Новини

Изх. № АСЕП 355/13.01.2022

До:

Г-Н РАДОСЛАВ РИБАРСКИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Копие до:

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

ОТНОСНО: Реализиране на енергията на ВЕИ производители с инсталирана мощност над 0,5 МВт на организиран борсов пазар

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, 

През 2018 г. промяна в Закона за енергетика регламентира старта на либерализиране на производството от ВЕИ централи със сключени договори за изкупуване на електроенергията по преференциални цени. Избраният тогава и действащ към момента механизъм включва т.нар „договори за премия“, което представлява изплащане чрез Фонд Сигурност на електроенергийната система на разликата между определената от Комисия за енергийно и водно регулиране прогнозна пазарна цена и преференциалната цена по сключения договор за изкупване. В същото време, обхванатите производители над 0,5 МВт инсталирана мощност. имат задължение да реализират производството си изцяло на БНЕБ ЕАД (самостоятелно или чрез координатор) по силата на чл. 100 от същия закон.

Още в хода на тогавашните дискусии, Асоциация свободен енергиен пазар предупреди, че избраният модел крие рискове и създава предпоставки за надвзет или недовзет приход от производителите за всеки период на действие на ценовото решение на КЕВР. Динамиката на електроенергийния пазар е почти невъзможно да бъде прогнозирана с подобна точност  от регулатора за една година напред. В подобна ситуация, винаги ще има ощетени – или потребителите на електроенергия (поради извънредни разходи от ФСЕС) или ВЕИ производителите поради неполучаване на полагащите им се приходи според договорите им.

Горното, доведе до включването в Закона за енергетика на ,механизъм, който да позволява корекция от КЕВР по време на действащото ценово решение. Член 31б, ал. 2 от Закона гласи:

(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., доп. – ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) Комисията има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия.

Няколко години по-късно, КЕВР за първи път се позова на чл. 31б от ЗЕ и обяви Решение за изменение от 1 януари 2022 г. на премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 0,5 МВт и над 0,5 МВт, Множество търговски участници се обявиха против това решение на КЕВР с основния мотив, че енергията вече е продадена на дългосрочна база и значително увеличената прогнозна пазарна цена ще остане за сметка на ВЕИ производителите. От друга страна, при ръст от над 300% на енергията на свободен пазар спрямо очакваните от регулатора нива към 01.07.2021 г. не следва да не намери отражение в ценовите решения на КЕВР.  Решението на КЕВР на практика се превърна в ескалация на първоначалните дефекти на избрания модел за излизане на ВЕИ производителите на свободен пазар.

По-долу излагаме три основни предпоставки, които доведоха до настоящата ситуация, а именно:

1. Законовият текст на чл. 31б от ЗЕ не е обективно разписан – дава само възможност на регулатора, т.е. въвежда субективност. Въпреки че в рамките на всеки един ценови/регулаторен период е имало отклонения между ППЦ и реалната борсова цена, независимо дали в посока нагоре или надолу, регулаторът никога не е използвал до момента възможността на чл. 31б, въпреки че е имало периоди на по-значителни отклонения, в които АСЕП е настоявал за корекция. Бездействието на Регулатора остави погрешно усещане в търговските участници, че КЕВР няма да измени компоненти от решението си в рамките на действащия ценови период и Решението от 01.01.2022 се превърна в прецедент;
2. Избраният механизъм е договори за премия, което само по себе си е предпоставка за постоянно отклонение между прогнозната пазарна цена, определена от Регулатора, и действително постигнатата на БНЕБ ЕАД;
3. Считаме за сериозен пропуск, че въпреки законово разписания механизъм в ЗЕ за възможност за регулаторна корекция, това не е отразено в договорите за продажба на енергията от ВЕИ производителите. Чл. 31б навежда за продажба при фиксирани условия на 6-месечна база с последващо предоговаряне.

В създалата се ситуация с Решението на КЕВР действително има ощетени производители. Но без Решението щеше да има ощетени потребители. Надяваме се, този прецедент да послужи за прецизиране на законовата и нормативната рамка и индивидуалните договори между координатор и производител. С оглед на горното и с цел избягване на следващи подобни стресови за пазара ситуации, АСЕП предлага;

• Промяна в текста на чл. 31б от Закона за енергетика, като се премахне възможността за субективна преценка от Регулатора;
• Промяна на съществуващия модел „договори за премии“ и преминаване към т.нар. „договори за разлика“. АСЕП предлага да се приложи модел, който компенсира реално постигнатата пазарна цена за енергията от възобновяеми източници на различните сегменти на борсовия пазар, а не регулаторна прогноза;
• Намаляване на таксите за ВЕИ производителите на БНЕБ ЕАД, тъй като към момента високи борсови разходи ограничават много от производителите да продават самостоятелно на БНЕБ ЕАД (към настоящия момент са само 6 на брой). Следва КЕВР да определи условията за дългосрочната продажба, така че да се гарантира максимално конкурентния принцип;
• Призоваваме да се направи подробен анализ как се търгува енергията от ВЕИ. Тук изразяваме нашите опасения, че енергията от производителите от ВЕИ е концентрирана в няколко търговски участници, което обезсмисля логиката на чл. 100 от ЗЕ. ВЕИ производителите следва да имат стимул да търсят най-добрата реализация на своята електроенергия.

Асоциация свободен енергиен пазар изразява своята готовност за предоставяне на допълнителна експертиза по поставените въпроси. Считаме, че единствено чрез конструктивни и открити дискусии с представители на всички заинтересовани страни, ще се постигнат конкурентни условия за развитието на свободния пазар в България.

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ