Новини

Изх. № АСЕП 288/08.06.2020

До:
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика, сигнатура 054-01-48, приет на първо четене

УВАЖАЕМИ Г-Н НИКОЛОВ,

От Асоциация свободен енергиен пазар вече изпратихме нашето становище относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика, сигнатура 054-01-48 от 29.05.2020 г. В него изразихме подкрепата на нашите членове към внесените текстове за извеждане на всички стопански потребители на свободен пазар. Надяваме се да отчетете нашето предложение в защита интереса на клиентите, че електроразпределителните дружества са длъжни да изпратят информативно уведомление за промяната от 01.10.2020 г. и възможността за смяна на доставчик на електроенергия, което да бъде по образец, изготвен от КЕВР.

В хода на дискусиите по време на заседанието на Комисия по енергетика и на качените на сайта на парламента становища, се изразиха следните две притеснения от страна на електроразпределителните дружества:
1. Изискуемите при излизане на свободен пазар договори с доставчик от последна инстанция (ДПИ) и за достъп и пренос да не изискват индивидуално сключване, което от АСЕП считаме за разумно с оглед предстоящата масова миграция и бихме подкрепили.

2. Какво ще се случи със стопанските потребители, които не са избрали доставчик по свободно договорени цени към 01.10.2020 г. Считаме, че е напълно неоснователно да се поставя подобен въпрос, тъй като Законът за енергетика недвусмислено регламентира, че тези клиенти следва да се снабдяват от Доставчик от последна инстанция. Чл. 39, ал. 6. от ЗЕ посочва, че лицензия за доставка на електрическа енергия се издава на доставчик от последна инстанция за клиенти, които не са избрали друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини. Също така според чл. 123, ал 3 от ЗЕ, крайните снабдители преустановяват снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, които не могат да бъдат негови клиенти съгласно чл. 94а, ал. 1, в случаите, когато не са избрали доставчик по свободно договорени цени и са отказали сделка с доставчик от последна инстанция.

Нормативната подзаконова рамка отново е категорична – чл. 104, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия ясно регламентира, че ДПИ е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетика и доставя електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик. Алинея втора и трета на същия член регламентират подробно и самата процедура по преминаване към ДПИ.

Всякакви други предложения и подходи, освен че противоречат на законодателството, отричат установената практика в електроенергийния пазар в България и в страните от ЕС и погазват конкурентните принципи. Така например, ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия посочва, че държавите-членки на ЕС могат да регламентират съществуването на Доставчик от последна инстанция, за да се гарантира предоставянето на универсална услуга за електроснабдяване. Функцията на ДПИ, дефинирана от Регионалната асоциация на енергийните регулатори (ЕRRA) е да гарантира сигурността на снабдяване, т.е. достъпа до електроенергия на всеки добросъвестен потребител. Доставчикът от последна инстанция е своеобразен балансьор между два от основните приоритета на ЕС в областта на енергетиката – сигурност на снабдяването и развитието на конкурентен пазар на електроенергия.

АСЕП не счита, че има поводи за притеснение, че множество микропредприятия ще са принудени да заплащат свръхразходи за електроенергия с преминаване към ДПИ, защото няма да могат да изберат своевременно доставчик по свободно договорени цени. Напротив, всяко юридическо лице, което има интерес да оптимизира разходите си, ще проучи пазара и ще избере най-конкурентната цена за снабдяване. Цената на ДПИ трябва да бъде на такива нива, че да не уврежда конкурентните пазари и да не стимулира потребителите да останат пасивни. Няма нито една държава членка в ЕС, където цената на ДПИ да е по-ниска от сравним стандартен продукт на регулярен доставчик. Доставката от ДПИ трябва да бъде с минимална продължителност и потребителите трябва бързо да могат да мигрират към редовен доставчик, като основният стимул за това е икономически.

В напълно либерализираните пазари, където отсъства ролята на краен снабдител, ДПИ предлага повече от една тарифа, тъй като има функции по обслужване на уязвими поребители. Към момента този модел на ДПИ е неприложим в България поради законови промени, които обхващат само стопански потребители, непопадащи в дефиницията за енергийно уязвими клиенти.

Силно разчитаме на устойчиви и с дългосрочен ефект законови промени, които да гарантират спазването на принципите за прозрачност, равнопоставеност и конкурентност. Приетият на първо четене ЗИД на Закон за енергетика, сигнатура 054-01-48 от 29.05.2020 г., отговаря на добрите практики и настояваме да не се компроментират либерализационните процеси с промени в него по същество.

С УВАЖЕНИЕ,
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ