Новини

Изх. № АСЕП 396/24.11.2022 г.

До:

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ КЪМ НС

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

ОТНОСНО: Становище относно входирано предложение с вх. номер: 48-254-04-33 от 23/11/2022 между първо и второ четене на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (сигнатура 48-202-01-26 от 01/11/2022) за прилагането на мерки по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Асоциация свободен енергиен пазар подкрепя инициативата за ефективно и реално въвеждане на онези текстове и принципи от Регламент (ЕС) 2022/1854, които съответстват на спецификите на свободния пазар за електрическа енергия в България, както и балансиращи интересите на всички пазарни участници.

Обръщаме се към Вас във връзка с входираното предложение между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (сигнатура 48-202-01-26 от 01/11/2022) от г-н Петър Чобанов и група народни представители, с вх. номер: 48-254-04-33 от дата 23/11/2022. Текстовете целят прилагането на мерки по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на електроенергията като в голяма част повтарят публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерски съвет за прилагане на същия Регламент.

Асоциация свободен енергиен пазар като активен участник изразява следната позиция по така предложените текстове към ЗИД на ЗКПО:

• АСЕП не одобрява изключването на производители под 1 МВт в 10, ал. 1 и ал. 2 от Предложението към ЗИД. За нас остава неясен въпросът защо е избран подход именно над 1 МВт, когато в Закона за енергетика има текст за производители с 500 кВт инсталирана мощност, които до момента не са създавали административна тежест? Апелираме прилагането на Регламента да бъде синхронизирано с прага на производители за задължителна продажба на борсов пазар, както е в секторния закон. В противен случай, се осигурява защита на определени корпоративни интереси в ущърб на потребителите. Според информация на Комисия по енергетика към НС от 2019 г., ВЕИ и ВЕКП производители между 500 кВт и 1 МВт са само 136 производители, но с обща инсталирана мощност 93,5 мегавата и годишното производство от 171 000 МВтч, което би гарантирало над 25 млн. лева допълнителни приходи във ФСЕС.
• И ако мотивите за горното решение за изключения за ВЕИ и ВЕКП производители се аргументират с намаляване на допълнителната административна тежест, не виждаме как тази цел кореспондира с облагането на сделките на едро при търговците на електроенергия, съгласно .2, ал. 4 от Предложението. Подобно облагане би отнело значително по-голям административен ресурс, тъй като изисква мониторинг на хиляди сделки на едро и дребно с трудна проследяемост на цени и източници и на практика е почти неприложимо. В допълнение, поради чл. 100 на Закона за енергетика, търговците нямат особени възможности за покупка на електроенергия, т.е. те купуват на пазарна борсова цена към дадения момент на търговия и носят съответния риск от потенциална вторична продажба не само на по-висока, но и на по-ниска цена. Облагането на приходите ще отнеме какъвто и да е икономически стимул за търговия на едро, ако се облагат печалбите за къс период, който дори не отговаря на данъчния период за страната, а същевременно няма каквито и да е гаранции за потенциални загуби на годишна база. Това практически би изкривило финансовите резултати на засегнатите страни, тъй като фокусът на действие на Предложението се прави за период с потенциално високи разходи за сметка на следващите периоди от годината. И ако при засегнатите в ПМС производители има гарантиран минимален праг на приходи, при търговците липсва такъв, което как би компенсирало сделки на загуба, поради трудната прогнозируемост на пазара и невъзможността за съхранение на електроенергия. Това решение на практика означава, че ако един търговец има 10 сделки на едро, напълно е възможна хипотезата 9 от тях да са на 5% загуба, и една да бъде на печалба , като тя ще му бъде обложена поради „свръхприход“. На последно място обръщаме внимание, че държавата продължава да налага допълнителни административни и финансови разходи на търговците чрез участието им в програмата за компенсации. Затова апелираме да отчетете добрата ни воля за съдействие в подпомагане на бизнес потребителите вече близо година и половина, единствено със собствени финансови средства и административен капацитет, за което понесохме не малко загуби. Апелираме за отхвърляне на §.2, ал. 4 от Предложението към ЗИД на ЗКПО не само поради участието на търговците в същия формат на схема за компенсация за цялата 2023 г., а и защото това ще донесе множество негативи върху пазара  на електроенергия.
• Ако въпреки всичките по-горе мотиви колко вредно за пазара и несправедливо би било облагането на приходите на търговците на електроенергия, законодателите решат да запазят .2, ал. 4 от Предложението към ЗИД на ЗКПО, то тогава следва задължително да се промени §.2, ал. 7 и да остане само един период за деклариране и внасяне на средства към фонда, който да съответства на времевия период на действие на Регламента от 01.12.2022 до 30.06.2022 г. Цената при покупка на електроенергия по дългосрочни договори е фиксирана за 6 или 12 месеца, като тя е осреднена за целия период. Всяко тримесечие от годината следва определена тенденция, която е осреднена в дългосрочните договори. На практика, при дългосрочна покупка на енергия, за първото тримесечие традиционно са по-високи пазарните цени, докато през пролетните месеци цените рязко спадат, което се компенсира от периодите на по-висока пазарна цена. Това е начинът, по който традиционно функционира пазара на електроенергия и следва да се отчете в прилагането на законопроекта. АСЕП предлага следния вид на §.2, ал. 7, който е предложение на Министерство на енергетиката от Проекта на ПМС :

„(7) Търговците на електрическа енергия по ал. 4 до 15 юли 2023 г.:

1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 4 за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. ;
2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 4 за периода по т.1. „

• Не става ясно защо се предлага облагане на търговците на електроенергия. Какви са данните за „свръхпечалби при търговците“, с които разполага вносителите на енергетиката. В Регламента се твърди единствено за свръхпечалби при производители и никъде за търговци, освен при изброяване на други възможни субекти на облагане. Следователно посоченият за тях праг не е обект на дълбочинни анализи, както е при електроцентралите и остава неясен какъв ще е ефектът върху сектора. Няма и информация за потенциални ползи от подобно вмешателство – колко средства се предвижда да бъдат събрани от търговците, за да може да се направи обективен анализ ползи-негативи?
• Запазването на настоящата схема за компенсации по никакъв начин не оказва реално въздействие върху инфлацията поради липсата на диверсифициране, контрол върху пълното отразяване на държавната помощ върху цената на продукцията, липсата на изискванията за ЕЕ и ВЕИ. Доказателство за това е, че въпреки изплащането на компенсации близо година и половина, инфлацията в страната е една от най-високите. В тази връзка, икономическата логика сочи, че ако ще се слага праг на печалбите на търговците от 10-15%, следва да се постави същия този праг и на всички бизнес потребители, които се ползват от компенсации за електроенергия. Нашето наблюдение показва, че в не малко бизнес отрасли компенсациите не се използват за потискане цените на продукцията, а само за увеличаване маржа на печалбата.

Като се надяваме да отчетете на предложението на АСЕП, чиято цел е нормативно прецизиране и целесъобразност при прилагането на мерките по Регламент (ЕС) 2022/1854, Асоциация свободен енергиен пазар заявява своята готовност за предоставяне на допълнителна експертиза при необходимост.

С УВАЖЕНИЕ:                                                                                                                                          

……………………

СОНЯ НИКОЛОВА-КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС