Предложения на АСЕП за справяне с енергийната криза, в съответствие и с Регламент (ЕС) 2022/1854

  • 11.10.2022

Изх. № АСЕП 388/10.10.2022 г.

До:

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

Г-ЖА ЛЮБОМИРА ГАНЧЕВА

КРИЗИСЕН ЩАБ ПО ЕНЕРГЕТИКА

 

 

 

ОТНОСНО: Предложения на АСЕП за справяне с енергийната криза, в съответствие и  с Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

Като активни участници в развитието на електроенергийния пазар в България, Асоциация свободен енергиен пазар излага част от своите предложения за справяне с енергийната криза, които са и в съответствие с  Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Както е посочено и в документа, основните отправни точки на всяка държава-членка следва да бъдат подпомагане на потребителите, финансиране на мерки за намаляване на търсенето на енергия, което допълнително да укрепи енергийната самодостатъчност на Съюза в дългосрочен план, и компенсиране на разходи на доставчиците на електроенергия при продажби под себестойност. За изпълнение на тези цели следва да се използват средствата от предвидения максимален праг на приходите на държавни и частни производители на електроенергия.

С оглед предвидения кратък срок до 1 декември 2022 г. държавите членки да докладват на Европейската комисия за планираните мерки, се надяваме по-долу изброените точки да бъдат възприети и да подпомогнат работата на отговорните институции:

  • АСЕП подкрепя въвеждането на праг от 180 евро/МВтч за приходите на производителите на електроенергия. Изключения от него не считаме, че следва да се въвеждат на база мощност, каквато е предвидената в Регламента възможност за производители под 1 МВт инсталирана мощност, а на база предназначение на електроенергията. АСЕП счита, че максималният праг не следва да се прилага за всички производители от ВЕИ за собствена консумация, които отдават излишната енергия в мрежата, първо, защото не реализират приходи от продажба на основна част от произведената електроенергия и второ, защото следва да се насърчат усилията им за декарбонизация и намаляване на търсенето, каквато е целта на настоящия Регламент. В допълнение, България следва да гарантира, че събраните приходи от тавана ще се използват целесъобразно и ще имат дългосрочен ефект върху сектора. Затова следва да се разшири обхватът на досегашното разпределяне на средствата от механизма за финансови компенсации, с въвеждането на пакет от схеми за насърчаване на енергийната ефективност и декарбонизацията.
  • Удовлетворени сме, че многократните настоявания на АСЕП, че доставчиците се нуждаят от спешна ликвидна подкрепа, за да оцелеят икономически от включването им в националната схема за компенсации, намериха израз в общоевропейските политики, макар да бяха игнорирани от българското правителство. Обръщаме внимание, че съгласно Регламента на доставчиците не трябва да им се налагат несправедливи разходи и „следва да бъдат компенсирани за снабдяване под себестойността“, каквото на практика се явява действащата в България схема за компенсации с период до края на 2022 г.  Както е посочено в Регламента, осигуряването на конкуренция и разнообразен избор от доставчици и оферти също ще бъде от ключово значение за осъществяването на Европейския зелен пакт, тъй като те позволяват на потребителите да се възползват от вътрешния пазар на електроенергия и да допринесат за постигането на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници. Справедливото компенсиране на доставчиците на електроенергия за направените от тях разходи е възможно да се осъществи по следните начини:
  • Парична компенсация от ФСЕС за допълнителните финансови и административни разходи, свързани с доставяне под себестойността. Спрямо действащия в момента механизъм за компенсации, по оценка на АСЕП, този разход възлиза приблизително на 2,00 лв. за всеки МВтч. доставена енергия;
  • Предоставяне на лесен и бърз достъп до безлихвени оборотни кредити чрез привличане на финансиращи институции в процеса;
  • Предоставяне на нетно авансово изплащане към търговците на електроенергия на 80% от  необходимите средства за доставка под себестойност/компенсации, които да бъдат използвани целево за закупуване на електроенергията, необходима за покриване на потреблението на клиентите, по пазарна цена;
  • Необходимо е действащият в България механизъм за компенсация да се преработи и да се удължи действието му за срок минимум до юни 2023 г, до когато е предвидено и действието на максималния таван на приходите на производителите. Освен че обхватът следва да се съобрази с годишното потребление на бенефициера през последните 5 години, за да се запази стимула за намаляване на потреблението, помощта трябва да се диференцира на база приходи и икономически сектори, така че да се насочи там, където има най-голяма нужда и да се избегнат злоупотреби. В случай, че се обмисля ограничение на кръга на бенефициери, предлагаме по отношение на най-енергоемките потребители да се използва вече успешно приложеният механизъм от Наредбата за намаляване на разходите за ВЕИ, при който водещи критерии за получаване на финансова помощ са енергийната интензивност на потребителя, брутната добавена стойност и отражението на разходите за ел. енергия в крайната продукция, както и потреблението на електричество. Размерът на компенсацията следва да се съобрази и с предложения в Регламента праг от 180 евро/МВтч, за да може да има достатъчно средства, които да се използват за целево финансиране на мерки за енергийна ефективност.
  • При изпълнение на т.4 държавата следва да гарантира съгласно Регламента, че няма дискриминация между доставчиците и всички доставчици имат право да представят оферти за доставка на електроенергия на цена, която е под себестойността, на една и съща основа. Към момента считаме, че има дискриминация между различни видове доставчици, породена от Решение на Министерски съвет № 710 от 29 септември 2022 година за одобряване на програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия. В Решението се налага изключение за Доставчиците от последна инстанция чрез по-благоприятни условия за частично плащане на средствата от ФСЕС единствено въз основа на фактури за закупени от тях количества електрическа енергия (докато при останалите доставчици е на база фактури на клиенти за потребена електроенергия с приспаднати вече компенсации). За последното, в случай че не бъдат предприети действия за корекция в най-кратки срокове, АСЕП ще сезира Комисия за защита на конкуренцията
  • Когато се обсъждат разходите за електроенергия, неоснователно се пренебрегват други компоненти от цената освен активната енергия, а именно разходите за балансиране и за различните видове задължителни обезпечения. С цел оптимизация, следва да се ревизират размерите на обезпеченията за участие на пазара на балансираща енергия и на организиран борсов пазар, тъй като в крайна сметка тези разходи се заплащат от крайните клиенти. АСЕП е изготвила множество позиции и предложения по темата, които са достъпни на нашата интернет страница https://asep.bg/ и можем допълнително да ги предоставим при необходимост. Друго наше предложение е промяна в борсовите правила в частта разплащания: дължимите суми както от продавачи, така и от купувачи да бъдат в рамките на 80% от фактурата, като по този начин дължимото ДДС по тях се отлага до края на данъчния период. Борсата ще бъде обезпечена за отложеното плащане от 20%, в рамките на изискуемото текущо обезпечение, без то да търпи промяна. Мярката ще подпомогне частично ликвидността на търговците на електроенергия и директните потребители, купувачи на БНЕБ.

 

  • Сред основните цели, които следва да се заложат за справяне с енергийната криза са въвеждане на мерки за намаляване на общото потребление на електроенергия от всички потребители. За големите потребители в известна степен е изчерпан вече капацитетът за енергийни спестявания и приносът им би бил възможен основно чрез търгове за реакция от страна на потреблението или неконсумирана електроенергия (за потребители и агрегатори), или насърчаване на използването на ВЕИ и съоръжения за съхранение, както и през координатори на балансиращи групи. При по-малките потребители е необходимо да се въведат схеми за насърчаване на енергийната ефективност, като се създадат национални схеми, които финансово да насърчат малките потребители да консумират в извън пиковите часове, за което е необходимо да преминат от СТП профили към почасово мерене чрез смяна на измервателните уреди с такива за почасово мерене. Следва да се обърне внимание на възможности за финансиране на мерки с незабавен ефект и с неголеми инвестиционни разходи каквито са замяна на електрическо оборудване и осветление (пример за подобна схема в Гърция (https://allazosyskevi.gov.gr/) с очаквани спестявания в размер на над 209 000 МВтч годишно и лесно може да бъде взаимствана). Трябва да се обърне внимание и на най-енергонеефективния сектор в България, или  потенциала за енергийни спестявания на държавни и общински предприятия, което в възможно да се осъществи чрез увеличаване обхвата на задължителните критерии за ниво на енергийна ефективност при закупуване на ново оборудване от публичните възложители.

 

Надяваме се, като отчетете гореописаните предложения, които целят повишаване на системната ефективност на цялостната държавна политика в енергийния сектор, те да дадат възможност не само за временни , но и за дългосрочни мерки за справяне с енергийната криза.  Асоциация свободен енергиен пазар заявява своята готовност за предоставяне на допълнителна експертиза при необходимост.

 

С УВАЖЕНИЕ:                                                                                                                                          

СОНЯ НИКОЛОВА-КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС