подход може да доведе до значителна пазарна мощ на обществения доставчик (НЕК) и предоставяне на възможност за него да влияе пряко на цените на организирания борсов пазар с тези количества енергия.
2.3. Считаме, че е от съществено значение да се определи пазарният сегмент, на който ВЕИ и ВЕКП енергията ще се предлага на организирания борсов пазар – дали това ще е пазарът ден-напред, двустранни договори или в рамките на деня. Начинът, по който функционират тези пазари, е различен и съответно ефективната конкуренция и предлагане водят до различни резултати. АСЕП е на мнение, че тази енергия трябва да бъде предложена на пазара ден-напред с оглед осигуряване на допълнителна ликвидност. За да се предотвратят всякакви сътресения в работата на БНЕБ ЕАД, необходимо е в законопроекта да се дефинират и механизми, гарантиращи, че новите обеми предлагана енергия от ВЕИ и ВЕКП ще бъдат синхронизирани времево и по борсов сегмент със закупуваната енергия, необходима за покриване на технологичните загуби.
2.4. Считаме, че е необходимо да се прецизира механизмът за определяне на премията и съответно цената за задължения към обществото и те да отразяват правилно пазарните тенденции и последиците при постигане на определена пазарна цена за ВЕИ енергията. В този смисъл е необходимо да се създаде възможност ВЕИ енергията да бъде закупувана от търговци на енергия на организирания борсов пазар и ФСЕС да компенсира само разликата чрез премията към ВЕИ производителите.
2.5. АСЕП настоява да се прецизират механизмите за определяне на последиците от разликите в пазарните нива на организирания борсов пазар и как това се отразява на цената за задължения към обществото. Обсъжданият модел на определяне на референтна цена периодично от КЕВР без посочване на точни механизми в ЗЕ води до риск от неясно приложение на правилата в подзаконовата уредба.
Считаме, че изброените предложения ще допринесат за по-доброто структуриране на свободния пазар чрез засилване на контрола върху БНЕБ, равнопоставено третиране на всички търговски участници и гарантиране на плащанията към ФСЕС без това да представлява значителна финансова тежест за търговците на електроенергия.
С УВАЖЕНИЕ,
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ