Новини

Изх. № АСЕП 436 /05.03.2024 г.
ДО:
ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТ:
СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ СВОБОДЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР”
УЛ. „НАЙДЕН ГЕРОВ” № 6, ЕТ. 4, ОФИС 7,
e-mail: office@asep.bg

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ИВАНОВ,

В изпълнение на основния приоритет на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) за усъвършенствате на регулаторната рамка в сектор електроенергетика, с настоящото писмо бихме искали да изразим колективната позиция на нашите членове относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия:

1) Бихме искали да изразим отново нашата принципна позиция, че преходният период от 01.07.2024 до 31.12.2025 г. към пълна либерализация следва да подготви потребителите и пазара за новите отношения и принципи на функциониране на свободния пазар. На първо място, това означава създаване на условия за реална конкуренция между отделните снабдители, стимулиране на ефективността и реалния избор между различни условия на доставка. Въпреки че проектът за Наредба № 1 и новосъздадената Глава втора „а“ разписва механизма за компенсации на битовите потребители в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8в от Закона за енергетика, отчитаме пропуски в енергийния закон като липса на профилиране на потреблението на битовите консуматори, унифицирането им по отношение на социален статус на потребителя и впоследствие липса на всякаква мотивация за управлението на профила на консумация както от крайния снабдител, така и от самия потребител. Установеният модел за компенсации на небитовите потребители е значително по-ефективен, опростен и създава конкуренция между различните доставчици. Считаме, че той може да бъде приложен ефективно и към небитовите потребители.

2) Въпреки че Глава втора „а“ от Наредбата следва законовите изисквания, в нея има сложни и времеемки процеси, които силно ще затруднят ежемесечната работа на Комисията по изчисляване на реалните индивидуални разходи за покупка на електроенергия на всеки краен снабдител. Така например, съгласно чл. 37е, ал. 3 разходите се определят въз основа на данните от системата за администриране на пазара. Съгласно установените процедури, данните от MMS системата идват до 11-о число след изтичане на дадения месец, което значително ще забави процеса по изчисление на борсови разходи, размер на компенсации, фактуриране и изплащане от ФСЕС. Ако профилът на потребление на отделните крайни снабдители е с толкова съществени разлики, вероятно може да се подходи с индивидуален групов коефициент за всеки снабдител, определен на база симулации.

3) В чл. 37е, ал. 3 следва да се допълнят конкретни крайни срокове, в които КЕВР да определи размера на компенсацията всеки месец.

4) В чл. 37г, ал. 4 отново трябва да се разпише в какви срокове и на какъв период компонентата за крайните снабдители се коригира с надвзет приход. В допълнение, равнопоставеният подход изисква щом има разпоредба за надвзет приход, да се добави същата и в случай на недовзет.

5) Законът за енергетиката, чл. 21, ал. 1 , т. 8в. гласи, че „компенсацията се определя като разлика между постигнатата средно претеглена цена на пазарен сегмент ден напред, относима към съответния краен снабдител за съответния месец, и определената със Закона за държавния бюджет за съответната година и/или програма, приета от Министерския съвет базова стойност на електрическа енергия на 1 MWh. АСЕП отчита сериозен пропуск в закона по отношение на закупуване на електроенергия от различен сегмент на пазара освен от Ден напред на БНЕБ. Това автоматично би довело до разлика в стойността на компенсация в една или друга посока. В Закона и в Проекта на наредба по-скоро трябва да отразят реалните разходи за закупуване на електроенергия. Де факто, заложената покупка от единствен сегмент Ден напред от крайните снабдители, при които се плаща компенсация независимо от реализираните от тях цени, се отнемат стимулите им за ефективност и лимитирани ордери, които би повлияло върху механизма за ценообразуване.

6) Съгласно чл. 37г, ал. 1 от Проекта, компонентата от цената за крайните снабдители се определя в размер на до 7% от определената със Закона за държавния бюджет и/или програма на Министерски съвет базова стойност. Този процент трябва да е константна стойност и не считаме, че следва да се индексира с размера на инфлацията. Инфлационните процеси се отразяват в самите стойности на електроенергията, които са базата на изчисление на левовия размер на компонентата за дейността.

7) Възразяваме срещу ал. 3 на чл. 37г, която регламентира, че в случай, че не е определена базова стойност в Закона за държавния бюджет и/или с програма на Министерски съвет, компонентата се определя в размер на до 7% от прогнозната пазарна цена, определена от КЕВР. Законът не дава правомощия на Комисията да определя прогнозна пазарна цена, която да служи за определяне на компонентата на крайните снабдители. Поради това считаме, че ал.3 на чл. 37г трябва да отпадне от Наредбата.

8) За да може да функционира изобщо модела за компенсация на битовите потребители, на първо място трябва да се гарантират средствата, които ще покриват тези разходи. Съществуват проблеми в набирането на необходимите средства във Фонд сигурност на електроенергийната система. Те са недостатъчни и към настоящия момент при съществуващи отношения между ФСЕС, обществен доставчик и краен снабдител. Надяваме се тези наши притеснения да намерят решение в предстоящия Проект на ново ценово решение.
Обръщаме внимание и че основната функция на ФСЕС е да използва набраните средства от емисии за изпълнение на декарбонизационни цели, а не да покрива ценови дефицити в енергийната система. Съгласно параграф 40 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/959 НА ЕП И НА СЪВЕТА от 10 май 2023 за изменение на Директива 2003/87/ЕО се разширяват възможностите за използване на приходите от емисии като списъкът на свързаните с климата цели се разширява, и включва използването на финансова подкрепа за справяне със социалните аспекти в домакинствата с ниски и средни доходи чрез намаляване на деформиращите данъци и целеви намаления на митата и таксите за електроенергия от възобновяеми източници. На първо място се включват само определени домакинства, на второ място спрямо разходите причинени от ВЕИ, което не виждаме да се отразява конкретно в настоящия модел на набиране и разходван на приходите от ФСЕС.

9) В допълнение, бихме искали да обърнем внимание, че всички общи условия за продажба на електроенергия от крайните снабдители трябва да минат одобрение в Комисията преди старта на новите отношения с битови потребители от 01.07.2024 г. Новите взаимоотношения, които засягат милиони потребители изискват широка информационна кампания, която да обясни, че на практика от началото на юли тази година битовите потребители ще имат нова цена, която няма да отразява пазарните нива поне до 01.01.2026 г. , а ще бъде определена отново от Комисията като разликата между пазарна цена и „регулирана“ цена (базова стойност, определена от МЕ и компонента, определена от КЕВР) ще се субсидира от всички участници на пазара на електроенергия през Фонд сигурност на електроенергийната система.

Вярваме, че изразените по-горе коментари, съображения и препоръки на Асоциация свободен енергиен пазар ще бъдат взети под внимание преди окончателното приемане на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Членовете ни остават на разположение за предоставяне на допълнителни разяснения или съдействие.

С УВАЖЕНИЕ,

……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ