Новини

Изх. № АСЕП 477 / 29.03.2024
ДO
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н ИВАН АНДРЕЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА „БЕХ“ ЕАД

ИНЖ. АНГЕЛИН ЦАЧЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА „ЕСО“ ЕАД

КОПИЕ ДО:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТ:
СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ СВОБОДЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР”
УЛ. „НАЙДЕН ГЕРОВ” № 6, ЕТ. 4, ОФИС 7,
e-mail: office@asep.bg

ОТНОСНО: Информация от ЕСО ЕАД за изчерпване заявките за балансиране и фактическа невъзможност за поддържане на баланса в електроенергийната система на България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Днес, 29.03.2024 г., търговските участници в електроенергийния пазар получиха официално съобщение от „Електроразпределение Юг“ ЕАД с информация за получено оперативно разпореждане от ЦДУ на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД), което гласи следното:

„Поради невъзможност за поддържане на баланса между потребление и генерация в ЕЕС след изчерпване на заявките за балансиране надолу разпореждам: Всички производители на електрическа енергия от ВЕИ да работят на изходяща мощност, ненадвишаваща 80% от търговските графици за производство за съответния пазарен интервал за времето от 11:00 до 16:00 часа на 29.03.2024 г.“

Съгласно нормативната уредба, разпорежданията са задължителни за изпълнение от производителите на електрическа енергия. Информацията от ЦДУ на ЕСО ЕАД е изключително притеснителна, дори опасна за сигурността на електроенергийната система, като съществременно повдига множество въпроси:

1. Защо ЕСО ЕАД не е предвидил максималната инсталираната мощност на производителите при заявките за балансиране?
2. С писмото си ЕСО ЕАД призовава за причиняване на умишлен небаланс при търговците на ел. енергия. Кой ще поеме тези разходи ?
3. Правен ли е анализ на потреблението в регионите с най-много инсталирана мощност ФЕЦ, така че да се постигне физически баланс още в мястото на производство?
4. Ако ЕСО няма достатъчно заявки за балансиране, то тогава защо не са инициирани промени в нормативната уредба, които да позволят на оператора осигуряване на допълнителен капацитет от доставчици на балансиращи услуги и нормалното функциониране на електроенергийната система? Това не е проблем от днес и е имало множество индикации за сериозните рискове, както и ние самите сме алармирали многократно за нормативни промени.
5. Настояваме за спешен отговор на въпроса, възможно ли е преминаване към режим на електроенергия за потребителите в период на още по-голямо производство и излишък в страната и региона, което да доведе до невъзможност за физическо управление на системата?
6. Ако ЕСО ЕАД няма достатъчно възможности за балансиране на системата, защо не се търси решение на ниво ENTSO-Е за ограничаване на капацитети или някакви извънредни механизми за запазване на баланса в страната.
7. Защо се ограничават единствено ВЕИ производители, които следва да работят на изходяща мощност, ненадвишаваща 80% от търговските графици за производство за съответния пазарен интервал? Защо търговските участници следва да понасят финансови негативи поради липсата на усилия за осигуряване на повече участници в балансиращия пазар и неадекватна нормативна рамка? Също така защо само ВЕИ. а не се обхващат всички производители, които развнопоставено нямат отношение и отговорност към балансирането на системата, защото това е функция на ЕСО ЕАД? Например, в цитирания период ТЕЦ „Марица Изток-2“ работи с 3 три блока – 140, 65,160 МВт, респективно.

С оглед на горното АСЕП настояваме за предприемане на следните действия в спешен порядък:

1. Искане на изрично становище от ENTSO-Е по темата и препоръки за справяне с проблема;
2. Ограничаване присъединяване на нови ФЕЦ, които надхвърлят възможностите за потребление на системата (и по райони) и за износ в региона – при анализ на възможностите на съседните електроенергийни системи;
3. Спешни търгове за диспечиране надолу от ВЕИ и спешни законови промени, които да дадат достъп на възможно най-много участници на пазара до механизмите за балансиране на ЕСО ЕАД, без това да води до допълнителни разходи за крайните потребители и търговците на ел. енергия. Тази стъпка е задължително да бъде публична и с ясни критерии за достъп.

Последните изменения в нормативната уредба, свързана с балансиращия пазар, касаеха единствено финансовите разходи в системата, пренебрегвайки физическото балансиране и сигурността на системара. Балансиращият пазар продължава да е най-нереформирания сегмент, доминиран от липса на адекватни и гъвкави мощности за балансиране, при липса на данни от електромери в реално време, което да позволи на производители и консуматори през техните доставчици да управляват електроенергийния си товар, при пълен хаос в присъединяването на производители на ниско и средно напрежение, съчетано с липсата на регулаторен контрол, общ европейски пазар, където енергията тече във всички потоци и съседните пазарни зони през разполагаемите капацитети за пренос ще изливат у нас излишната си енергия, а при недостиг ще засмукват всичко, което може да се пренесе.

Всички преки участници на балансиращия пазар, в това число координатори на балансиращи групи, доставчици, оператори на мрежи и ЕСО ЕАД следва да обединят усилия за оптимизация на физическия небаланс на системата. Това задължително включва процедури и програми за обмен на данни в реално време между лицата за координация от всеки един електромер на производител и консуматор до отговорниците за балансиране. Не на последно място, всички изброени участници се нуждаят от пълна прозрачност относно формирането на цените за излишък и недостиг, което кореспондира с изискванията на европейската регулация.

С УВАЖЕНИЕ,
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ