Новини

Изх. № АСЕП 424/26.10.2023 г.

До:
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ГЕРБ-СДС“
ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ПП-ДБ“
ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ВЪЗРАЖДАНЕ“
ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ДПС“
ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“
ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ИМА ТАКЪВ НАРОД“

Копие до:
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ОТНОСНО: Насрочено извънредно заседание на Народното събрание във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Във връзка с Указ № 192 от 18.10.2023 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 49-ото Народно събрание на 5.10.2023 г. и насрочено извънредно заседание за 27.10.2023 (https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5833 , Асоциация свободен енергиен пазар отново обръща сериозно внимание на следното:
1. Настояваме за запазване на правомощието на КЕВР в чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетика да „определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия“. Този механизъм служи и до момента като защита от екстремно високи цени за дисбаланси, които се плащат от всички потребители на регулиран и свободен пазар. Включената редакция § 6. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
В т. 8 след думите „този закон“ се добавя „определя компонента от
регулираната цена на крайния снабдител във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на битови крайни клиенти“, което определяме като съществен законодателен пропуск. Балансиращият пазар не е с достатъчно ниво на конкуренция и към настоящия момент има рискове от евентуално отпадане на големите въглищни мощности поради пазарни фактори, което още повече ще ограничи доставчиците на балансираща енергия. Без възможността за регулаторни ограничения, на практика цените за балансираща енергия ще се диктуват от малко на брой производители олигополисти, които ще се покриват изцяло за сметка на крайните потребители. На практика отпадането на пределните цени означава безлимитно високи цени за балансиране на крайни потребители.
Преразглеждането на тази регулация за определяне на пределни цени от КЕВР следва да се приложи при едновременно изпълнение на няколко фактора, които ще осигурят конкуренция на този пазар, а именно: пускане в електроенергийната система на ПАВЕЦ ЧАИРА (най-голямата балансираща мощност) и присъединяване на ЕСО ЕАД към международните балансиращи платформи (PICASSO и MARI), което ще определи общи принципи, хармонозирани продукти и методологии за балансиране на пазарите, функциониращи в общия европейски пазар. Тук е важно да се отбележи, че пределните цени може да се увеличат по определена прозрачна и обективна формула, но не може да няма лимити. Дори борсовите пазари имат лимити, така че не следва балансиращият пазар да е изключение от тези принципи, защото всяко друго действие ще е в ущърб на потребителите. Така например, на Българска независима енергийна борса на пазарен сегмент „Ден напред“, определените лимити за цена за МВтч са от -500 до +4000 евро.

2. Бихме искали да обърнем внимание на още една ситуация, която на практика ще породи дисбаланси според гласуваните от Народно събрание текстове в настоящия им вариант. Предложеният модел за снабдяване на битовите потребители от крайните снабдители донякъде следва настоящата схема за компенсиране на небитовите. Разминаването обаче е съществено, тъй като ако при бизнеса компенсацията отива към крайните клиенти, то при битовите потребители тя ще бъде насочена към крайните снабдители. Ако не се промени референтната стойност за изчисляването на размера ѝ спрямо цена на „Ден напред“ към реално извършени разходи за закупуване (които могат да бъдат по-ниски), това предполага възможността за реализиране на допълнителни неограничени приходи от крайните снабдители (в допълнение към нормативно установената им компонента за дейността), за сметка на приходите към Фонд сигурност на електроенергийната система. Друг работещ механизъм за контрол на приходите на крайните снабдители освен промяна в определянето на референтната цена, би бил включването им към задължените лица по действащото и към момента задължение за търговци на електрическа енергия за внасяне на целева вноска към ФСЕС за разликата между реални приходи и разходи за сделките с електрическа енергия по § 3, ал. 7 и ал.8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
3. В допълнение, ако разглеждаме крайните снабдители като участници на свободния пазар, те ще представляват значителна група крайни клиенти (макар и агрегирани), които от своя страна ще формират значителна част от търсенето в рамките на клиринговия механизъм Euphemia на пазара Ден напред на БНЕБ. Нещо повече, тези участници (посредством крайните снабдители) ще се чувстват спокойни да пускат оферти на всяка цена (безлимитни), тъй като ще са сигурни, че ще бъдат компенсирани за разликата от ФСЕС. Този ефект ще доведе до изкуствено формиране на цена, която останалите участници не биха били готови да платят и ще натовари Фонда с прекомерни разходи.

Асоциация свободен енергиен пазар категорично настоява да отчетете по-горе изложените аргументирани предложения при предстоящото повторното обсъждане на закона в Народно събрание, които са в посока защита на интересите на крайните потребители и данъкоплатците в България.

С УВАЖЕНИЕ:

……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ