Новини

Изх. № АСЕП 418/24.08.2023 г.

До:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика, публикуван за обществено обсъждане на 27/07/2023 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Асоциация свободен енергиен пазар се запозна подробно с предложените от Министерство на енергетиката промени в Закона за енергетиката. С настоящото писмо изразяваме колективното становището на нашите членове относно текстовете на Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика, публикуван за обществено обсъждане на 27/07/2023 г.:

По отношение на пълната либерализация на електроенергийния пазар на едро и снабдяването на крайните клиенти по регулирани цени, отчитаме следното:
 Предложеният модел за запазване на регулирани цени до края на 2025 г. е силно абстрактен, пораждат се много неясноти относно визията за функциониране на модела, които остават неясни за търговските участници. В допълнение, моделът на практика запазва изцяло регулираните цени, като допълва тежки административни процедури. Проектът не предвижда какъвто и да е плавен и адапционен преходен период (каквато беше първоначалната идея за либерализация на база нарастваща квота за закупуване от свободен пазар за крайните снабдители) и на практика излага битовите потребители на сериозен ценови риск с отпадането на регулираните цени от 01.01.2026 г. Цялостното ни виждане е, че тази реформа се прави проформа и нищо няма да се промени на практика, единствено се усложняват процедурите и отношенията. Смесването на енергия по регулирани и по пазарни цени в едни и същи търговски участници (крайни снабдители и търговци) е възможно да доведе до умишлени или неумишлени грешки, дори злоупотреби, тъй като е почти невъзможно да се проследи целият път на доставка и приходите и разходите. Прогнозата ни е, че с предложения модел няма как да се постигне конкуренция с изцяло регулирани цени за осигуряване на нужните количества и реално битовите клиенти ще си останат при крайните снабдители до 2025 г.

 Цялата процедура по участие на търговците на подобен квази сегмент следва да е изцяло на доброволен принцип, без да поражда каквито и да е правни или административни задължения за тези търговци, които нямат интерес, и това следва да е ясно упоменато в Проекта на закон. Причината за това е невъзможността на някои търговци да управляват база данни за много на брой, но малки като консумация битови потребители. Считаме за редно, освен изискване за лицензия за търговия с ел. енергия, участващите следва да притежават и лицензия за координатор на балансираща група. В противен случай е налице риск от непълноценно изпълнение на пълния спектър от функции на търговеца и съответно получаваната услуга от крайния потребител

 С отпадането на ролята на обществения доставчик, не става ясно какво ще се случва с енергията, която по силата на действащи договори се изкупуваше от него. Кой ще заеме неговите функции и как ще се доплащат надпазарните цени, гарантирани от договорите? Бихме искали да изразим притеснение от загатнатото намерение това да бъде АЕЦ Козлодуй. На мнение сме, че на база потребителския профил на небитовите крайни клиенти, снабдяването следва да бъде от централи, които могат да осигурят бързо диспечиране в сутрешния и вечерния пик. Законопроектът и мотивите към него предвиждат компенсиране на небитовите потребители за цените, които са над регулирани, определени от КЕВР. Смятаме, че АЕЦ Козлодуй следва да бъде приоритизиран за свободен пазар, тъй като това е производителят с най-ниска себестойност на ел. енергията, и естествен източник да набере най-лесно и най-много средства необходими за компенсиране крайните цени на битовите потребители за предвидения временен период.

 Параграф 23, т.2 от Проекта предлага създаването на нова алинея 3 в чл. 97 от ЗЕ. Алинея 3 гласи, че търговците на електрическа енергия сключват договори с битови крайни клиенти за срок не по-кратък от една година. Подобно ограничение не следва да се налага законово, а трябва да е обект на индивидуални условия и търговски договори. От друга страна, значи ли, че предложеният текст изключва наличието на неустойки и отнема възможността за предсрочно прекратяване по желание на клиента или по желание на доставчика? Смятаме, че търговците на ел. енергия не бива да бъдат задължавани императивно да снабдяват който и да е потребителски сегмент, а по-добре да се предвиди резервна възможност за осигуряване доставката на тази група крайни клиенти от доставчиците от последна инстанция, подобно на крайните небитови клиенти, присъединени на ниво ниско напрежение.

 Отново Параграф 23, т.2 от Проекта предлага създаването на още по-спорна алинея 4, която АСЕП определя като неприложима. Предложението на ал. 4 гласи, че „Крайните снабдители и търговците на електрическа енергия сключват споразумения за закупуване на електрическа енергия от нискоемисионни източници за 60 % от количествата електрическа енергия необходима за сделките по ал. 1, т. 4.“. Посоченото количество е точно 60% от електроенергията, необходима за покриване на битовите клиенти, което на практика е невъзможно за изпълнение от крайните снабдители и търговци. Обръщаме внимание, че по данни на ЕСО ЕАД за 2022 г. делът на ТЕЦ е 43% от общото производство на електроенергия, затова би било справедливо да бъде поставена рамка до 50-60%, която по-точно ще отговаря на производствения микс. Още повече, както посочихме по-горе, профилът на потребление на битовите потребители е с ясно изразени сутрешни и вечерни пикове, които се разминават с профила на производство от ВЕИ. Подобно задължение поставя и още един чисто административен въпрос – как ще се отчита, кой орган ще следи за спазването, какви ще са санкциите при неизпълнение на законовите разпоредби?

 Бихме искали да обърнем внимание и на една неяснота, която поражда сред членовете ни цитираният по-горе текст на ал.4 на чл. 97. В Мотивите към Законопроекта, стойността „60%“ се споменава еднократно (конкретния текст дори е до 60%) , но в различен контекст – касае закупуването на енергия от предвидения нов сегмент, който ще се оперира от КЕВР: „Предвидено е крайните снабдители или търговци, които снабдяват битови клиенти, да закупуват до 60% от нужната им енергия на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи публична подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики, с оглед хеджиране на риска и осигуряване защита от нестабилност на цените на пазара на електрическа енергия на битовите потребители”. До момента, подобен тип договори обхващаха само ВЕИ, ВЕЦ производители и ТЕЦ, докато сега се предлага да бъдат нискоемисионни източници – ВЕИ, ВЕЦ и АЕЦ. Не става ясно как ТЕЦ ще участва в задоволяване на потреблението на битовите потребители и защо АЕЦ следва да ползва публична подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики, след като е най-евтиният източник на електроенергия в производствения микс.Това разминаване между текста на Законопроекта и Мотивите към него още повече допринася за неразбирането ни относно визията за функциониране на предложения модел и ни затруднява в неговата оценка. При законопроект от 16 страници с фундаментални промени в модела на функциониране на електроенергийния пазар, мотивите към него, които следва да разясняват цялостното виждане и да аргументират промените, са едва малко над 1 страница, което определяме като несериозно и затрудняващо адекватен процес по обществени консултации.

 Предложеният подход търговците да се включат към снабдяването на битови потребители по регулирани цени, като бъдат компенсирани от ФСЕС за разликите, следва да бъде разширен. Не става напълно ясно кога точно ще бъдат компенсирани търговците и крайните снабдители спрямо момента на реализиране на разходите за закупуване на енергия. Не става ясно и защо се запазва ролята на крайните снабдители изобщо, ако те стават с аналогични функции на търговците. Единствената разлика ще бъде задължението за предоставяне на универсална услуга, но тогава следва да бъдат преименувани в закона като доставчици на универсална услуга, а останалите им дейности по снабдяване, да бъдат изведени в отделно търговско дружество, с лицензия за търговия с електроенергия.

 Параграф 9. от Проекта предвижда създаване на чл. 33б: „Чл. 33б. (1) Размерът на компенсацията по чл. 21, ал. 1, т. 8в съответства на пазарните разходи на крайните снабдители и търговците за закупената енергия, необходима за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.“ От предложената формулировка не става ясно какво се включва под „пазарни разходи“ и какви ще бъдат приходите за извършването на самата дейност. Следва да се допълни с изричен текст, че „за извършването на дейността по чл. 21 ал. 1 т.8в, търговците на ел. енергия получават възнаграждение в размер на …. % от разходите за закупена енергия за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение“. За целта може да се използва и извадка от действащата подзаконова нормативна рамка, която дефинира „компонента за дейността снабдяване с електрическа енергия“ на крайните снабдители. По дефиниция от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия „компонентата включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост за съответната дейност и разходи за балансиране“ и се определя годишно в ценовото решение като % от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия. Компонентата се определя като обща стойност, без да се посочва конкретният размер на елементите, които я формират. За действащия ценови период тя е утвърдена в размер на 7% от Комисия за енергийно и водно регулиране. Предлагаме компонентата за компенсиране на търговците за извършваната от тях дейност да бъде определяна от Комисията за енергийно и водно регулиране, заедно с определяне на регулираните цени и да следва всяко изменение на нормативната уредба.

 Параграф 5., т.2 и т.4 от Проекта предвиждат нови задължения за енергийния регулатор за определяне ежемесечно на компенсации за покриване разходите на крайните снабдители и търговци за доставка на електрическа енергия по регулирани цени под себестойност на битови крайни клиенти, както и определя ежемесечно необходимия размер на средства от ФСЕС за покриване на тези разходи. Икономическата логика следва да има някакъв предварително одобрен бюджет, а не постфактум. Как и кога КЕВР ще успее да изчисли и верифицира пазарните разходи на търговците, за да може да изчисли размера на компенсации след месеца на доставка, за да ги поиска от ФСЕС, как ще се организира процеса и ще се напаснат сметките и с какво отстояние от месеца на доставка и реалния момента на извършване на разходите от търговците? Какво ще се случи ако в даден месец приходите във ФСЕС не са достатъчни за покриване на всички разходи?

 Отново Параграф 5, този път т. 7 от Проекта предлага друго ново задължение за КЕВР, което касае осигуряването на енергия за битовите потребители – създава нова т. 46 към чл. 21. ал. 1 от ЗЕ: „46. организира търгове за сключване на договори за финансови гаранции или разлики по чл. 36и, ал. 5.“. Не става ясно на какъв принцип ще се организират тези търгове, кои производители имат възможност да участват в тях, как ще се гарантира осигуряването на необходимите количества за покриване на цялото потребление и осигуряването на онези 60% енергия от нискоемисионни източници, регламентирани в Параграф 23., т.2 от Проекта, Относно това предложение остава неясно, защо вносителите смятат, че по отношение на битовите потребители е допустимо организирането на целенасочени и регулярни търгове за дългосрочна доставка на ел. енергия, а подобна мярка неколкократно бе отхвърляна по отношение на небитовите крайни потребители и търговци на ел. енергия в България. Моля, отбележете, че в предложенията ни за такива мерки не сме настоявали за конкретика за под-пазарни цени на подобни търгове, а единствено за регулярното им провеждане, в условията на висока концентрация на пазарна сила (група БЕХ) и първичен механизъм за търговия (100 % от енергията на БЕХ се търгува на БНЕБ). Подобни бяха и препоръките на ЕК от май 2020 г., които за съжаление към момента остават неразгледани от отговорните институции в България

По отношение предложенията, свързани с борсов пазар и търговия:

 АСЕП многократно е заявявала, че електроенергийната борса задължително трябва да ползва услугите на професионална клирингова къща, която да гарантира сигурността на търговските участници. В тази посока е и предложението на § 27, т.2. за създаване нова ал. 4 в чл. 103 от ЗЕ: „(4) Операторът на борсовия пазар на електрическа енергия сключва договор с лице, предоставящо клирингови услуги, за гарантиране плащането по сключените сделки.“. Въпреки това не считаме, че конкретният текст е правилно формулиран, тъй като не съдържа необходимата конкретика – няма срокове, няма дефиниция какво е това лице. АСЕП предлага да се редактира като придобие следната формулировка „Операторите на борсови платформи за търговия с електроенергия осигуряват клирингови услуги от професионална клирингова къща.“, като във частта „Влизане в сила и прилагане“ се допълни, че този текст влиза в сила от 01.01.2024 г. В случай, че е необходимо, следва да се разпише и дефиниция за „клирингови услуги“.

 Удовлетворени сме, че след многократни настоявания от наша страна се предлага предотвратяване на практиката за избягване на регулаторен контрол върху значими за енергийния пазар разпоредби. Подкрепяме напълно § 27. и предложението за допълнение в задълженията на КЕВР в чл. 21, т.42 след думите „електрическа енергия“ се поставя запетая и се добавя „включително инструкциите към тях“;

 АСЕП счита, че стимулирането на конкуренцията винаги е в полза на ползвателите на услугата, затова подкрепяме отпадането на ограничението за лицензиране само на един борсов оператор, предложено чрез § 15 и отпадане на точка 2 в ал. 1 на чл. 43. Тази реформа следва да бъде съпътствана и с отпадането на ал. 4 на чл. 100 от ЗЕ, регламентираща задължителното търгуване на енергията от производители над 500 кВт на борсов пазар.

По отношение на текстовете, свързани с Граждански общности и Активни клиенти:

 Подкрепяме въвеждането на нови субекти на пазара на електроенергия, каквито са гражданските общности и активните клиенти. Те безспорно имат своите функции за развитието на електроенергийния пазар. Предложените текстове обаче, следва да се прецизират, тъй като в предложения вид крият рискове от злоупотреби. Основното ни съображение е, че двата вида нови субекти не подлежат на задължително лицензиране, каквото се налага за търговци, координатори и големи производители. Това крие риск от дискриминация и злоупотреби, тъй като се въвеждат равни права за едни и същи дейности за лицензианти и нелицензиатни. Последното налага да има ясно разграничаване кои дейности и до какъв максимален праг могат да се извършват без лицензионен режим и кои не. Така например, § 18, създаващ нов чл. 92в., дава право в ал 2, т.5 на активните клиенти да притежават съоръжение за съхранение на енергия, където следва да се постави максимален праг на мощността за съхранение. Същото съображение важи и за чл. 92б, ал. 4, т.1, като следва да се постави максимален ограничителен праг за произвеждане (да съответства на потребностите на общността), съхранение и най-вече продаване на енергия. Основната идея на енергийните общности е да задоволяват потреблението на общността и балансът на производство и потребление в рамките на тази общност, а не да търгуват произведената енергия с цел печалба..
 В Параграф 18 в чл. 92б, дефиниращ правата и задълженията на гражданските енергийни общности, следва изрично да се допълни, че основната цел на гражданските енергийни общности не трябва да бъде финансови ползи, както е съгласно изискванията на законодателството на ЕС

Влизане в сила и прилагане:
 § 34. от Проекта на ЗЕ предвижда подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона да се приведат в съответствие в срок до 6 месеца от влизането му в сила. Това е твърде дълъг срок с оглед сроковете по § 39. за влизане в сила от 01.01.2024 г. и вероятно трябва да се скъсят на 3 месеца, за да се остави и достатъчно време за запознаване и адаптация от търговските участници. В тази връзка следва да се коригира и текстът на § 37., като се допълни, че задълженията на търговските участници се пораждат едва след наличие на съответните подзаконови нормативни актове:
§ 37. В двуседмичен срок от привеждане в съответствие със закона на съответните подзаконови нормативни актове, крайните снабдители и търговците сключват договор за компенсиране по чл. 36б, ал. 3, т. 2 с Фонд „Сигурност на електроенергийната система .

Други предложения:
 Не на последно място, считаме че е редно в ПЗР да се предвиди краен срок 31.12.2023 г., в рамките на който Агенцията за устойчиво енергийно развитие да бъде приета като член на HYPERLINK „https://www.aib-net.org/facts/aib-member-countries-regions/aib-members“ AIB (association of issuing bodies) по отношения интеграцията на гаранциите за произход (ГО) от възобновяеми енергийни източници на ниво ЕС и по-конкретно в единната система за енергийни сертификати на ЕС. Смятаме, че с оглед заявката на БНЕБ за стартиране на отделен сегмент за търговия на ГО в края на 2023 г., последното ще създаде значителен интерес и съответно ликвидност от страна на производителите, търговците и крайните потребители на електрическа енергия.
 Обръщаме внимание, че с отпадането на ролята на обществения доставчик, следва да се преразгледа действащата към момента цена или компонента от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетика, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и чл. 35 – цена Задължение към обществото. Въпреки че нейният размер за последните години е в размер на 0,00 лв., сложният и ресурсоемък процес по нейното ежемесечно отчитане въпреки нулевите стойности натоварва безпредметно всеки месец търговските участници. Настояваме за отпадане на тази административна тежест за ежемесечно отчитане при нулева ставка, както и обмисляне на възможността за цялостното отпадане на ЗкО с отпадането на регулирания пазар.

Асоциация свободен енергиен пазар категорично настоява да отчетете по-горе изложените аргументирани предложения и притеснения при подготовката на окончателния вариант на настоящия законопроект. За пореден път призоваваме за провеждане на прозрачна и последователна политика в сектор Електроенергетика чрез открит диалог с всички заинтересовани страни. Членовете ни остават в готовност за участие в работни групи и предоставяне на допълнителна експертиза при необходимост.

С УВАЖЕНИЕ:

……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ