Новини

Изх. № АСЕП 478 / 15.04.2024

ДO
ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТ:
СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ СВОБОДЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР”
УЛ. „НАЙДЕН ГЕРОВ” № 6, ЕТ. 4, ОФИС 7,
e-mail: office@asep.bg

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно проект на Методика за определяне на цени на балансиращата електрическа енергия, публикуван за обществено обсъждане

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ИВАНОВ,

В изпълнение на основния приоритет на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) за усъвършенствате на регулаторната рамка в сектор електроенергетика, с настоящото писмо бихме искали да изразим колективната позиция на нашите членове относно предложения за обществено обсъждане проект на Методика за определяне на цени на балансиращата електрическа енергия.

Съгласно мотивите на Комисията за водно и енергийно регулиране към предложената Методика отпадането на текста по т. 8 в чл.21, ал.1 от ЗЕ отнема правомощието на Комисията да определя пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В същото време обаче, в Закона за енергетика се запазва текстът на чл. 21, ал. 1, т. 8а, който дава правомощия на КЕВР да определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за допълнителни услуги по реда на чл. 105, ал. 2.

АСЕП се обявява против избрания подход, в който се запазва определянето на пределни цени за един елемент от разходите за балансираща енергия – резерв, и се премахва за друг – в случая за активираната балансираща енергия. Тъй като двата елемента сформират общите приходи на доставчика на балансиращи услуги от участие в балансиращия пазар, считаме, че такъв подход позволява възможности за кроссубидиране между двата прихода – т.е. поради определената пределна цена за резер в чл. 21, ал. 1, т. 8а, доставчикът следва да заложи по-малка стойност в нея, и да компенсира с увеличена стойност за активирана балансираща енергия, предвидена като безпределна стойност в закона, за да може да покрие очакванията за приходи. Още повече подобен подход е недопустим, тъй като двата елемента на разхода се калкулират и заплащат на различен принцип, но не е ясно как се разпределят или обединяват впоследствие в цената за балансираща енергия – чрез цената за достъп до електропреносната мрежа, или са включени в разходите за небаланси на база активирана балансираща енергия.

С оглед на горното, настояваме да се избере и възприеме от Комисията еднакъв подход – или да се запази определянето на пределни цени за резерв и балансираща енергия или да отпаднат спрямо двата елемента при сформиране на разходите за управление на сигурността на системата – и за резерв, и за активирана балансираща енергия.

Другите мотиви на Комисията, че предложената Методика отразява и последиците от предстоящото присъединяване на независимия преносен оператор (НПО, ЕСО ЕАД) към европейските платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийно балансиране (Регламент (ЕС) 2017/2195), тъй като действащата методика отчита единствено цените на активираните източници за регулиране в националната пазарна зона, също не може да служи като правно основание, тъй като ЕСО ЕАД все още не е присъединен към т.нар. платформа PICASSO(Platform for the International Coordination of Automated Frequency Restoration and Stable System Operation) и този процес е без обозримо бъдеще.

Относно предложения проект на Методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия излагаме и нашите конкретни препоръки по същество :

1) Възразяваме срещу чл. 7, ал. 3, и предложеният втори етап, в който се изчислява индекс на цените на пазарен сегмент „В рамките на деня“ на БНЕБ при общи търгувани количества над 100 MW за сетълмент период, който установява минимална разлика от 25%, но не по-малко от 10 лв. спрямо среднопретеглена стойност на всички активирани източници. Според текста, допълнителни разходи за търговските участници ще бъдат налагани задължително за всеки интервал, в който сделките на сегмента надхвърлят 100 МВт (мин. с 10 лв/МВтч балансираща енергия). Тук е важно да се посочат колко са интервалите, когато обемът сделки надвишава 100 МВт. Справка на БНЕБ показва, че тези интервали с търговия над 100 МВт преобладават, дори и в зимни месеци, когато няма излишък от ВЕИ. Така например, данните на БНЕБ за търгуваните обеми, за месец март определят средночасов търгуван обем в размер на 344 МВтч, който е сравнително подобен и за предходните месеци. За периоди със свръх търговия, за които да се приложи предлаганият коефициент могат да се считат такива с над 500МВт, дори 1000 МВт. Подобна наказваща мярка е абсурдна, защото тя не обхваща екстремни ситуации на пазара, а отговаря на обичайната търговска дейност, която се извършва на сегмент В рамките на деня.
В допълнение, повишеният обем на сделки на пазар „В рамките на деня“ няма отношение към балансиране на позиции на търговски участници в България, а е в вследствие участието на България в пазарното обединение SIDC, където много от търговските участници по сделката нямат отношение към и договори за балансиране с българския системен оператор. Разрастването на SIDC, респективно обемът търгувани количества, е европейски приоритет и цели увеличаване на общата ефективност на европейския енергиен пазар чрез насърчаване на ефективна конкуренция, увеличаване на ликвидността и позволяване на по-ефективно използване на производствените ресурси в цяла Европа. Не разбираме защо тази положителна тенденция, следва да се използва за наказание на търговските участници от България, още повече, когато голяма част от тези сделки и от участващите страни в тях нямат никакво отношение към българския пазар.
2) АСЕП счита категорично, че Методиката следва да съдържа коефициент само спрямо индивидуалното поведение на всеки търговски участник, които да гарантират справедливо разпределяне на разходите спрямо причинениете небаланси от него на системно ниво. АСЕП предлага предложеният коефициент в чл.7, ал 4 да се адаптира и прилага индивидуално към съответния търговски участник, отчитайки неговото индивидуално поведение, вместо да се отнася за целия небаланс в системата и да наказва всички участници.
3) Ако се приеме прилагане на коефициент за всички търговски участници, отчитащ сумарният небаланс в електроенергийната система на България, каквото е предложението в чл.7, ал 4, то задължително следва да се увеличи предложеният праг от ±50 MWh за всеки период на сетълмент. Данните до момента на ЕСО ЕАД показват, че този праг се превишава на ежедневна база, достигайки близо една пета от всички периоди на сетълмент, като често е и в посока на недостиг, което под никаква форма не кореспондира с логиката подобен праг да обхваща единствено извънредни ситуации на балансиращия пазар, повишавайки с коефициент реално извършените от ЕСО разходи за балансиране.
4) Бихме искали да обърнем внимание, че Методиката се прилага и следва да отчита всички възможни ситуации на балансиращи пазар, не само в период на ниски цени и излишъци, но и при високи цени на електроенергията и недостиг, който се наблюдава през зимните месеци. Не е изключено да се повторят и непредвидени спирания на големи производствени мощности, което ще доведе до драстично увеличаване на този коефициент и огромни разходи за всички търговски участници.
5) В действителност с последните измнения на Закона за енергетика, чл. 21, ал. 1, т. 11, на Комисията е възложено да приеме и контролира прилагането на методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия. Правомощията на Комисията не се ограничават само до приемането, а също така до контролирането на подобна методика. Този механизъм за контрол не забелязваме да е отразен в предложения акт на Комисията. От друга страна изнасяйки методиката в отделен акт на Комисията, предполага едновременно редакция на Правилата за търговия за електрическа енергия, където в сегашния им вариант „ Цените на балансиращата енергия за недостиг и излишък се определят по реда на приета от КЕВР „Методика за определяне на цени на балансираща енергия“, приложение към тези правила.“ Предвиденият в Проекта чл. 10, ал. 2, не дефинира ясно какво ще се случва с генерираните финансови дефицити или излишъци за независимия преносен оператор. Тексът разписва единствено задължение за системния оператор за ежемесечно докладване пред Комисията, по утвърден образец. Не считаме, че е ефективно тези отклонения да остават в системния оператор и евентуално да намерят някаква форма на отражение в следващ ценови период, защото е невъзможно да се гарантира отразяването им в реален размер. Тези цени са пазарни приходи и нямат място в решения, свързани с регулирани дейности. Предвид тази хипотеза възразяваме срещу прилагането на коефициенти по чл. 7 от Методиката.
6) Бихме искали да обърнем внимание, че продължава да няма публична информация за непланираните търговски обмени, осъществени от системния оператор. Трябва да се гарантира, че те са извадени при изчисляване на балансиращите страни
7) Последните изменения в Методиката, свързана с балансиращия пазар, касаят единствено финансовите разходи в системата, пренебрегвайки физическото балансиране и сигурността на системата. Балансиращият пазар продължава да е най-нереформирания сегмент, доминиран от липса на адекватни и гъвкави мощности за балансиране, неизпълнение на законови изсквания за достъп до системни данни в реално време и сетълмент на седмична база, липса на достатъчен брой смарт електромери и данни от измерванията в реално време, което да позволи на производители и консуматори през техните доставчици да управляват електроенергийния си товар, пълен хаос в присъединяването на производители на ниско и средно напрежение, съчетано с липсата на регулаторен контрол. ащо не са инициирани промени в нормативната уредба, които да позволят на оператора осигуряване на допълнителен капацитет от доставчици на балансиращи услуги и нормалното функциониране на електроенергийната система.

Уважаеми доц. Иванов,
Разбираме мотивите на Комисията за тази поредна промяна в балансиращия пазар като цел да се регламентират ясни правила и справедлив механизъм за определяне на цените на балансираща енергия, които да отчитат интересите на всички участници в пазара. Предвид обаче принципната ни позиция, че запазването за пределни цени за резерв и същевременно отпадане на пределните цени за балансираща енергия ще доведе до изкривявания в ценообразуването и до влошване разходите за електроенергия за всички ползватели на електроенергийната система, без да има ефект за самата система.

Моля предложената Методика да бъде отложена до датата, на която независимият преносен оператор се присъедини ефективно към всички европейски платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране, каквото беше намерението на Комисията при последното Решение за промяна на цените за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия през декември 2023 г. Междувременно, следва да се предпиемат действия по законодателни промени, така че да се възприеме унифициран подход – или да се запази определянето на пределни цени или те да отпаднат спрямо двата елемента при сформиране на разходите за управление на сигурността на системата – и аз резерв, и за активирана балансираща енергия.

С УВАЖЕНИЕ,

……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ