Становище на АСЕП относно предложени текстове за ИД на Закона за енергетика
Изх. № АСЕП 160/ 23.03.2018
ДО:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Публикуван проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката на интернет страницата на НК на Световен енергиен съвет (www.wec-bulgaria.org)
УВАЖАЕМИ Г-Н ДОБРЕВ,
Във връзка с публикуваното на 16-и март 2018 г. предложение за изменение и допълнение на Закона за енергетика, Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) изразява колективното становище на своите членове – водещи търговски участници на свободния пазар, по така предложените текстове:
1. Считаме, че предложеният модел за премийни плащания не е подходящ за приложение в настоящия пазарен модел и няма да осигури извеждането на дългосрочните договори изцяло на пазарен принцип при запазване на инвестиционните условия на производителите. В този смисъл, АСЕП предлага да се премине към модел, който компенсира реално постигнатата пазарна цена за енергията от възобновяеми източници на различните сегменти на борсовия пазар и определена от КЕВР референтна цена за продажба на енергията от ВЕИ на тези пазарни сегменти. Предложеният подход се основава изцяло на прогнози, които са обект на регулаторна преценка на пазарните тенденции за бъдещ период и следователно са изключително нестабилни, неясни, невъзможни за мотивиране от административен орган и създават съмнение за субективизъм.
2. Считаме, че с оглед устойчивост и предвидимост на регулаторната среда е необходимо редът за определяне на премиите и прогнозната пазарна цена по групи производители да се определят в Закона за енергетиката, а не да се делегира определянето им чрез наредба на Комисията за енергийно и водно регулиране. Предлаганата делегация към КЕВР създава правен вакуум и несигурност за производителите, както и като цяло за системата и механизмите за компенсиране на разходите от изкупуването на електроенергията от възобновяеми източници. В този смисъл, предлагаме изменението на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ да се ревизира и да бъдат определени точни критерии и ред за определяне на тези параметри.
3. Предвид значителната финансова тежест, която представляват установените нови изисквания в чл. 36Ж от ЗЕ за обезпечаване на задълженията на търговците към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, считаме, че същите вменяват това задължение единствено за част от пазарните участници – търговците и производителите, докато за останалите задължени лица (оператор на борсовия пазар, доставчик от последна инстанция, краен снабдител, операторите на мрежите) задължение за предоставяне на обезпечение липсва. Следователно, ако се възприеме подход на обезпечаване на задълженията, същият трябва да е задължение на всички участници в системата, а не единствено на търговците и производителите.
4. АСЕП предлага като алтернатива събирането на ЗкО от крайните потребители да се осъществява от електроразпределителните предприятия (ЕРП). Основните ни мотиви са, че ЕРП измерват количествата потребена електоенергия, на чиято база се определя размерът на ЗкО и те носят отговорност за верността на данните. Търговците нямат възможност да верифицират тези количества пред своите клиенти, което води често до спорове с клиенти относно размера на ЗкО. От друга страна, един от споменатите рискове при събирането на добавката е липсата на собствени активи на търговците, които да бъдат запорирани или отнети при натрупани задължения. Това не важи за електроразпределителните предприятия, което е гаранция, че няма да има възможност за злоупотреби и манипулации. Търговците на електроенергия ще бъдат лишени от приблизително 240 милиона лева ликвидност, каквато е сумата, предвидена за обезпечения на база 2017 г., вместо да бъдат вкарани в оборот за търговия с електроенергия, каквато е лицензионната дейност на търговците. Към момента за извършване на дейността „доставка на електроенергия“ за крайни клиенти търговците на електроенергия са задължени да поддържат следните обезпечения:
– Над 100% от месечните разходи по Договор за балансиране с ЕСО ЕАД;
– Минимум 100 % от месечния обем за мрежови услуги към съответните мрежови оператори;
– Минимум 100% месечно обезпечение по дългосрочни договори с производители на електроенергия, в по-голямата си част държавни дружества;
– Минимум 100% авансово обезпечение за търгувани количества на БНЕБ.
Голяма част от търговците на електроенергия работят единствено в условия на отложени плащания, като в по-голямата си част доставките към крайните клиенти не са обезпечени с никакви гаранции от тяхна страна. Този риск заедно с високия дял на забавени плащания води до тежести в паричните потоци на търговците на електроенергия. Добавяне на необходимост за обезпечаване на допълнителен компонент ще доведе до отлив на пазарни участници поради невъзможност да изпълняват изискванията и до нарушена конкурентна среда в сектора. Единственият начин да продължат да извършват дейност ще бъде да увеличат цените на енергията за крайните потребители, битови и стопански субекти, да се изискват банкови гаранции и тази тежест ще бъде прехвърлена към клиентите. В този смисъл, отговорността за събирането на ЗкО е неправомерно прехвърлена към търговците, тъй като те нямат никакво отношение към задълженията на потребителите по ЗкО или определянето и доказването на начисления размер.
В допълнение считаме, тъй като предложенията за промени в ЗЕ предвиждат доплащания на премии по договори с преференциална цена на производители, а същите са задължени да реализират продукцията си на пазара, част от задълженията, предвидени в цената ЗкО, ще бъдат компенсирани от пазара, а не както е досегашният модел 100% от крайните потребители. Предвид неяснотата по тези взаимоотношения и размера на цена ЗкО при новия пазарен модел, АСЕП настоява да не бъдат налагани задължения по събиране на вземанията на цена ЗкО докато не стане ясен размерът по цената. В противен случай е възможно да има надвземане или недоплащане по цена ЗкО, което ще усложни отношенията между участниците без да бъде предвиден механизъм за уреждане на гореописаните разплащания.
5. В случай, че се определи търговците да продължат да изпълняват горната функция, едно от разумните предложения може да бъде КЕВР да определи тази дейност като нормативно признат разход. Подобна мярка ще оправдае и събирането на банкови обезпечения за ЗкО към ФСЕС, които ще гарантират сигурността на Фонда и навременните разплащания в системата. За да не противоречи намесата на КЕВР на принципите на свободния пазар, предлагаме размерът на нормативно признатия разход да не бъде фиксиран от Регулатора, а да е търговско решение за всяка компания.
6. Алтернативен на горния подход е цената за задължения към обществото да се събира по отношение на почасовите крайни клиенти на свободния пазар направо от операторите на мрежата към ФСЕС. Подобен модел вече е давал добри резултати преди няколко години, когато по същия начин се събираше зелената добавка, която имаше и същите функции. По отношение на клиентите със стандартизиран товаров профил, предлагаме цената за задължения към обществото да се заплаща от крайните клиенти чрез търговците на електроенергия, за което ФСЕС може да изисква обезпечения или други алтернативни гаранционни мерки, по избор на търговеца.
7. С оглед обвързаността на вземанията на към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ с плащанията към производителите на енергия от ВЕИ, считаме, че предлаганата забрана в чл. 36з, ал. 3 от ЗЕ за извършване на прихващане с тези вземания трябва да отпадне.
8. Наред с горепосочените мерки и за да се осигури финансовата стабилност на системата, необходимо е да се осигури, че операторите на мрежата не извършват смяна на партида, закриване на партида или други действия с партида на краен клиент, ако клиентът не представи удостоверение за липса на задължения към доставчика му, липса на задължения към ФСЕС или мрежовия оператор. В противен случай целия финансов риск ще се носи от операторите на мрежата и търговците на електроенергия, тъй като са налице множество злоупотреби именно със закриване на партиди, с оглед избягване на плащания към търговци, НЕК (респективно ФСЕС) или операторите на мрежата
9. Според чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката в България може да има само една лицензия за дейността организиран борсов пазар на електрическа енергия. В допълнение с последните изменения в ЗЕ, задължаващи всички производители с инсталирана мощност над 5 МВт да осъществяват сделки единствено на организиран борсов пазар (чл. 100, ал.3 от ЗЕ), Българска независима енергийна борса ЕАД се явява в монополна позиция на свободния пазар. Затова е наложително дейността на БНЕБ да бъде регулирана от КЕВР, както се регулира и тази на всички други лицензианти на Регулатора. АСЕП настоява всички правила и тарифи да не се определят еднолично от Оператора, а да се одобряват от Комисията след провеждане на обществено обсъждане със заинтересованите страни Това ще осигури прозрачното и недискриминационно функциониране и ще повиши доверието на ТУ към борсовия пазар. АСЕП предлага в чл. 21, ал. 1 да се допълни правомощие на Комисията да одобрява всички актове на оператора на организирания борсов пазар, които уреждат функционирането и устройството на пазара, включително и моделите на договори между търговските участници на борсовия пазар.
10. Предвижданите промени в ЗЕ по изчисления ще доведат до над 100 нови регистрирани участници на енергийната борса, което ще увеличи неколкократно приходите на БНЕБ ЕАД. Според АСЕП няма основателни причини да не се намалят таксите и настояваме във възможно най-кратки срокове да се преразгледа действащата тарифа на борсовия оператор с цел осигуряване на равен достъп на всички участници и изпълняване на задълженията според Закона за енергетиката.
11. С оглед стабилността и предвидимостта на сектора, АСЕП настоява да се положат максимално недискриминационни и справедливи механизми за определяне на референтната цена от Регулатора при договорите за премии.
12. АСЕП се придържа и към предложенията си за изрично предвиждане в чл. 123 от ЗЕ на възможност за спиране на захранването на крайни клиенти в случай на наличие на задължения към предходния си доставчик на електроенергия, дори и вече да е извършена смяна на доставчика си. Това е от съществено значение за осигуряване на ликвидната стабилност на сектора, доколкото гарантира един поне минимален способ за събиране на вземанията на търговеца, включително задълженията към обществото, ДДС и акциз
С оглед на гореописаното, моля да вземете предвид изложените предложения на Асоциация свободен енергиен пазар, които биха минимизирали изкривяванията в свободния пазар на електроенергия. Както многократно сме заявявали, отново подчертавам желанието и готовността на АСЕП за активно сътрудничество чрез експертизата на своите членове – дългогодишни участници на свободния пазар на електроенергия, не само с изготвяне на становища, но и с включване на представители на Асоциацията в работни групи по изготвяне на законопроекти.
С УВАЖЕНИЕ,
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ