Новини

Изх. № АСЕП 317/02.04.2021

До:
ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно проект на Методика за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от Закона за енергетиката

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ИВАНОВ,

В продължение многобройните сигнали от страна на Асоциация свободен енергиен пазар за установяване на прозрачна и конкурентна среда за осъществяване на борсова търговия и опити за манипулиране на пазара на едро с електроенергия и на основание чл. 74 от Закона за енергетиката за прилагане на разпоредбите по чл. 3 и 5 от Регламент 1227/211 на ЕС, Комисията за енергийно и водно регулиране предостави за обществено обсъждане Методика за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от Закона за енергетиката. Както Комисията правилно отбелязва, методиката би трябвало да има за цел санкциите и нарушенията, свързани с разследване и установяване на манипулации на пазара на едро на електроенергия да имат достатъчно възпиращ ефект и да отразяват сериозността на нарушенията. В същото време отчитаме някои пропуски в предлагания Проект, които биха довели до неблагоприятни последици върху търговските участници на пазара на електроенергия. По долу излагаме колективно становище на членовете на Асоциация свободен енергиен пазар по така предложения за обществено обсъждане Проект на Методика:

 Обръщаме внимание, че както е посочено в доклада на работната група, Регламент (ЕС) 1227/2011 постановява задължение на държавите членки да установят правила относно санкциите, приложими към нарушения на Регламент (ЕС) 1227/2011, но и да вземат всички необходими мерки за обезпечаване на тяхното прилагане. За съжаление, въпреки множеството сигнали от различни пазарни участници през последните години и извършени проверки на повече от 30 сигнала от специализираната дирекция „Контрол по REMIT“ само през 2020 г, видно от последния годишен доклад, липсва каквото и да е произнасяне от страна на Комисията. Този факт оставя усещане в пазарните участници за липса на ефективни действия по контрол и мониторинг на електроенергийния пазар, което би стимулирало допълнително нелоялни модели на поведение, независимо от нормативното актове за определяне на размер на санкциите и глобите;

 АСЕП определя така изготвената според проекта Методика като твърде субективна, неизчерпателна, позволяваща на Комисията да действа дискриминиращо в отделните казуси. Това важи в особена степен спрямо липсата на достатъчно ниво на конкретика при дефиниране на вида и характера на нарушенията. Настояваме да се заложат ясни критерии при характеризиране на нарушенията като леки, среднотежки и тежки, като е възможно включването на конкретни количествени параметри като процент спрямо общия търгуван обем на пазара на едро, отклонение от референтна пазарна цена и/или стойност на сделката. Приемаме донякъде изложените в Доклада аргументи на работната група, че при определяне на конкретните размери на имуществените санкции и глобите, не следва да се прилагат автоматични аритметични методи за определяне на санкциите, с оглед предотвратяване възможността нарушителите да изчислят предварително точния размер на санкцията, която би им била наложена, с цел да калкулират този размер като „разход нарушение”. Но за да бъде осигурена достатъчна степен на прозрачност и предвидимост, следва ясно да бъдат разписани видовете нарушения, както и утежняващите, възпиращите или смекчаващи фактори. В противен случай, на Комисията се осигурява прекалено голяма възможност за субективна оценка при определяне на размера на санкцията за конкретно нарушение;

 Считаме, че определеният в чл. 7, ал. 2, т. 2 процент от стойността на продажбата, вариращ между 5% и 10% в зависимост от тежестта на нарушението е силно занижен. Обръщаме внимание, че в голяма част от сигналите на АСЕП, включващи съмнения за извършени пазарни злоупотреби, икономическият интерес от сделката спрямо референтната пазарна цена, обикновено е надвишавал посоченият максимален размер от 10%, от което следва че заложеният в Методиката размер не би санкционирал в достатъчна степен нарушителите и не би имал превантивен ефект;

 Липсва каквато и да е дефиниция или дори минимално определена обстоятелствена рамка за фактора „възпиращ ефект“ (специално увеличение с възпираща цел) в чл. 9, въпреки съществената тежест спрямо изчисляването на размера на санкцията – увеличение до 25 % от основния размер. Обръщаме внимание, че в идентичния по своята същност чл. 8, са посочени примерни дефиниции (макар и необхващащи всички възможни хипотези) за смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, въпреки значително по-малката тежест от !0% при определяне на размера на санкцията

 АСЕП предлага да се прецизира Параграф 2 от Преходните и заключителните разпоредби, според който при определяне на конкретните размери на имуществените санкции и глобите, Комисията използва закръглени числа. Настояваме да се допълни с посочване на конкретния принцип, според който ще се осъществява закръглянето – до кой знак преди или след десетичната запетая на числото следва да се прилага.

 Методиката говори за нарушение на чл. 3 и 5 от Регламента на ЕС 1227/2011 като приема за нарушител само едната страна по сделката, видно и от посочените примери в Приложение 1 към чл. 2, т. 4, според които се начислява санкция единствено на Предприятие А. АСЕП настоява да се преосмисли възприетият подход, като се определят и двете страни по сделката като нарушители и да се прилагат съответните санкции;

Като представители на асоцииран интерес, настояваме да отразите по-горните препоръки, които биха гарантирали спазването на принципите за ефективност, пропорционалност и прозрачност минимум нелоялни модели на поведение на борсов пазар и ще повиши многократно доверието на търговските участници в енергийната ни борса.

С УВАЖЕНИЕ,
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ