Новини

Изх. № АСЕП 424 /18.01.2024 г.
ДО:
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ОТ:
СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ СВОБОДЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР”
УЛ. „НАЙДЕН ГЕРОВ” № 6, ЕТ. 4, ОФИС 7,
e-mail: office@asep.bg

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно проект на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н РАДЕВ,

В изпълнение на основния приоритет на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) за усъвършенствате на регулаторната рамка в сектор електроенергетика, с настоящото писмо бихме искали да изразим колективната позиция на нашите членове относно публикувания проект на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България:

1) Едно от най-големите предизвикателства пред осъществяването на прехода към въглеродна неутралност в България безспорно е балансирането на електроенергийната система. За съжаление, за тази тема не се говори достатъчно в публичното пространство и не виждаме да е детайлно развита в проекта. Липсват стратегии и политики, насочени към увеличаване на потенциалните източници на балансираща енергия до максимално голям кръг участници. В същото време, документът залага единствено индикативни общи национални цели за дял от възобновяеми енергийни източници, без да има конкретика спрямо отделните видове технологии , което също не работи в услуга осигуряване на стабилна и балансирана система. В проекта следва да се заложат конкрертни индикативни цели за всяка ВЕИ технология по отделно, след отчитане на мощностния баланс, профила им на производство и профила на потребление в страната, потенциала на балансиращите мощности, включително системите за съхранение и нуждите на електроенергийната система. Този анализ следва да бъде и основополагащ при потенциалното организиране на търгове за капацитет след 2025 г, както е посочено в проекта.

2) Бихме искали да обърнем внимание и на факта, че при формиране на енергийните политики, все още на системите за съхранение на енергия продължава да се гледа обобщено, без да се отчитат технологичните и функционални различия между тях. В проекта на ИНПЕК следва да се дефинират конкретни цели, съобразно различното им приложение, а именно: съоръжение за съхранение на енергия в точката на потребление без отдаване към мрежата, за съхранение на енергия в точката на потребление, към която има изградена система за производство на електроенергия за собствено потребление и за продажба, съоръжени за съхранение на енергия към производител на електроенергия и съоръжение за съхранение на енергия като самостоятелен обект на потребление и производство.

3) Неколкократно в плана се споменава, че водещи цели за страната са увеличаване на използването на местни източници, развитието на местния добив на природен газ чрез проучвания за нови находища на нефт и природен газ, диверсифициране на източниците и маршрутите на доставка, развитие на националната и трансграничната газова инфраструктура. В същото време не се предвижда използването на природния газ за производство на електроенергия. В същото време, газовите електроцентрали са ключова нискоемисионна технология за заместване на фосилните централи и балансиране на системата, още повече при увеличаващ се дял на ВЕИ. АСЕП не вижда обективна причина да бъдат изхвърлени от производствения микс по такъв категоричен начин и без необходимата технико-икономическа обосновка.

4) АСЕП напомня, че за всяка една дейност в електроенергийния пазар, независимо дали става въпрос за производство, търговия, потребление или балансиране, ключова роля за ефективността има навременният и изчерпателен достъп до данни. Обръщаме внимание, че се планира пълна либерализация на пазара на електроенергия от 2026 г., а делът на този сегмент съставлява над една трета от общото потребление в страната. Тези потребители, наред със малките стопански потребители на свободен пазар, в общия случай нямат инсталиран почасов уред за измерване на консумацията, което автоматично отнема възможностите за управление на потреблението и реална информация за техния профил. От ключова важност е в плана на ИНПЕК да бъдат изрично заложени политики за подмяна с интелигентни измервателни уреди, както и изготвяне на нов анализ разходи-ползи от страна на Комисия за енергийно и водно регулиране. Напомняме, че последният такъв анализ е от 2013 г. и не е актуален към настоящите пазарни условия.

5) Обръщаме внимание, че на страница 160 от Проекта се посочват само минимални срокове за завършване на либерализационните процеси. Следва да бъдат заложени и крайни срокове, които да отразяват голямото забавяне на страната за премахване на регулирания сегмент и не следва да превишават 3 години. На същата страница, прави впечатление и че една от предвидените мерки е „Предоставяне на право за сключване на договор с динамична цени на електрическа енергия“. Напомняме, че свободният пазар като такъв се основава на принципа за индивидуално договаряне между участниците и не виждаме причини подобно условие да се имплементира като политическа мярка, още повече, че и към момента се предлагат такъв тип договори. По-скоро тук следва да се заложи цел за постигане на конкретен дял интелигентни измервателни уреди за следващите години.

6) На стр. 20 от Проекта липсват конкретни данни, което го отдаваме по-скоро на технически пропуск, но следва да обърнем внимание. Също така, на 216 стр. е записано, че крайният снабдител снабдява с електрическа енергия по регулирани цени както битови, така и небитови крайни потребители, присъединени на ниво ниско напрежение, което отново се надяваме да е техническа грешка и следва да останат само битовите потребители в изречението. На стр. 205 в първото изречение има отново допусната техническа грешка в годините.

Вярваме, че изразените по-горе коментари, съображения и препоръки на Асоциация свободен енергиен пазар ще бъдат взети под внимание преди окончателното приемане на Актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България. Членовете ни остават на разположение за предоставяне на допълнителни разяснения или съдействие.

С УВАЖЕНИЕ,
……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ