Новини

На 26.04.2018 г. в Народно събрание бе приет на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.

За мен текстовете на промените са лошо написани, спорни, лобистки и противоречат на законодателството на ЕС и на добрите практики на страните с развити енергийни пазари.

На първо място, промените задължиха ВЕИ производители с мощност над 4 МВт да продават единствено и само на енергийната борса, под претекста за повече „прозрачност“ в търговията с електрическа енергия. Това е концептуално сбъркана политика: ВЕИ производителите са частни дружества и сами трябва да определят на кого и как продават. Както един производител на домати не е длъжен да продава само на борсата в кв. Слатина, така един производител на електрическа енергия не бива да бъде задължаван на кого и как да продава. И ако при държавните дружества може да се търси потенциална корупция при двустранни, непублични договорености, то при частните дружества водещ е техният икономически интерес.

Да не говорим, че регистрацията на всяко ВЕИ производител на енергийната борса струва десетки хиляди левове, което е напълно излишен, но вече задължителен разход за тях. Между другото, механизмът за търговия още не е изчистен – кой ще продава съгласно закона, персонално всеки производител ли, което ще наложи той да придобие пазарна култура в кратък период, или през координатори на балансиращи групи, което е вид заобикаляне на закона и което ще затвърди съществуващия модел на търговия, защото няма да е категорично прозрачно кой и колко произвежда и продава.

В момента НЕК събира цялата енергия от ВЕИ производители и я търгува по особено интерес начин – с контролирани цени през Ден напред търговията и през интрадей. Ако цените са високи, ВЕИ енергията отива на пазара, ако не са – се диспечират централите под контрола на НЕК.

На второ място, досегашните текстове в закона предвиждаха ВЕИ производители над 5 МВт да продават на борсата, сега – над 4 МВт. Никой не мотивира ясно какво се крие в промяната. Остана усещането, че се цели да се накажат определени производители с мощност над 4 МВт, но под 5 МВт, които досега са били извън обхвата на закона. Считам това за откровен лобизъм и типичен случай на законов текст, направен за или против определени фирми.

На трето място, изключително анти-пазарен и натоварващ търговците на електрическа енергия е текстът, с който те се задължават да предоставят банково обезпечение на такса Задължения към обществото (ЗкО), при това без какъвто и да е гратисен период. Това води до излишни разходи на търговците за банкови обезпечения, които в крайна сметка ще облагодетелстват банки, но ще доведат до увеличение на крайната цена за потребителя, тъй като търговците ще калкулират цената на обезпечението в цената си. Да не говорим, че за търговците този паричен ресурс ще е сериозен проблем, вероятно част от тях ще излязат от пазара, което в крайна сметка ще доведе до ползи за най-големите дружества – трите търговеца на електроразпределителните дружества.

Като резултат, вместо повече пазар, ще имаме по-малко пазар с по-малко участници в него. Тези текстове са и откровено дискриминационни, тъй като изискване за банкови гаранции за обезпечаване на цена Задължение на обществото (ЗкО) се изисква единствено от търговци на електроенергия, без да се отчита фактът, че те не са крайни задължени лица, нито са единствени пазарни участници, определени за събирането ѝ. Изискването за законово обезпечаване на заплащане на цената и/или компонентната от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, чрез банкови гаранции или депозит, противоречи на чл. 86 от ДЕО и на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (пар. 22 от Преамбюла).

В изменението на ЗЕ от 26.04.2018 г. се поставя изискване за обезпечаване на събираемост по отношение на компонента, която не е пазарна, а е регулирана цена, само от страна на търговците, но не и от другите участници на пазара, от които се събират средствата – оператор на организиран борсов пазар, доставчик от последна инстанция, краен снабдител, оператори на електроснабдителната и електропреносната мрежа.

На четвърто място, за мен е грешка да се извършва концентрация на задължението за изкупуване на електроенергията в обществения доставчик и съответно да му се вменява роля на основен продавач на енергията на организирания борсов пазар. Резултатът от това ще е концентрация на предлагането в един субект и липса на ефективна конкуренция на организирания пазар. Потенциално този подход може да доведе до значителна пазарна мощ на обществения доставчик (НЕК) и предоставяне на възможност за него да влияе пряко на цените на организирания борсов пазар с тези количества енергия.

На пето място, промените в закона не уточняват пазарния сегмент, на който ВЕИ и ВЕКП енергията ще се предлага на организирания борсов пазар: дали това ще е пазарът ден-напред, двустранни договори или в рамките на деня. Начинът, по който функционират тези пазари, е различен и съответно ефективната конкуренция и предлагане водят до различни резултати. Моето мнение е, че тази енергия трябва да бъде предложена на пазара ден-напред с оглед осигуряване на допълнителна ликвидност. За да се предотвратят всякакви сътресения в работата на БНЕБ ЕАД, необходимо е в закона да се дефинират и механизми, гарантиращи, че новите обеми предлагана енергия от ВЕИ и ВЕКП ще бъдат синхронизирани времево и по борсов сегмент със закупуваната енергия, необходима за покриване на технологичните загуби.

На шесто място, промените по никакъв начин не засегнаха проблема с прецизиране на механизма за определяне на премията и съответно цената за задължения към обществото. Сегашният механизъм не отразяват правилно пазарните тенденции и последиците при постигане на определена пазарна цена за ВЕИ енергията. Въведеният модел на определяне на референтна цена периодично от КЕВР без посочване на точни механизми в ЗЕ води до риск от неясно приложение на правилата в подзаконовата уредба.

На седмо място, според чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) държавна помощ, която нарушава конкуренцията на европейските пазари, категорично не се допуска. В документа са посочени определени изключения, към които се причисляват преференциалните условия за енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и такава от високоефективно комбинирано производство (ВЕКП). Изрично се посочва обаче, че подобни схеми подлежат на предварителна нотификация от страна на Европейската комисия.

Приетите промени в ЗЕ предвиждат държавна помощ за ВЕИ и ВЕКП производители с инсталирана мощност над 4МВт под формата на „договори за премии“. Всякакви твърдения в публичното пространство, че помощта за ВЕИ енергията вече е нотифицирана пред ЕК и не е необходимо да се минава отново през процедура заради промяната в ЗЕ, са невалидни. Чл. 108, т.3 от ДФЕС изрично посочва, че „Комисията следва да бъде уведомена в разумен срок, който да ѝ даде възможност да предостави своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта“.

Спрямо помощта за енергията от ВЕКП процедурата по нотификация е забавена над 11 години, като според последната публична информация все още не е стартирана от Министерството на енергетиката. Това пренебрегване на Договора за функциониране на ЕС и изискването за предварителна нотификация чрез обнародване на приетия от Народно събрание законопроект може да доведе до съдебна процедура в Съда на Европейския съюз, включително налагане на глоба на България.

С разочарование отбелязвам, че отново се правят само частични изменения в законодателството. Настоящият Закон за енергетиката е обнародван през 2003 г., много преди влизането на България в Европейския съюз и възприемане на концепцията за либерализирани пазари на електроенергия. От създаването си е изменян и допълван близо 40 пъти, което е доказателство за неговото несъответствие с настоящата пазарна среда. Подчертаваме, че в приетия от НС законопроект се извеждат на свободен пазар единствено ВЕИ и ВЕКП производители, като отсъства отново визия за пълна либерализация с разписани срокове и процедури за всички производители и потребители – битови и стопански.

Въпреки основния приоритет за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България, в центъра на който стои правото на потребителя за свободен избор на доставчик, действащата нормативна и законова рамка за излизане на свободния пазар е тромава и не стимулира потребителите да се възползват от това си право.

Промените в ЗЕ няма да решат проблемите и изкривяванията в сектора, ще доведат до много нови такива, вследствие на забавени процеси по либерализация, нарушена конкурентна среда и ограничен потребителски избор на доставчик на електроенергия. В същото време, дело срещу страната в Съда на Европейския съюз поради неспазена процедура за нотификация би причинило сериозни последствия не само пряко върху държавния бюджет, но и ще злепостави публичния и инвестиционен образ на страната пред европейските ни партньори.

Соня КАДИЕВА, Председател на УС, Асоциация Свободен енергиен пазар

Соня Николова-Кадиева е Председател на Управителния съвет на Асоциация „Свободен енергиен пазар“ и управител на „Енерджи Съплай“ ЕООД – един от водещите търговци на електрическа енергия. Има дългогодишен опит в търговията с електрическа енергия и развитието на регулаторната рамка на електроенергийния отрасъл в последните години.

Асоциация „Свободен енергиен пазар“ обединява интересите на основните участници на свободния енергиен пазар в България, като към момента членове са множество търговци на електрическа енергия, които осъществяват дейността си на вътрешния електроенергиен пазар. Асоциацията съдейства за изграждането на равнопоставени отношения между пазарните участници и развитието на регулаторната уредба в съответствие с конкурентните пазарни отношения.