Новини

Изх. № АСЕП  165/ 03.04.2018

До:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие до:

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА

МИНИСТЪР

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕДИИ

ОТНОСНО: Отворено писмо на АСЕП относно проблеми в развитието на свободния електроенергиен пазар, дължащи се на постоянни изменения в законовата и нормативната уредба и липса на цялостна стратегия за развитие на сектора

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

Като сдружение, посветено на развитието на свободния пазар на електроенергия в България,  Асоциация свободен енергиен пазар счита за наложително да алармира обществото за негативните последствия, до които водят постоянните изменения на нормативната и законова рамка без наличието на цялостна визия за развитието на сектора.

Напомняме, че през декември 2017 г. без каквото и да е обществено обсъждане, чрез законопроект за безопасно използване на ядрената енергия, се направи същинска поправка в Закона за енергетиката, задължаваща всички по-големи производители (с инсталирана мощност над 5 МВт) да търгуват единствено на енергийната борса. Това изменение затвърди монополните позиции на БНЕБ ЕАД като единствена платформа за търгуване на електроенергия. Негативите и към днешна дата от тази промяна се крият не само в ограничаване на свободата за търговия, но и от рисковете и непредвидимостта, които се коренят в липсата на правомощия за надзор и контрол на БНЕБ ЕАД от страна на секторния регулатор КЕВР.

Три месеца по-късно, на 27-и март т.г. отново се внасят предложения за промени в Закона за енергетиката. И то отново частични – на свободния пазар се извеждат ВЕИ и когенерации, но не се включва визия за пълната либерализация с разписани срокове и процедури за всички производители и потребители – битови и стопански. В последния законопроект за изменение и допълнение на ЗЕ, се включва и дискриминационна мярка спрямо търговците на електроенергия, а именно – изискването за банкови гаранции за обезпечаване на цена Задължение на обществото (ЗкО). Вносителите не са отчели два важни фактора при тяхното предложение – търговците не са единствените задължени лица за събиране на таксата, но само за тях се предвиждат банкови гаранции, което е неравноправно третиране на различни пазарни участници. От друга страна, ЗкО се плаща от крайните потребители, а търговците са задължени да събират сумите безвъзмездно и да ги внасят в НЕК (респективно ще бъде във ФСЕС). Защо тогава те ще бъдат задължени да кредитират недобросъвестни крайни клиенти при това без да се осигури нормативен инструментариум за събиране на тези вземания? Към  момента търговците на електроенергия са единствените задължени лица, които обезпечават вземанията на свободния пазар, но финансовите им лимити се изчерпват:

– Над 100% от месечните разходи по Договор за балансиране с ЕСО ЕАД;
– Минимум 100 % от месечния обем за мрежови услуги към съответните мрежови оператори;
– Минимум 100% месечно обезпечение по дългосрочни договори с производители на електроенергия, в по-голямата си част държавни дружества;
– Минимум 100% авансово обезпечение за търгувани количества на БНЕБ.

Търговците на електроенергия са неотменна част от концепцията за напълно либерализиран пазар. Без техните дейности по оптимизиране на закупуването на енергия, балансиране на потреблението и събиране на задълженията в системата е немислимо съществуването му. По неясни за нашата асоциация причини, от края на миналата година тенденциозно се правят опити за омаловажаване на ролята им в развитието и функционирането на свободния пазар. От друга страна, действащата нормативна рамка за излизане на свободния пазар е тромава и не стимулира по никакъв начин потребителите да се възползват от правото сами да определят своя доставчик. Според нея фактурирането на клиенти със стандартизиран товаров профил (СТП) се осъществява на база прогнозна стойност, което генерира спорове и напрежение между участниците на свободен пазар, защото често не отговаря на реално консумираната енергия. Решението на този проблем е нормативна промяна, която да ограничи значително броя на клиентите  със СТП  чрез намаляване на прага за потребена електроенергия на обектите.

Всички тези пазарни вмешателства, в комбинация с липсата на предвидимост и ясна визия за развитието на сектора, оказват силно негативно влияние върху финансовата стабилност на търговците, довеждайки част от тях до несъстоятелност. Множеството пазарни рискове принудиха и водещи западноевропейски компании да изтеглят бизнеса си с търговия с електроенергия от България, което нарушава инвестиционния климат, конкуренцията в сектора и влошава имиджа на страната. Най-потърпевши от тези процеси ще бъдат крайните потребители, защото според основния пазарен принцип добрата конкурентна среда води до по-ниски цени и до по-високо качество на услугите за клиентите. Това е и основният мотив, който стои зад политиките за пълна либерализация на електроенергийните пазари.

С оглед задълбочаващите се проблеми, апелираме за предприемане на спешни мерки за изграждане на устойчива стратегия за развитието на сектор електроенергетика. АСЕП настоява в Закона за енергетика и подзаконовите нормативни актове да се предвиди:

• Цялостна визия за осъществяване на пълната либерализация на електроенергийния сектор – механизми за извеждане на свободен пазар на производителите с инсталирана мощност под 4 МВт и стопански и битови потребители на ниско напрежения;
• Предлаганите законови и нормативни промени да се съпровождат от анализи за социално-икономическото въздействие;
• Докато по закон има единствена лицензия за платформа за осъществяване на борсова търговия и това определя монополната й позиция, да се разширят правомощията на КЕВР с надзор и контрол върху правилата за работата на БНЕБ ЕАД;
• Промяна в Правилата за измерване на количествата електрическа енергия и изискване за обезпечаване с почасово мерене, на всички обекти с предоставена мощност до 50 кВт, за тези под 50 кВт да се прилагат стандартизирани товарови профили (СТП);
• Механизми, подпомагащи събираемостта на вземанията от недобросъвестни крайни клиенти – изменение на член 123 от ЗЕ;
• Отчитане на факта, че търговците дължат ЗкО дори след прекратяване на договор с клиент, поради разминаване с до 50 дни в сроковете на формално напускане на балансиращата група и прекратяване на договора – необходимо е поправка в чл. 38а от ЗЕ;
• Механизми, които насърчават процесите на либерализация и стимулират потребителите на ниско напрежение да излязат на свободния пазар. Най-ефектива мярка би била включване на задължения за всички стопански и битови консуматори с предоставена мощност над 50 кВт да закупуват електроенергия от свободния пазар, като задължително се предвидят и мерки за защита на уязвимите потребители.

Отчитането на по-горе изброените препоръки ще минимизира пазарните рискове в системата и ще подпомогне изграждането на предвидима, стабилна и конкурента среда за развитие на сектор електроенергетика. Заявяваме и готовността на членовете на Асоциация свободен енергиен пазар за експертно съдействие чрез становища и участие в работни групи при определяне на националните стратегии и политики.

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

ЛИНК КЪМ ДОКУМЕНТА