Предложение относно ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници, 47-254-01-27 от 11/03/2022

  • 18.03.2022

Изх. № АСЕП 358/16.03.2022 г.

До:

Г-Н РАДОСЛАВ РИБАРСКИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

 

Копие до:

Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО  РЕГУЛИРАНЕ

 

 

ОТНОСНО: Предложение относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, сигнатура 47-254-01-27 от дата 11/03/2022

 

 

УВАЖАЕМИ Г-Н РИБАРСКИ,

 

Във връзка с приетия на първо четене в Комисия по енергетика към Народно събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, сигнатура 47-254-01-27 от дата 11/03/2022 , Асоциация свободен енергиен пазар изпраща на вниманието на членовете на Комисията своите предложения, които настоятелно апелираме да  включите към настоящия законопроект.

Сред основните проблеми в настоящия модел на електроенергийния пазар можем да посочим узаконените практики на зависимост от спот пазара на Българска независима енергийна борса, централизирана търговия с електроенергия и липсата на предвидимост в предлагането на дългосрочни продукти, което не позволява на търговските участници да имат достъпна, сигурна и прогнозируема пазарна среда. Същевременно наблюдаваме тромава процедура при осъществяването на ВЕИ проекти за собствено потребление, което затруднява изпълнението на подобни проекти, които имат още по-съществено значение в настоящата пазарна среда. Напомняме, че тези проблеми кореспондират с основните цели за ограничаване влиянието на монополните доставчици, както на газ, така и на електроенергия и увеличаване на възобновяемите енергийни източници чрез структурни промени, заложени в  нарочно съобщение на REPowerEU от 08.03.2022 г. за съвместни европейски действия за по-достъпна, сигурна и устойчива енергия, които включват всички възможни варианти за ограничаване на верижния ефект от цените на природния газ към цените на електроенергията, като допуска временни ценови ограничения. Комисията също така преполага варианти за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия, като вземе предвид окончателния доклад на Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и други доклади относно ползите и недостатъците на алтернативните механизми за ценообразуване, които целят запазването на достъпната цена на електроенергията, без прекъсване на доставките и допълнителни инвестиции в екологичния преход.

А оглед на горното, АСЕП счита, че правната рамка на електроенергийния пазар изисква спешна промяна в посока не само стимулиране изграждането на ВЕИ мощности за собствено потребление, каквато е целта на настоящия Законопроект, но и  децентрализация на цялостната първична търговия с електроенергия и въвеждане на задължителни регулярни квоти за дългосрочно предлагане на продукти, които биха минимизирали напрежението на пазарите на едро и дребно с електроенергия. Тези законови промени стават още по-неотложни с оглед неочакваните военни действия от последните седмици, голямата несигурност и продължаващия ръст на енергийните суровини.

Асоциация свободен енергиен пазар излага на Ваше внимание следните предложения и допълнения за включване в настоящия Законопроект за ИД на ЗЕВИ: 

  • В чл. 26 се създава нова ал. 6 със следния текст:

„сроковете, в които операторът на електропреносната и/или електроразпределителните мрежи разглеждат и издават становище за присъединяване за енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление са до 7 дни от постъпване на искането“;

  • В чл. 26 се създава нова ал. 7 със следния текст:

„в случаите, които искането е подадено за енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление, присъединен на ниво средно или ниско напрежение, становището за присъединяване не се съгласува с оператора на електропреносната мрежа“.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ  ЗА ДРУГИ  ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ ЧРЕЗ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  • В ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА
  • В чл. 21 ал. 1 се добавя нова точка със следния текст:
    „следи за задържането на производствен капацитет по чл. 100 ал. 8, като извършва предварителен, текущ и последващ контрол, анализи и проверки, а в установените случаи на нарушение на този принцип, налага санкции по глава седма „а“

Дефиниция за „задържане на производствен капацитет“– налице е, когато производител на електрическа енергия разполага с наличен производствен капацитет за електрическа енергия, но не го предлага на пазара по свободно договорени цени съгласно изискванията на чл. 100, въпреки че предлагането на тази електрическа енергия се явява икономически обосновано“

  • В чл. 21, ал. 1 се добавя нова точка 21а както следва:
    „реализира процедура за осигуряване на ликвидност на дългосрочни продукти на организиран борсов пазар за електрическа енергия, съгласно Раздел VIII от Правилата за търговия с електрическа енергия“
  • В чл. 36б ал. 1 се добавя нова точка 4, както следва:

„за компенсиране на всички крайни небитови потребители на електрическа енергия за прекомерни разходи за електрическа енергия“

Дефиниция за „прекомерни разходи за електрическа енергия“ – налице са при увеличение в средната цена на електрическата енергия на пазарен сегмент „ден-напред“ на организиран борсов пазар на електрическа енергия с повече от 25 % в сравнение с определената прогнозна пазарна цена за базов товар, определяна от Комисията

  • В чл. 100 се създава нова ал. 8 както следва:
    „на участниците по ал. 1 и ал. 6 се забранява задържането на производствен капацитет“
  • В чл. 119 се създава ал. 5 със следното съдържание:

„Обект на краен потребител може да бъде снабдяван чрез директен електропровод от обект  за производство на електрическа енергия, собственост на производител или търговец на електрическа енергия, когато този обект за производство не е присъединен към електропреносната и/или електроразпределителните мрежи.”

  • В параграф 1 т.54 от Допълнителните разпоредби се прави следното изменение:

„Енергийно предприятие“ е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия и/или извършва търговия с природен газ, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, с изключение на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, предназначена само за собствено потребление.

 

  • В ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА:
  • В чл. 128 се добавя нова алинея със следното съдържание:

„Когато изработеният проект на подробен устройствен план е за изграждане на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление, проектът на плана или на изменението му се одобрява от компетентния орган, без да се съобщават по реда на настоящия член.“

  • В чл. 129 се добавя нова алинея със следното съдържание:

„Когато изработеният проект на подробен устройствен план е за изграждане на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление, планът се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едноседмичен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет.“

  • В чл. 140 се добавя нова алинея със следното съдържание:

„За изграждане на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление не се изисква виза за проектиране.“

  • В чл. 147 ал. 1 се създава нова т. 14а със следното съдържание:

„изграждане на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление“;

  • В чл. 148 се добавя нова алинея със следното съдържание:

„В случаите, които е подадено искане за издаване на разрешение за строеж за инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление, срокът за издаване е до 7 дни. След изтичането на 30 дни от подаване на искането, възложителят може да започне строителство, съгласно условията посочени в искането и прилежащата към него документация.“

  • В чл.156 се добавя нова алинея със следното съдържание:

„В случаите, които се издава разрешение за строеж за инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници само за собствено потребление, срокът по ал. 1 е до 7 дни. В тези случаи, след изтичането на 14 дни от уведомяването по ал. 149 ал. 5, разрешителното за строеж влиза в сила.“;

 

    НЕОБХОДИМИ ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ В ПОДЗАКОНОВАТА НОРМАТИВНА РАМКА

За прилагане на Законопроекта следва да се приведе в съответствие и подзаконовата нормативна рамка – Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия(НРЦЕЕ), Правила за работа на организиран борсов пазар (ПРОБПЕЕ), Наредба за функционирането и разходването на средствата във ФСЕС. По-долу представяме основните  промени в ПТЕЕ и НРЦЕЕ:

  • Предложения за ИД на ПТЕЕ за прилагането на чл. 21, ал. 1 нова точка 21а от ЗЕ за създаване на процедура за осигуряване на ликвидност на дългосрочни продукти. Възобновява се  Раздел VIII  както следва:

Раздел VIII Мерки в случаите, когато предлагането не е достатъчно или има липса на търсене:

чл. 52. (1) Когато в продължение на повече от 3 месеца на организиран борсов пазар за електрическа енергия не е реализирана сделка с период на доставка по-дълъг от 6 месеца, Комисията извършва анализ и излиза с решение, с което задължава оператора на организиран борсов пазар и търговски участници производители на електрическа енергия с обща инсталирана електрическа мощност над 100 МВт, за сключване на договор за осигуряване на ликвидност на пазарен сегмент „централен пазар за двустранни договори“ по чл. 11 т. 12 (маркет-мейкър).

(2) Комисията определя необходимите видове продукти, минималното количество електрическа енергия, минимален срок на доставка и максимална цена  на продуктите по договора за осигуряване на ликвидност в резултат на извършения анализ по ал. 1, съгласно методите и правилата от Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия.

(3) При неизпълнение на решението издадено  по настоящия Раздел, Комисията налага административно-наказателна санкция съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

(4) Участници в организираните по ал. 1 сделки на пазарен сегмент „централен пазар за двустранни договори“ могат да бъдат само крайни потребители, регистрирани на организиран борсов пазар за електрическа енергия, и търговци, доставящи закупената електрическа енергия за крайно потребление в България, до обема балансиращата им група.

(5) Обстоятелствата по ал. 4 се декларират пред Комисията от търговските участници и се удостоверяват от независимия преносен оператор.

 

  1. Предложения за ИД на Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия:

В чл. 2 се добавя нова алинея: „Производителите предлагат електрическа енергия на пазарен сегмент „централизиран пазар за двустранни договори“ на организиран борсов пазар, по договор за „маркет-мейкър“ съгласно Раздел VIII от Правилата за търговия с електрическа енергия“;

 

 

МОТИВИ ЗА ПРЕДЛАГАНИТЕ ПРОМЕНИ

Със започнатата през 2017 г. реформа на пазара за електрическа енергия, бе поставено началото на централизация на цялостната първична търговия в рамките на Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Поетапно всички производители от групата на Български енергиен холдинг и основна част от централите за производство на енергия от ВЕИ и ВЕКП бяха задължени да продават цялото си произведено количество енергия на организиран борсов пазар. Този подход целеше постигане на ликвидност на БНЕБ. Моделът бе съпътстван от множество несъвършенства, които не позволиха качествено функциониране на пазара в пълния му спектър от дългосрочна до краткосрочна търговия, което доведе до неустойчивост и пълна експозиция на пазарния риск към  участниците от „търсещата“ страна (demand side) – търговците и крайните потребители на електрическа енергия. Несъвършенствата основно се състоят  в концентрирането на първичната търговия на едно единствено място – БНЕБ, без в чл. 100 от Закона за енергетиката изрично да е регламентирано квотно разпределение  на база дългосрочна (6-24 м.) средносрочна (3 – 6 м.) и краткосрочна търговия („ден-напред“ и „в рамките на деня“). Това от своя страна даде свобода на централите от група БЕХ да ръководят търговската си политика по начин, който да им гарантира минимален риск и максимален марж посредством търгуване на  произведената електроенергия основно на краткосрочните пазари „ден-напред“ и в „рамките на деня“.

През последните месеци наблюдаваме безпрецедентно поскъпване на основните суровини – петрол, въглища, природен газ, СО2 квоти, което доведе до ръст в крайните цени на пазарите за електрическа енергия в регионален и локален мащаб и по-конкретно-до ръст на краткосрочния спот пазар до над 400 %. По този начин, участниците в България, които поради горното са изложени на 100% риск от волатилността на пазар „ден-напред“, претърпяха значителна нестабилност в рамките на по-малко от една календарна година. Данните показват, че от края на 2019 г., нито една централа от групата на БЕХ не е провеждала търг за доставка на електрическа енергия с период на доставка 6 или 12 месеца.

Затова АСЕП предлага нормативни промени, които целят бързо и целенасочено създаване на механизъм, който да позволи осигуряване на дългосрочни продукти на електрическа енергия. Механизмът задоволява вътрешното потребление в България. Изменения биха били в съответствие със Становището на Европейската комисия от 20.5.2021 г. съгласно член 20, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/943 относно Плана за изпълнение на България, в които се посочва че националният Регулатор следва да създаде устойчива процедура за насрочване на търгове за форуърдни продукти, поради наличието на високо концентриран пазар от страна на предлагането – дружествата от група БЕХ.

Механизмът предвижда практическото използване на вече съществуващ инструмент за осигуряване на ликвидност на организиран борсов пазар. Член 22 от ПТЕЕ не прави разграничение за кой от сегментите може да се приложи този подход. Допусканите участници до тези тръжни процедури следва да бъдат всички крайни потребители на електрическа енергия, регистрирани на БНЕБ, и търговците на електрическа енергия, които доставят  закупената ел. енергия на крайни потребители в България, с максимален праг – обема на балансиращата им група.

Преобладаващата част от потребителите( вкл. Такива с публична функция като театри, болници, училища, детски градини) задоволяват потреблението си посредством търговци, в някои случаи това са и техни дъщерни дружества. Затова предлагаме възможност за участие на търговците на ел. енергия в тези процедури до обема на тяхната балансираща група от крайни потребители в България.

За да се постигне справедлива и обоснована продажна цена на електрическата енергия, предмет на тези търгове, е необходимо Регулаторът да приложи методите, посочени в Наредбата за регулиране цените на ел. енергията, които методи прилага в определяне на необходимите годишни приходи/разходи и норма на възвращаемост на капитала, в своето годишно решение за определяне цените в сектор „енергетика“. В този смисъл ще се наложи и корекция в Наредбата за регулиране цените на ел. енергията, както и в Правилата за работа на организиран борсов пазар за ел. енергия, които да позволят подобна интервенция от Регулатора.

Предлаганите изменения не нарушават фундаменталното изискване за незасягане износа на електрическа енергия. Процедурата не препятства участие на търговци износители на сходни търгове в рамките на други процедури, както и от участие на останалите пазарни сегменти и извънборсова търговия. Фактическо преустановяване износа на електрическа енергия не се предвижда.

С настоящия проект предлагаме и възможност за разходване на средства от Фонд Сигурност на електроенергийната система в посока директна компенсация на крайните потребители, поради прекомерни разходи за електрическа енергия. Тези средства за компенсации произхождат от натрупани свръхприходи от първичната търговия с квоти емисии парникови газове от страна на Държавата, както и допълнителни в размер на 5% от месечните приходи[1] на всички производители на ел. енергия. Този механизъм за компенсация ще позволи на Регулатора, след анализ на натрупаните приходи във фонд СЕС, да определи стойност на цена „Задължения към обществото“, която да бъде отрицателна. Това ще позволи на компонентата да действа като противовес в изчислението на крайния месечен разход за електрическа енергия за всички небитови крайни потребители на електрическа енергия. Механизмът ще действа централизирано посредством решение на Регулатора, през Фонд „СЕС“ и отразяван във всяка издавана фактура, без извършване на сложни процедури, които костват огромен ресурс на държавната администрация и търговците на електрическа енергия, които се наблюдават към днешна дата.

С предлагания законопроект въвеждаме възможност за забрана на т.нар „задържане на производствен капацитет“ съгласно дефиницията дадена в методическите указания на Агенцията за сътрудничество между Европейските Регулатори (ACER)[2], за прилагане на Регламента за прозрачност и интегритет на пазарите на едро за енергия (REMIT). Съгласно тази дефиниция, не се допуска задържане на производствен капацитет, който е възможно да бъде предложен на пазара на конкурентен принцип, и чието предлагане е икономически обосновано. Подобно явление се наблюдава през последните години на пазара на едро в България, което доведе до изкуствено увеличение в ценовите нива в определени периоди. Въпреки, че КЕВР разполага с възможност да извършва анализи, проверки и да налага санкции по REMIT, смятаме че разписването на конкретно това задължение, особено във високо-концентриран пазар, ще доведе до преки ползи за всички участници по веригата.

С настоящия проект предлагаме конкретни изменения, които да облекчат значително регулаторния режим на проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници само за собствено потребление. Към днешна дата България закъснява значително в синхронизацията на законодателството по отношение на именно този тип ВЕИ, които да позволят на крайните потребители по-кратка и олекотена процедура за изграждане на ВЕИ за собствено потребление. Правният вакуум и несъответствия в нормативната база дава основание за противоречиво тълкуване на норми, пораждащи задължения за  енергийни предприятия, които в преобладаващия случай подлежат на лицензиране, регулаторна дейност свързана с преференциални цени или премии. Създава се впечатление, че част от тези норми важат и за крайни потребители, изградили ВЕИ, с което да покриват само собственото си потребление и не е присъединено към електрическата мрежа, третирайки ги като „енергийни предприятия“. На практика обаче, това не е така и не следва да е така.

Гореописаните предложения ще повишат системната ефективност на цялостната държавна енергийна политика, ще дадат възможност за дългосрочни и предвидими решения в областта на снабдяване с електрическа енергия на всички участници на пазара.  .

 

С УВАЖЕНИЕ,                                                                                                                                         

 

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

[1] При средно-месечна цена от 430 лв./МВтч за м.декември 2021 г. и продадени за същия период от АЕЦ Козлодуй количества на пазар „ден-напред“ около 461 хил. мвтч, това прави приходи от около 198 млн.лв., от които 5% се равнява на близо 10 млн. лв. Това са приходи във Фонд СЕС единствено на основание чл. 36е от ЗЕ и единствено от АЕЦ Козлодуй, само за декември месец 2021 г.

[2] Guidance on the application of Regulation (EU) No 1227/2011 of the European Parliament and of the Council of 25 October 2011 on wholesale energy market integrity and transparency