Предложения на АСЕП във връзка с проведена среща за обсъждане на ситуацията в сектор енергетика
Изх. № АСЕП 336/ 13.09.2021
До:
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
Копие до;
Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КЕВР
Г-Н ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ
ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ КЕВР
Г-Н ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ
ИЗП. ДИРЕКТОР КРИБ
Г-Н ДОБРИН ИВАНОВ
ИЗП. ДИРЕКТОР АИКБ
Г-Н ИВАЙЛО НАЙДЕНОВ
ИЗП. ДИРЕКТОР БФИЕК
Г-Н КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ
ИЗП. ДИРЕКТОР БНЕБ
Г-Н КРАСИМИР ЖИВАЧКИ
ИЗП. ДИРЕКТОР АТЕБ
Г-Н ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КНСБ
Г-Н ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ КТ ПОДКРЕПА
ОТНОСНО: Конкретни предложения на АСЕП във връзка с проведена среща на 10.09.2021 г. за обсъждане на ситуацията в сектор енергетика
УВАЖАЕМИ Г-Н ВАСИЛЕВ,
От името на членовете на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) бих искала да благодаря за проведената среща със заинтересовани страни от енергийния сектор в Министерство на финансите. Дискусията беше полезна и конструктивна и разясни вижданията Ви за краткосрочното развитие на сектора. В продължение на срещата, Асоциация свободен енергиен пазар изпраща своите конкретни предложения за мерки, които биха намалили напрежението в сектора.
На първо време, считаме за задължително да се намалят таксите за участие на Българска независима енергийна борса ЕАД. Освен че е от компетенциите на Министерство на финансите като принципал на собственика на борсата, това ще има мигновен ефект върху цените на електроенергията за потребителите. Както многократно сме заявявали, таксите на БНЕБ ЕАД значително превишават тези, на останалите регионални борси, и по този начин допълнително оскъпяват търгуваната електроенергия. Подобна действие не е обвързано с каквато и да е нормативна промяна и ще покаже добрата воля и реалното желание за осъществяване на промени в сектор енергетика от страна на Министерство на финансите.
Наравно с горното, по-долу АСЕП излага и предложението си за подзаконова промяна в основния нормативен акт, регламентиращ отношенията в свободния пазар, а именно Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ):
ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Раздел VIII се възобновява както следва:
Раздел VIII
Мерки в случаите, когато предлагането не е достатъчно или има липса на търсене
чл. 52. С оглед необходимостта от осигуряване на възможност за потребителите на пазара да бъдат защитени срещу рискове от нестабилност на цените на пазарна основа и за смекчаване несигурността относно бъдещата възвръщаемост на инвестициите, във връзка с правомощието си по чл. 21 т. 9[1] и чл.23 т. 4, т. 12 и т. 13 от Закона за енергетиката[2] и във връзка с чл. 3 буква „о“ от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия, Комисията дава задължителни предписания за осигуряване на ликвидност при дългосрочните продукти за хеджиране на организиран борсов пазар по прозрачен начин и при условията на настоящия Раздел.
чл. 52а. (1) Когато в продължение на повече от 3 месеца на организиран борсов пазар за електрическа енергия не е реализирана сделка с период на доставка по-дълъг от 6 месеца, Комисията в срок до 7 работни дни извършва процедура за задължителни предписания на всички производители на електрическа енергия с обща инсталирана електрическа мощност над 1000 МВт за организиране на търгове с период на доставка не по-кратък от 3 месеца в съответствие с Глава VI от Правилата за работа на организиран борсов пазар за електрическа енергия.
(2) Участници в организираните по ал.. 1 сделки могат да бъдат само потребители, регистрирани на организиран борсов пазар за електрическа енергия, и търговци, доставящи електрическа енергия за крайно потребление в България, до обема на балансиращата им група, без право на препродажба.
(3) Обстоятелствата по ал. 2 се декларират пред Комисията от търговските участници и се удостоверяват от независимия преносен оператор.
чл. 52б. (1) При изпълнение на правомощията си посочени в настоящия Раздел, Комисията извършва анализ на търгуваните количества електрическа енергия на краткосрочните пазари, а именно – пазарни сегменти „ден-напред“ и „в рамките на деня“ и отражението на постигнатите цени върху крайните потребители на електрическа енергия, търговците на електрическа енергия, включително отражението на договорите с динамични цени на електрическата енергия върху тези участници, и необходимостта от осигуряване на защита срещу рисковете от волатилността на тези пазарни сегменти.
(2) В рамките на анализа по ал. 1 Комисията извършва и анализ на себестойността към съответния момент и реалните разходи за дългосрочна експлоатация на производителя на електрическа енергия, субект на задължителните предписания по настоящия Раздел.
(3) След извършване на анализа по ал. 1 и ал. 2 Комисията определя необходимото количество електрическа енергия, товаров профил на продукт на предлагането, период на доставка, минимална и максимална цена на сделката за осигуряване на ликвидност на дългосрочните продукти съгласно Глава VI от правилата за работа на организиран борсов пазар за електрическа енергия.
чл. 53в. (1) В случай, че разликата между цената за базов товар на пазарен сегмент „ден-напред“ за текущия месец надхвърля средно-аритметичната стойност на цената за базов товар на същия сегмент за предходните 3 месеца с повече от 10 %, Комисията отново извършва анализ по чл. 52б ал. 1 и ал. 2 и дава задължително предписание на оператора на организиран борсов пазар и търговски участник производител – с обща инсталирана електрическа мощност над 1000 МВт за сключване на договор за осигуряване на ликвидност на пазарен сегмент ден-напред по чл. 11 т. 12 (маркет-мейкър) за срок от 12 м.
(2) Комисията определя максимална цена по договора за осигуряване на ликвидност в резултат на извършения анализ по чл. 52б ал. 2.
чл. 53г. (1) При изпълнение на правомощията си посочени в предходния член, Комисията издава решение.
(2) При неизпълнение на решението издадено по настоящия Раздел, Комисията налага административно-наказателна санкция съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
Мотиви към предложението за промяна в ПТЕЕ
Със започнатата през 2017 г. реформа на пазара за електрическа енергия, бе поставено началото на централизация на цялостната свободна търговия в рамките на Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Поетапно всички производители от групата на Български енергиен холдинг и основна част от централите за производство на енергия от ВЕИ и ВЕКП, бяха задължени да продават цялото си произведено количество енергия на организиран борсов пазар. . Този подход целеше постигане на ликвидност на организирания борсов пазар. Същевременно с това, моделът бе съпътстван от множество несъвършенства, които не позволиха качествено функциониране на пазара в пълния му спектър от дългосрочна до краткосрочна търговия. Закономерно, това доведе до неустойчивост и пълна експозиция на пазарния риск към групата на участниците от „търсещата“ страна (demand side) – търговците и крайните потребители на електрическа енергия. Основно, несъвършенствата се състоят в концентрирането на първичната търговия на едно единствено място – БНЕБ, без изрично да е регламентирано квотно разпределение на база дългосрочна (6-24 м.) средносрочна (3 – 6 м.) и краткосрочна търговия („ден-напред“ и „в рамките на деня“) при изпълнение на чл. 100 от Закона за енергетиката. Това от своя страна даде свобода на висококонцентрираните производители от група БЕХ да ръководят търговската си политика по начин, който да им гарантира минимален риск и максимален марж. Второто се постига посредством търгуване на произведената електроенергия, предназначена за свободен пазар, изцяло на краткосрочните пазари „ден-напред“ и в „рамките на деня“.
В контекста на изложеното, през последните 2 години българският пазар и участниците от страна на търсенето преминаха през двете ценови крайности поради липсата на достатъчно алтернативи на осигуряването на енергия основно от краткосрочните пазари на БНЕБ ЕАД, което обосновава необходимостта от предвидимост и ясни критерии при търгуването на дългосрочните продукти. През 2020 г. всички страни се срещнаха с икономическите последици от КОВИД–19. В глобален и регионален план това доведе до намалено потребление, затворени предприятия и бизнеси, спад в производството на електрическа енергия, което съвсем естествено доведе до рязък спад в цените именно на краткосрочните пазари. Към днешна дата се наблюдава именно обратното – като изход от КОВИД кризата е налице рязко увеличено търсене на първични ресурси, натрупани значително свободни пари в световен мащаб, разработване на механизми за възстановяване и стимулиране на икономиките. Същото доведе до поскъпване на основните суровини – петрол, въглища, природен газ, и не на последно място – на основния ценообразуващ елемент в нисковъглеродния преход – квотите емисии парникови газове, част от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Всичко изложено, доведе до ръст в крайните цени на пазарите за електрическа енергия в регионален и локален мащаб и по-конкретно-до ръст на краткосрочния спот пазар до над 200 %. По този начин, участниците изложени на 100% риск от волатилността на пазар „ден-напред“, претърпяха значителна нестабилност в рамките на по-малко от една календарна година. Считано от края на 2019 г., която и да е централа от групата на БЕХ не е провеждала търг за първична доставка на електрическа енергия с период на доставка 6 или 12 месеца.
В рамките на така създалата се пазарна среда, търговците на електрическа енергия бяха лишени от най-естествения си инструмент за хеджиране на риска и внасяне на предвидимост по отношение на портфолиото си от крайни потребители. Това доведе до поетапното преминаване към един единствен продукт предоставян на крайните клиенти, а именно – договор с динамична цена или т.нар „борсова цена плюс надбавка“. По този начин целият краен ефект (но не и риск) от волатилност на пазара бе прехвърлен върху крайните потребители. Рискът от резките ценови изменения остана изцяло в търговците, които въпреки възприетия продукт с динамична цена, са поставени в ситуацията да оперират с налични приходи при изчислена средна цена на спот пазар с до 40 % по-ниска от тази в текущия месец, на която закупуват ежечасно енергия от пазарни сегменти „ден-напред“ и „в рамките на деня“. Cash-flow проблемът, пораждащ ликвидна криза за търговеца, на свой ред се превръща в значителен риск и за крайните потребители, тъй като изключването на търговец от пазара за електрическа енергия (което е законоустановената последица при неподържане на достатъчно парични средства за търговски операции) е автоматично основание за прекратяване на доставката на електрическа енергия.
Основният извод от горепосоченото е, че към днешна дата е налице значително разминаване в първоначално замислените ефекти за крайните потребители от централизацията на търговията на електрическа енергия на едро на единствен организиран борсов пазар без механизми за защита на пазарните участници при ценова волатилност на краткосрочните пазари на ел. енергия.
Към настоящия момент България е депозирала план за изпълнение съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния пазар за електроенергия. Съгласно чл. 20 пар. 5 от същия Регламент, Европейската комисия е отправила официално Становище, съдържащо препоръки и инструкции по отношение функционирането на пазара на електрическа енергия в България. На стр. 10 и стр. 11 от документа, неколкократно се акцентира на монополния характер на търговия на БНЕБ, както и на високата концентрация на производителите от група БЕХ[3]. В документа е изложен анализ и наблюдение именно относно липсата на дългосрочни продукти за хеджиране на риска[4] и необходимостта от провеждането им час по-скоро по прозрачен механизъм, който да е одобрен от Регулатора[5].
Извън посоченото Становище на ЕК, в основополагащи нормативни актове на ЕС е изтъкната необходимостта от защита на участниците на пазара и по-конкретно крайните потребители от непредвидимост и екстремна ценова волатилност на краткосрочните пазари. Така например, в чл. 3 буква о) от Регламент (ЕС) 2019/943 е посочено, че: Държавите членки, регулаторните органи, операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, пазарните оператори и делегираните оператори осигуряват функционирането на пазарите на електроенергия в съответствие със следните принципи: (…) да се даде възможност на участниците на пазара да бъдат защитени срещу рискове от нестабилност на цените на пазарна основа и да смекчават несигурността относно бъдещата възвръщаемост на инвестициите, дългосрочните продукти за хеджиране са търгуеми на борсите по прозрачен начин, а дългосрочни договори за доставка на електроенергия е възможно да се договарят извънборсово, при спазване на правото на Съюза в областта на конкуренцията.
Подобни разпоредби се съдържат в чл. 59 т. 3 буква б) от Директива (ЕС) 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар за електроенергия: Държавите членки гарантират, че регулаторните органи разполагат с правомощия, които им позволяват да изпълняват задълженията, посочени в настоящия член, ефективно и без забавяне. За тази цел регулаторният орган има най-малко следните правомощия: (…) да извършва разследвания на функционирането на пазарите на електроенергия и да взема решения и да налага всички необходими и пропорционални мерки за насърчаване на ефективна конкуренция и гарантиране на нормалното функциониране на пазара.(…)
Подобни по-общи разпоредби, вероятно и заради по-ниската степен на имплементация на Европейското законодателство в България, съществуват и в Закона за енергетиката, именно в разпоредбите, регламентиращи правомощията и принципите, от които се ръководи секторния регулатор в България – КЕВР. Така например, в чл. 21, т. 9 е посочено, че КЕВР приема Правилата за търговия с електрическа енергия, а по-долу в чл. 23, т. 4, т. 12 и т. 13 е посочено, че: При изпълнение на регулаторните си правомощия комисията се ръководи от следните общи принципи: 4. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите ; 12. създаване на гаранции за защита на крайните клиенти ; т. 13 създаване на условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар
АСЕП смята, че предложените изменения в Правилата за търговия с електрическа енергия са в пълно съответствие с изискванията на Европейското законодателство, специализирано в сектор „електроенергетика“. Същите целят да внесат ясен механизъм за защита на участниците на пазара за електрическа енергия в България в случаите на резки колебания и непредвидимост на цената на краткосрочните пазари, особено що се касае за ситуация при пълна липса на първично предлагане на дългосрочни продукти електрическа енергия, в условията на високо концентриран пазар. Механизмът включва ясна предпоставка за регулаторна интервенция, която е минимална и в контекста и духа на цитираните по-горе документи на ЕС. По този начин се гарантира пропорционалност на мярката и необходимост от прилагането й при минимална намеса на пазара.
Мярката се налага по отношение на крайните потребители в България, независимо дали самостоятелно търгуват на БНЕБ ЕАД или чрез търговец на електрическа енергия, предвид особеностите на националния пазар – висока концентрация на производствените мощности в група БЕХ и монополен статут на БНЕБ. Именно тези две обстоятелства обосновават необходимостта от защита на търговските участници и крайните потребители по отношение на ценовата волатилност от пълна експозиция на краткосрочните пазари „ден-напред“ и „в рамките на деня“. С цел защита от спекулативно участие спрямо търговците на ел. енергия е въведен критерий до обема на балансиращата група от крайни потребители.
Разработеният в настоящия Проект механизъм е в пълна корелация с инструкциите посочени в Становището на Европейската Комисия от 20.05.2021 г. и налага спешни изменения в ПТЕЕ поради посочения най-късен срок за предприемане на мерки за стабилизация на пазара – 30.06.2021 г. (стр. 11 от Становището). Изменения в ПТЕЕ се налагат поради обстоятелството че през следващите месеци не се очаква работа на Законодателния орган в страната – Народно събрание, както и изрично посоченото в Становището и европейските законодателни актове изискване за интервенция от страна именно на Регулаторния орган.
Предложените промени предполагат изменения в Правилата за работа на организиран борсов пазар за електрическа енергия, в частта на глава VI.
С УВАЖЕНИЕ,
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
[1] (…) по предложение на енергийните предприятия или по своя инициатива приема или изменя правила за търговия с електрическа енергия
[2] При изпълнение на регулаторните си правомощия комисията се ръководи от следните общи принципи: 4. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите ; 12. създаване на гаранции за защита на крайните клиенти ; т. 13 създаване на условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар
[3] “Като се имат предвид високата концентрация на българския пазар и монополният статут на БНЕБ, Комисията настоятелно препоръчва на България да улесни за преходен период пазарния достъп до електроенергията, обвързана със задължения за квоти (по-специално тази от притежаваните от БЕХ централи АЕЦ „Козлодуй“, МИ2 и ВЕЦ).”
[4] “Предлагането на форуърдни продукти следва да се извършва чрез прозрачни и специализирани търгове, организирани периодично (поне четири пъти за календарна година).”
[5] “Поради монополния характер на БНЕБ точните условия на търговете, включително условията за участие, предлаганите продукти и характеристиките на търговете, следва да бъдат одобрени от българския национален регулаторен орган след подходяща консултация с участниците на пазара.“