Писмо на АСЕП до Президента на Р. България с искане за вето на ЗЕ

Изх. № АСЕП  174/ 04.05.2018

До:

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

E-MAIL: priemna@president.bg

  

ОТНОСНО: Приет на 26.04.2018 г. от Народно събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, сигнатура 854-01-19/27.03.2018

 

УВАЖАЕМИ Г-Н РАДЕВ,

Основният приоритет на Асоциация свободен енергиен пазар е осигуряване на стабилен, прозрачен и напълно либерализиран електроенергиен пазар в България. Силно сме обезпокоени от последните законови промени в сектора, които не можем да определим като стъпка в посока развитие и осигуряване на конкурентна бизнес среда.

На 26.04.2018 г. в Народно събрание бе приет на второ четене в Пленарна зала законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката със сигнатура 854-01-19/27.03.2018. АСЕП не подкрепя обнародването му, тъй като определяме част от текстовете като спорни и противоречащи на законодателството на Европейския съюз и на добрите практики на страните с развити енергийни пазари.

Според чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) държавна помощ, която нарушава конкуренцията на европейските пазари, категорично не се допуска. В документа са посочени определени изключения, към които се причисляват преференциалните условия за енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и такава от високоефективно комбинирано производство (ВЕКП). Изрично се посочва обаче, че подобни схеми подлежат на предварителна нотификация от страна на Европейската комисия. Проектозаконът за ИД на ЗЕ предвижда държавна помощ за ВЕИ и ВЕКП  производители с инсталирана мощност над 4МВт под формата на „договори за премии“. Всякакви  твърдения в публичното пространство, че помощта за ВЕИ енергията вече е нотифицирана от ЕК и не е необходимо да се минава отново през процедура заради промяната в ЗЕ, са невалидни. Чл. 108, т.3 от ДФЕС изрично посочва, че „Комисията следва да бъде уведомена в разумен срок, който да й даде възможност да предостави своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта“. Спрямо помощта за енергията от ВЕКП процедурата по нотификация е забавена над 11 година, като според последната публична информация все още не е стартирана от Министерство на енергетиката. Това пренебрегване на Договора за функциониране на ЕС и изискването за предварителна нотификация чрез обнародване на приетия от Народно събрание законопроект може да доведе до съдебна процедура в Съда на Европейския съюз, включително налагане на глоба на България.

Като допълнение, обнародването на проектозакона би нарушило пазарната среда, поставяйки в привилегирована позиция определени търговски участници за сметка на други. В текстовете се включват дискриминационни мерки, в частност изискване за банкови гаранции за обезпечаване на цена Задължение на обществото (ЗкО) единствено от търговци на електроенергия, без да се отчита фактът, че те не са крайни задължени лица, нито са единствени пазарни участници, определени за събирането й.

Изискването за законово обезпечаване на заплащане на цената и/или компонентната от цената по чл.30, ал.1, т.17 от ЗЕ, чрез банкови гаранции или депозит противоречи на чл. 86 от ДЕО и на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия ( пар.22 от Преамбюла ). В изменението на ЗЕ от 26.04.2018 г. се поставя  изискване за обезпечаване на събираемост по отношение на компонента,  която не е пазарна, а е регулирана цена, само от страна на търговците, но не и от другите участници на пазара, от които се събират средствата – оператор на организиран борсов пазар,  доставчик от последна инстанция, краен снабдител, оператор на електроснабдителната и електропреносната мрежа.

По този начин определени участници на пазара – търговци и производители се поставят в по-неблагоприятно положение, тъй като те са задължени да предоставят гаранции, а другите платци не са задължени да предоставят.

Поставеното изискване ограничава конкуренцията и препятства развитието на свободния енергиен пазар като дискриминира определени участници, чрез допълнителна административна и финансова тежест само по отношение на тях.

Същото, противоречи на правилата за осъществяване на свободна икономическа дейност в Европейския съюз и на принципите на Европейския съюз в областта на енергетиката ( Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия) чрез възможността фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да подава искане до независимия преносен оператор за отстраняване от пазара на електрическа енергия при неизпълнение на задължението за плащане само на търговци и производители, но не и на останалите задължени участници – оператор на организиран борсов пазар,  доставчик от последна инстанция, краен снабдител, оператор на електроснабдителната и електропреносната мрежа.

Съгласно конститутивните норми регламентиращи дейността му фондът няма правомощия свързани с регулаторната дейност на пазара, тъй като функционира като фонд за управление на средства за покриване на разходите на обществения доставчик, а не като държавен орган с властнически правомощия.

Нормата създава неравнопоставеност и дискриминация, тъй като от всички задължени лица, само за неизпълнение от страна на търговци и производители е предвидена подобна санкция. Нарушената конкурентна среда ще рефлектира пряко върху потребителите чрез крайната цена и качеството на услугите.

АСЕП с разочарование отбелязва, че отново се правят само частични изменения в законодателството. Настоящият Закон за енергетика е обнародван през 2003 г, много преди влизането на България в Европейския съюз и възприемане на концепцията за либерализирани пазари на електроенергия. От създаването си е изменян и допълван близо 40 пъти, което е доказателство за неговото несъответствие с настоящата пазарна среда. Подчертаваме, че в приетия от НС законопроект се извеждат на свободен пазар единствено ВЕИ и ВЕКП производители, като отсъства отново визия за пълна либерализация с разписани срокове и процедури за всички производители и потребители – битови и стопански. АСЕП настоява за изграждане на цялостна визия за развитие на българската енергетика чрез създаване на изцяло нов закон, който да отговаря на актуалната среда, поставени приоритети и съпроводен от изчерпателен анализ за социално-икономическото въздействие.

Въпреки основния приоритет за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България, в центъра на който стои правото на потребителя за свободен избор на доставчик, действащата нормативна и законова рамка за излизане на свободния пазар е тромава и не стимулира потребителите да се възползват от това си право. Сред многото дефекти е фактурирането на база прогнозна стойност на клиенти с ниско потребление (стандартизиран товаров профил (СТП), което ще принуди потребителят да заплаща сметки, надхвърлящи реално консумираната енергия.

Обнародването на проектозакона за ЗЕ освен че няма да реши проблемите и изкривяванията в сектора, ще доведе до много нови такива, в следствие на забавени процеси по либерализация, нарушена конкурентна среда и  ограничен потребителски избор на доставчик на електроенергия. В същото време, дело срещу страната в Съда на Европейския съюз поради неспазена процедура за нотификация би причинило сериозни последствия не само пряко върху държавния бюджет, но и ще злепостави публичния и инвестиционен образ на страната пред европейските ни партньори.

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

С оглед на по-горе изброените мотиви, Асоциация свободен енергиен пазар апелира към Вас да използвате законовото си право и да наложите вето, тъй като гласуваният от Народно събрание на 26.04.2018 г. законопроект за ИД на Закона за енергетиката 854-01-19/27.03.2018 е в разрез с европейското законодателство и нарушава конкурентната среда в сектора. Вярваме, че връщането му за повторно обсъждане в Парламента ще позволи по-широки дискусии на спорните текстове, чрез които ще се избегнат всякакви потенциални негативни последици за потребителите и търговските участници.

 

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

ЛИНК КЪМ ДОКУМЕНТА