Прилагане на § 3. от ПЗР на Закон за държавния бюджет за събирането на вноски от търговци и производители

Изх. № АСЕП 417/10.08.2023 г.

До:
АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Копие до:
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ФОНД СИГУРНОСТ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА

ОТНОСНО: Прилагане на § 3. от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Р. България за 2023 г. (обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) за събирането на вноски от производители и търговци на електроенергия

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Въпреки категоричното несъгласие на мнозинството търговски участници и асоциации от сектор енергетика, Народно събрание гласува удължаване на задължението за събиране на вноски от производители и търговци на електроенергия, в противоречие с препоръките на Европейската комисия. Без достатъчна правна и практическа обосновка, §3. от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Р. България за 2023 г. е обнародван в Държавен вестник, бр. 66 от 01.08.2023 г. и е в действие със задна дата от 01.07.2023 г. В допълнение, алинея втора от същия параграф определя, че стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител, се определят с акт на Министерския съвет, без да има обаче посочени срокове.

АСЕП поставя и следния основателен въпрос – на каква база ще бъдат определени т.нар прагове – стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител. Ако действащите до 30.06.2023 г. бяха реферирани към определените стойности от Европейската комисия в Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022, на какви данни и изчисления ще стъпи Министерски съвет и как ще гарантира, че новите стойности няма да нарушат конкуренцията и развитието на пазара и новите технологии?

Нашата принципна позиция, която вече изразихме неколкократно, е, че моделът с компенсации вече не е необходим на пазара и носи повече негативи, отколкото позитиви. На свободния пазар за електрическа енергия се наблюдава намалена конкуренция от липсата на дългосрочни договори, което се дължи и на прилагания таван посредством компенсациите, липсата на търсене от страна на крайните потребители и съответно липса на мотивация от страна на производителите на ел. енергия. В средносрочен и дългосрочен план моделът „пазар ден-напред + надбавка – компенсации“ е в ущърб на всички участници на свободния пазар за електрическа енергия, както производители, търговци, така и потребители. През последните седмици подобно становище изразяват и ВЕИ производителите, поради 100 % експозиция на спот пазарите за ел. енергия. Подобна е позицията и на Европейската комисия, която излезе с категорична препоръка през месец май 2023 г. за преустановяване на нетаргетирана подкрепа на небитови крайни клиенти на електрическа енергия. Причините за това са множество, най-вече невъзможността за оценка на ефекта от масово прилагане на компенсациите и отражението в икономическия живот на страната, инфлация, бюджетен дефицит и др.
Вследствие горните фактори, към днешна дата на практика търговските участници от сектор енергетика са поставени в следната нелепа ситуация: Има законови текстове, които касаят събирането на свръхпечалбите от производители от първи юли 2023 г. и няма приет акт на Министерски съвет за определяне на прага на цените за производителите, които да бъдат прилагани от 01. юли. Производителите работят в условия на действащите прагове до 30.06.2023 г., ще фактурират и след това ще има корекции на прага на цените, което е абсолютно неприемливо.

Нелепата ситуация е допълнена и от още един факт – въпреки Решението на Народно събрание (Обн. ДВ бр. 90, от дата 11.11.2022 г.) за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г., на практика такава приета програма за последните четири месеца няма – последната приета програма от Министерски съвет е с действие до м. март 2023 г. Ако ФСЕС няма разходи за компенсации след 31-ви март, за какво са се изразходвали или ще се изразходват събраните в периода април-август средства от вноските. Какво предвижда нормативната рамка в този случай – средствата се пазят за резерв на ФСЕС или следва да се върнат отново към търговците и производителите?

АСЕП обръща внимание и на още един сериозен пропуск – няма публични данни за събраните приходи от вноски на търговци и производители от началото на действието на механизма през декември 2022 г. към днешна дата. Апелираме Фонд сигурност на електроенергийната система да предостави в кратки срокове тази информация за изминалия период до 30.06.2023 г., както и да публикува помесечни данни за събираните средства за периода юли-декември 2023 г. по силата на § 3. от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Р. България за 2023 г. Последното се налага с оглед осигуряване на прозрачност при събирането и разходването на публични средства.

В заключение, Асоциация свободен енергиен пазар апелира за повече последователност и диалогичност при вземането на решения, свързани с пазара на електроенергия. Експертизата на търговските участници и сдруженията е детайлна и многопластова и следва активно да се използва от представителите на законодателната и изпълнителната власт.

С УВАЖЕНИЕ:
……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ