Становище на АСЕП относно процедура по НПВУ „Подкрепа на нови ВЕИ мощности и съхранение на електроенергия“

Изх. № АСЕП 423/27.10.2023 г.

До:
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Копие до:
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно процедура от НПВУ BG-RRP-4.032 C4.I6 „Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от ВИ източници и съхранение на електроенергия“

УВАЖАЕМИ Г-Н РАДЕВ,

В контекста на обявената процедура за обществено обсъждане BG-RRP-4.032 C4.I6 „Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия“ Асоциация свободен енергиен пазар иска да използва възможността да изрази принципната си позиция.
Във връзка с европейските зелени политики, постигането на целите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, част от които е и България, все по-голяма популярност добиват инсталирането и присъединяването на т.нар. системи за съхранение на енергия или батерии. В началото на тази година беше открита процедура за изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление с батерии по Плана за възстановяване и устойчивост с бюджет 200 млн лв. Интересът към тази мярка беше под предвиденото. Сега е на ход нова процедура за безвъзмездна финансова помощ с общо бюджет 660 млн. лева. Този път процедурата е за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия. Предстои обществено обсъждане.
Все още не са налице мерки за безвъзмездно финансиране на самостоятелни системи за съхранение на електроенергия, без да са свързани нито с потребление, нито с производство на електроенергия.
Развитието и инсталирането на батерии, както и на производството на електроенергия предполага планиране на зони за нови проекти. АСЕП счита, че изграждането на системи за съхранение на електроенергия не трябва да се прави на парче и хаотично, каквато беше практиката с присъединените вече производители на електроенергия, а трябва да има ясно опрецелени цели и резултати от гледна точка на оптимално управление на електроенергийната система. В тази връзка е задължително законодателят заедно с операторите на разпределителни и преносната мрежа да разпишат какво искаме да постигнем с изграждането на системи за съхранение на електроенергия, къде искаме да го постигнем (зониране), какви мощности са необходими на системата, как са необходими на системата за управление или за задоволяване търговския интерес на инвеститорите. В същата връзка е необходимо да се дефинират следните проектни възможности:
– Проект за съхранение на енергия в точката на потребление, без отдаване към мрежата.
– Проект за съхранение на енергия в точката на потребление, към която има изградена система за производство на електроенергия за собствено потребление и за продажба.
– Проект за съхранение на енергия с мощности за производство на електроенергия.
– Проект за съхранение на енергия като самостоятелен обект на потребление и производство.

В зависимост от видовете проекти трябва да се разпишат ясни правила и процедури за присъединяване, както и промени не само в енергийните закони и наредби, но така също в нормативната уредба, уреждаща разрешителни за строеж и въвеждане в експлоатация. В зависимост от видовете проекти, органите на управление трябва да обявят достатъчно рано и по надлежен ред всички програми и мерки за финансиране на проекти за съхранение на енергия спрямо вида проект. Наблюдатели сме на прибързани и неясни процедури, с индикативни списъци и предварително предписани условия, които дискриминират широк кръг от участници. Ако държавата, в лицето на законодателния орган и изпълнителната власт, желае да провежда политика в посока нови ВЕИ мощности със системи за съхранение и управление на производството на електроенергията за оптимално оползотворяване на тези мощности, са необходими ясни и категорични отговори какво искаме да постигнем от инсталирането на батерии при крайните потребители, от инсталирането на батерии при производителите и от инсталирането на батерии като самостоятелни обекти на потребение и производство. Без подобни разчети не би бил известен кумулативния ефект от гледна точка на електроенергийната система.
Относно публикуваната за обществено обсъждане процедура BG-RRP-4.032 C4.I6 „Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия“, АСЕП би искала да изрази своите аргументирани коментари, както следва:
 С оглед осигуряването на възможност за участие на максимално широк кръг от кандидати АСЕП предлага да се предприеме подход за квотно разделяне на финансирането – като се обособят отделни категории в зависимост от големината на проекта. Предложената от МЕ процедура в настоящия вид поставя прекалено високи изисквания към кандидатите, което ограничава участието на малки предприятия с малки проекти и предполага разпределяне на средствата до малко на брой мега ВЕИ проекти. От друга страна, предложението на Комисия по енергетика към НС за ограничаване на размера на проектите в диапазона 0,6 – 4 МВт, не е също работещо решение, тъй като от една страна ще изключи вятърната технология, а от друг е възможно да останат неусвоени средства поради по-нисък интерес. Също така би следвало този праг да бъде до 5 МВт, така че да отговаря на наредбата за присъединяване към разпределителната мрежа.
 Всички финансови изисквания следва да отговарят на стойността на инвестицията на проектното предложение – финансовите гаранции или нетната стойност на активите. Всичко над тази стойност поражда излишни тежести, които ограничават участието на кандидатите.
 От формулировката на текста „Да имат самостоятелно или чрез своя(те) акционер(и) минимална кумулативна нетна стойност от:
– (а) 10 млн. евро (или равностойността им в друга валута) за проекти за ВИ с планиран капацитет >=2 MW и <=5 MW. - (б) 40 млн. евро (или еквивалент в друга валута) за проекти за ВИ с планиран капацитет >5 MW и <= 20 MW. - (в) 60 млн. евро (или равностойността им в друга валута) за проекти за ВИ с планиран капацитет над 20 MW.“ не става ясно дали че програмата е адресирана само за кандидати, които вече са изграждали ВИ проекти, или потенциалният проект на финансиране по тази програма трябва да отговаря на по –горните условия?  В цитираната процедура се посочва, че размерът на безвъзмездното финансиране по първата процедура е 265 372 950 лева, като ще се финансират до 50% от допустимите разходи, но не повече от 1 075 706 лева за 1 МWAC (капацитет за съхранение) или равностойно на 246 МВт съоръжения за съхранение, което не кореспондира с първичната информация за мощности по описанието по-долу: „По настоящата процедура ще се осигури предоставяне на инвестиционна подкрепа за изграждане на минимум 570 MW мощности за производство на електрическа енергия в комбинация със 150 MW съоръжения за съхранение на електрическа енергия. С цел коректно представяне на информацията би трябвало да се посочат максимално допустимите мощности за съхранение.  Процедурата е насочена единствено към нови инсталации за производство на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия със съоръжения за съхранение, като безвъзмездното финансиране е под формата единствено на инвестиционна помощ за съоръженията за съхранение. Под нови инсталации министерството разбира такива, чието строителство да е започнало след 1 февруари 2020 г., но да не са въведени в експлоатация преди подписването на договора за финансиране по настоящата процедура. Необходимо е Министерство на енергетиката да внесе яснота с какви аргументи е определена точно датата 01.02.2020 г.? В противен случай, липсата на публично известни прозрачни и обективни критерии предполага адаптиране на изискванията на процедурата към определен субект.  В процедурата изрично е написано, че допустими са компании от всички сектори на българската икономика, с изключение на такива от селското, горското и рибното стопанство. Вероятно Министерство на енергетиката има своите аргументи за това изключение, но това сегментиране не е публично аргументирано в текстовете.  В условията за кандидатстване е записано, че производственият капацитет на ВИ проект се определя като „нетната максимална електрическа мощност“, както е определена от Евростат или Максималната активна мощност, която може да се подава непрекъснато, при напълно работеща централа, в точката на присъединяване (т.е. след приспадане на електрическата енергия за собствени нужди и загубите в трансформаторите, които се считат за неразделна част от експлоатацията централата). С програмата не би трябвало да се приемат нови дефиниции за производствен капацитет, тъй като в Закона за енергетика съществува действаща дефиниция за инсталирана мощност, а именно инсталирана нова мощност за производство на електрическа енергия от ВИ (като мощността на ВИ се определя като максималната мощност в точката на присъединяване към мрежата, MWAC; Няма понятие в секторния закон за максимална мощност, а само за инсталирана мощност, която е равна на АС мощността на инверторите.  Според програмата максималният размер на безвъзмездното финансиране за един проект за едно предприятие не може да надхвърля максимално допустимия размер на помощта по чл. 4, параграф 1, буква „т“ от Регламент (ЕС) № 651/2014, който е левовата равностойност на 30 млн. евро (58 674 900 лв.) или 54 МВт съоръжение за съхранение или 163 МВт инсталирана мощност на централа. От друга страна, по-долу в условията изрично е посочена различна ограничителна мярка, а именно „Максимален размер на финансиране за предложение – 53 785 300 лева или 50 МВт съоръжение за съхранение“, без да става ясно на какво се основава това разминаване и кои всъщност са коректните данни.  Инвестиционната помощ се предоставя само за нови съоръжения за съхранение, които се изграждат като част от комбинирани проекти за възобновяема енергия (вятърна и/или слънчева енергия) и за локално съхранение („зад измервателния уред“). Това условие не кореспондира с възможността батерии да могат да се изграждат на DC мощност, тоест преди електромер. Следва да се уточни какви технически възможности се дават за инсталирането на съоръженията за съхранение. От техническа гледна точка не би трябвало да има ограничение съоръженията за съхранение да се изграждат на АС или DC мощност. Зад електромер би трябвало да се има предвид всички съоръжения на централата след eлектромера, тоест цялата централа, БКТП и РУ, вкл. батерии.  Във финансовите изисквания за кандидатите се посочва, че се допускат предприятия, които не са МСП и през последните две години: (1) съотношението задължения/собствен капитал на предприятието е било по-голямо от 7,5; и (2) съотношението за лихвено покритие на предприятието, изчислено на основата на EBITDA, е било под 1,0. Изискванията по тази точка се прилагат и на равнище група – както за предприятието-кандидат, така и за предприятията, с които кандидатът формира група предприятия (разгледани в цялост). Проверката и определянето на „група“ ще се извършва по отношение на предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия, като: "предприятие майка" означава предприятие, което контролира едно или повече дъщерни предприятия и съответно „дъщерно предприятие" означава предприятие, което се контролира от предприятие майка, включително дъщерно предприятие на крайно предприятие майка. В търговския закон има ясно дефинирани понятия за дружествените форми на предприятията и дефиницията за „група“ трябва да кореспондира с този секторен закон. По отношение на финансовите изисквания, същите представляват динамична величина и би било предпоставка за дискриминационно пресяване на кандидатите.  Разпространена практика при проектно финансиране е кредитополучателят да няма публични задължения, а не само при постановен или доказан акт на компетентен орган за сума повече от 50 000 лв. Записът, че лицата, които представляват кандидата, са опитали да повлияят на вземането на решение от страна на СНД, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, е силно субективен. Това твърдение, трудно се доказва или обжалва, още повече действията по оказване на влияние обикновено не са в писмен вид.  Към изискванията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ се посочва протокол за въвеждането в експлоатация на енергийното съоръжение, издаден от юридическо лице, монтирало енергийните съоръжения и ангажирало в екипа си лице, притежаващо необходимата професионална квалификация. Протокол за въвеждане в експлоатация се издава само от компетентен орган по ЗУТ, а не от лицето, монтирало съоръжението. Ако мощността за локално съоръжение за съхранение на произведената електрическа енергия не се присъединява директно към разпределителната или преносна мрежа, а е монтирана на страна инвертори, техническите параметри на съоръжението не е задължително да бъдат описани в протокола за въвеждане в експлоатация от компетентния орган.  Изисквания за банкови гаранции на етап кандидатстване, предварително елиминира от състезанието потенциални кандидати и настояваме за отпадане на този критерий с цел обхващане на максимално широк кръг от потенциални бенефициенти;  В техническите доказателства за изплащане на финансовата помощ се посочва „да е поръчан подходящият(ите) трансформатор(и) за високо напрежение не по-късно от 31 октомври 2024 г.“ Такава обща формулировка допуска субективизъм и предполага висока техническа култура на оценяващите проекта. Какъв трансформатор за високо напрежение са имали точно предвид не става ясно. Освен това отделно разрешително за строеж на съоръжението за съхранение може да се изисква, само ако то се присъединява директно към мрежата. Такова изискване по програмата не е разписано. Доказателства за разработена и подписана от квалифициран независим оценител еднолинейна диаграма (Single Line Diagram - SLD) също не отговоря на съществуващата нормативна уредба и най-вероятно се дължи на техническа грешка, а не на непознаване. Подобна техническа документация се изготвя само от правоспособен проектант, техническо лице.  По отношение на изискването „застраховка на имуществото (за покриване на разходите за ремонт/възстановяване в случай на повреда или унищожаване на съоръжението) за първата година на експлоатация, която е най-малко равна на размера на безвъзмездните средства“, следва да посочим, че това условие на практика изглежда неизпълнимо. Застраховка имущество се прави само след оценка от лицензиран оценител и не предвижда участието на застрахования. Обикновено застрахованата стойност не е равна на вложените средства, а се обуславя от много на брой фактори. Гаранцията на съоръжението за съхранение, е тази на производителя и не винаги се покрива на 100% от тях. С оглед на гореописаното, и като се отчете декларираната политическа ангажираност „Подкрепата за нови мощности за производство на електроенергия от ВИ и съхранение на елекроенергия“ да бъде насочена към микро, малки, средни и големи предприятия, Асоциация свободен енергиен пазар категорично настоява да бъде определена квота от 10-15% от общата инвестиционна помощ, която да бъде насочена към микро и малки предприятия. Тази квота трябва да обслужова инсталации под или равни на 2 МВт инсталирана мощност на комбинирани проекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на елекроенергия. Липсата на фиксирана квота за МСП и поставянето на изисквания за наличие на активи на кандидатите, ведно с гаранционните изисквания по програмата, дава предимство и гарантира участието само на няколко на брой кандидати за инвестиционната помощ, а не по целесъобразност на нуждаещите се. От техническа и системна гледна точка, концентрация на помощта в ръцете на малко на брой, но значими по инсталирана мощност проекти, не обслужва правилното разпределение на възможности за оптимизация на производството на ел. енергия. Асоциация свободен енергиен пазар настоява да отчетете по-горе изложените аргументирани предложения и притеснения в предстояща ревизия на първата от серията процедури по НПВУ. Те са от ключово значение за гарантиране практическото и целесъобразно прилагане на финансовата подкрепа за увеличаване на дела на чиста енергия в енергийния микс на България по пътя към климатична неутралност. С УВАЖЕНИЕ: СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ