Становище относно Проект на Закон за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 за спешна намеса

Изх. № АСЕП 390/18.10.2022 г.

До:

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

Г-Н ХРИСТО АЛЕКСИЕВ

Г-ЖА ЛЮБОМИРА ГАНЧЕВА

КРИЗИСЕН ЩАБ ПО ЕНЕРГЕТИКА

 

Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ

Г-ЖА ИВА ПЕТРОВА

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

 

 

 

 

ОТНОСНО: Становище АСЕП относно Проект на Закон за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията

 

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

Като активни участници в развитието на електроенергийния пазар в България, Асоциация свободен енергиен пазар приветства всички усилия за справяне с високите цени на енергията и в продължение на последователната ни професионална работа, излага своята позиция по предоставения за разискване в Кризисния щаб Проект на Закон за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г.  относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, а именно:

 

  1. На първо място следва да се отбележи, че въпреки обективната необходимост от спешна намеса за справяне с високите цени на енергията в Европейския съюз, всяко едно подобно вмешателство отдалечава от пазарните принципи, деформира цените и е стъпка назад от дългогодишно градения свободен пазар на електроенергия. Ето защо е важно да се гарантира, че всяко една подобна намеса е само с временен характер и има строго дефиниран период на действие. Така например, в България досегашната схема за компенсация действа вече цяла година. По своя замисъл, компенсациите следва да са краткосрочна подкрепа за икономическите агенти до момента, до който предвидените мерки (политики, инвестиции и др.) дадат ефект и пазарът се върне към нормалните принципи на търсене и предлагане. Вместо това обаче, компенсациите започват да придобиват характер на постоянно задължение на държавата и обществото към бизнеса, без да се предприемат устойчиви стъпки за справяне с проблемите и дългосрочни решения. За съжаление, в предоставения Проект на Закон виждаме преповтаряне на досегашната схема за компенсации, едни средства, които се отнемат от разширен кръг производители и се пренасочват към потребители. Това е и в противоречие със заложените принципи в Регламент (ЕС) 2022/1854 за намаляване на търсенето на енергия, което допълнително да укрепи енергийната самодостатъчност на Съюза в дългосрочен план.
  2. С оглед на горното, АСЕП оценява така предложените текстове за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 за неизчерпателни и нецелесъобразни, включващи неясни методики на изчисляване и тежки административни процедури, които не считаме, че са обективно изпълними с оглед краткия период на действие на Регламента и ресурсите, с които към момента разполага Фонд сигурност на електроенергийната система.
  3. Един от най-съществените пропуски, който би компроментирал цялостното прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 в България, е, че предложеният Проект обхваща само мерки относно събирането на приходите във Фонд сигурност на електроенергийната система, без да се посочва как ще се разходват целево тези средства. Не следва едното да е урегулирано в закон, а другото в последващи решения на МС. Основните приоритети в Регламента като дългосрочно намаляване на търсенето на енергия в Съюза чрез стимулиране на технологии за декарбонизация, инвестиции в енергийна ефективност и управление на потреблението, в Проекта на закон са едва засегнати и напълно пожелателни. Без създаването на мерки и политики в тази посока, бъдещият Закон за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, на практика ще бъде отнемане на приходи от производители и пренасочването им като финансови помощи „на калпак“, без каквато и да е била диференциация спрямо действителните нужди, устойчивост или дългосрочен ефект, което само би стимулирало допълнително инфлационните процеси в страната.
  4. Предложеният проект на закон от МЕ тотално не обхваща задължението на държавите – членки, посочено в чл. 4 от Регламента, за намаляване на брутното потребление на електроенергия през върховите часове и за намаляване на общото месечно брутно потребление на електроенергия с 10 %. На практика това условие изглежда неосъществимо в ситуация на липсващи интелигентни измервателни системи или устройства, които да позволяват на потребителите да наблюдават и управляват  потреблението си през определени часове от денонощието и да имат финансови стимули да го ограничат в пикови часове. Необходимо е да се развие и възможността за участие на търговците на електроенергия като „агрегатори“
  5. Възможно решение за постигане на целите за декарбонизация и енергийна ефективност е процентно разделяне на средствата по пера – директни финансови компенсации за потребители и програми за подпомагане на дългосрочното намаляване на търсенето на енергия. Алтернативно, събраните приходи от ВЕИ производители могат да бъдат насочвани единствено за развитие на мрежата, енергийна ефективност и благоприятстване нови инвестиции в различните технологии
  6. В предложения Проект на Закон не са дефинирани срокове на действие, съгласно  насоките на Регламента, според които мерките влизат в сила от 1-и декември  и имат ограничен срок на действие 31 декември 2023 г.  при посочените условия. Задължително е очертаването на ясна и точна времева рамка, след която праг на приходите на производителите  няма да бъде предлаган и компенсации няма да бъдат предоставяни на потребителите. Това ще насърчи процесите по декарбонизация и енергийна ефективност, защото както вече отбелязахме, в противен случай потребителите приемат финансовите компенсации за постоянно действащ механизъм и е невъзможен плавен преход към свободен пазар без интервенции.
  7. Предложеният Проект определя диференциран таван на производителите, основан на база различни технологии, над който да се правят вноски във ФСЕС. Въпреки че подобна възможност е посочена в Регламента, АСЕП има опасения относно така предложените текстове без яснота как е формирана методиката на изчисление на определените в Приложение 1 от проектозакона ценови тавани за различни производители. Производствената себестойност в електроенергетиката не може да бъде определена за фрагментарен период от работата на даден производител, както и на бъдещи прогнози за тези разходи. Производството, както и пазарът на електроенергия работят с прогнозна перспектива и включва минали разходи за бъдещи приходи и обратно. Няма дефинирана себестойност за всеки период на търгуваната електроенергия, с изключение на цената на борсовия пазар. В проекта на МЕ неправилно се дефинира нормата на възвръщаемост като допустим допълнителен приход над определения таван по Приложение 1 от проектозакона. Този праг застрашава способността на производителите, към които се прилага, включително производителите на енергия от възобновяеми източници, да възстановяват своите инвестиционни и оперативни разходи, и не стимулира бъдещите инвестиции в капацитета, необходим за декарбонизирана и надеждна електроенергийна система. Ценовите тавани, определени в проектозакона няма да поддържат ценовата конкуренция между производителите на електроенергия въз основа на различни технологии, по-специално по отношение на възобновяемите енергийни източници, и ще застраши изпълнението им към кредитиращите институции. АСЕП предлага ВЕИ производителите да бъдат разделени на няколко категории – такива с договори за изкупуване – определена прогнозна пазарна цена от КЕВР и премия от ФСЕС, ВЕИ с реализация изцяло на свободен пазар  и ВЕИ, изградени за собствена консумация. При първата група ВЕИ производители с договори за изкупуване по преференциални цени следва да се гарантира цената по договор като максималният праг бъде действащата ППЦ от КЕВР, но същевременно да има и механизъм за компенсиране под тази цена. Или иначе казано, да се премине от договор за премии в договор за разлика до изтичането на срока на договорите – една дълго отлагана мярка, която е в ущърб на пазара и потребителите и за която по информация на АСЕП се настоява и от Европейската комисия. При ВЕИ на свободен пазар следва да се определи максимален праг, съгласно посочения в Регламента, а ВЕИ производители, изградени за покриване на собствени нужди, не следва да попадат в обхвата на  Закона. Относно останалите производители, в чл.3 ал.1 от Проекта предлагаме сложната формулировка на производствената себестойност да се замести с ясно аргументирани референтни стойности по тип производство.
  8. Предложеният проект на закон не дефинира „приходи от всяка сделка по свободно договорени цени“. Сделките с електроенергия не започват да текат след влизане в сила на този закон. Има сделки, които са започнали назад във времето и средната цена за такъв дългосрочен период не е равна на пазарната цена към момента на прилагане на закона. Освен това не всяка продажба по свободно договорени цени задължително включва печалба, поради силната волатилност не са изключение продажни на загуба, които да бъдат компенсирани от следващи с по-висок марж на печалба.
    През последните няколко месеца както на ниво ЕС, така и предстои на ниво Българско законодателство да бъдат въведени изменения, които съществено повлияват функционирането и фундаментите на пазара, в това число различните му измерения – от краткосрочни до дългосрочни продукти. Сделки, сключени преди тези изменения с период на доставка в бъдеще – напр. последните месеци на 2022 г., или през 2023 г., претърпяват значително повлияване и промяна в т.нар „справедливи икономически очаквания“. Резултатите, които биха били очаквани преди нормативните и регулаторни изменения (държавна намеса) са коренно различни от това, което можем да очакваме след въпросните изменения.
    В този контекст, предлагаме в предложението за Законопроект да бъде предвиден специфичен текст, който да позволява, с оглед пазарните интервенции и кризисни мерки, страните по тези сделки да могат да инициират прекратяване на сключените договори, преди началото на периода на доставка. Визираме най-вече сделки сключени на централизирания пазар за двустранни договори на организиран борсов пазар. По този начин ще се внесе баланс в двата периода на взимане на решение, и ще се стабилизиран икономическите очаквания на страните, които ако счетат за необходимо – ще могат да прекратят въпросните сделки.
  9. Предложеният проект на закон от МЕ не предвижда решение да не се прилага тавана за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия на пазара на балансираща енергия. По същество пазарът за балансираща енергия също е част от цялостната структура на пазара, и оставянето му извън тези мерки ще доведе до конкурентно предимство на някои пазарни участници, както и възможности за спекула при определени условия.
  10. Предложеният проект на закон от МЕ за вноски във ФСЕС предвижда облагаемият размер с ДДС преди да е направена вноската във Фонда, което на практика прави разхода за косвения данък значително по-висок.
  11. Проектът на закона прилага таван към всички участници на пазара с изключение на операторите на мрежи, в това число търговци на електроенергия, въпреки че държавите членки гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага по целесъобразност към посредници, участващи в пазарите на едро от името на производители, в ситуация на свръхпечалби. Оценка за т.нар „свръхпечалби“ на търговците липсва и не е правена. От друга страна „посредници“ са субекти на пазарите на ел. енергия за търговия на едро на държави-членки, които представляват остров, несвързан с други държави членки, когато регулаторният орган е разрешил на въпросните субекти да участват на пазара от името на производителя, с изключение на субектите, които прехвърлят свръхприходите директно на крайните клиенти на електроенергия.
  12. АСЕП настоява да отпаднат изцяло текстовете, предвиждащи задължения за търговците в чл. 3 от Проекта. Следва да припомним, че търговците на ел. енергия в България извършват своята дейност в силно регулиран, централизиран и монополизиран пазар за електроенергия, обстоятелство описано от ЕК още през май 2021 г. Причините за получените диспропорции могат да бъдат търсени на последно място в търговците, които освен всичко друго се оказаха и реалният фактически изпълнител и администратор на схемата за компенсации за крайни небитови клиенти на ел. енергия. За тази си дейност търговците ангажираха своите служители с допълнителна работа, ангажирани бяха колосални стойности кредити (достигащи може би стотици хиляди а за най-големите търговци милиони лева на месец) за покриване на ликвидния вакуум в периода на проверка от страна на държавата, в който търговците вече са предоставили компенсацията, а от своя страна чакат държавата да им предостави средства. В този смисъл, понятието „свръхпечалба“ остава неясно и дори неуместно. В последните няколко години търговците на електроенергия в България са единственият стълб за осигуряване финансова стабилност на електроенергийната система. Търговците гарантираха и обезпечаваха 100% от компенсациите, предоставяни на небитовите потребители по програмите на МС на Р. България при липса на каквито и да е мерки за осигуряване на ликвидността им за целта. По време на ковид пандемията търговците осигуриха изкупуване на електроенергията от производители при драстичен спад на консумацията в цяла Европа. Търговците осигуряваха и обезпечаваха всички вземания по цена „задължение към обществото“ с цел подпомагане на обществения доставчик по изкупуване на електроенергия по дългосрочни договори и производители с преференциално изкупуване. Търговците осигуряват и обезпечават баланса по физическия сетълмент на системата. Включването на търговците на електроенергия като координатори на балансиращи групи в проектозакона на МЕ застрашава финансовата стабилност и излага  на риск нормалното функциониране на системата. В проекта на закона неясно и непълно са формулирани текстовете относно участието на координатори на балансиращи групи в процеса на събиране приходи във Фонд сигурност на електроенергийната система. Недопустимо е прилагането на закона по задължения на трети лица  по чл. 3, ал.3 от проекта. Координаторите на балансиращи групи не могат да имат информация относно договори на производители с премия и към тях да се прилагат мерките по вноски във ФСЕС. В общия случай координатор на балансираща група и търговец са едно и също юридическо лице, което попада под двойно задължение на Проекта – чл. 3,  ал. 3 и ал. 5. Проектът не обхваща разходите свързани със закупуването на електроенергия, в това число и разходи за балансиране в балансиращи групи. Основен недостатък на Проекта е подмяната на приходи с печалби.
  13. Обръщаме внимание, че в Проекта на закон не са включени текстовете от Регламента, съгласно които на доставчиците не трябва да им се налагат несправедливи разходи и „следва да бъдат компенсирани за снабдяване под себестойността“, каквото на практика се явява и действащата в момента схема за компенсации. Справедливото компенсиране на доставчиците на електроенергия за направените от тях разходи е възможно да се осъществи чрез директна парична компенсация от ФСЕС за всеки МВтч. доставена енергия, предоставяне на лесен и бърз достъп до безлихвени оборотни кредити или предоставяне на нетно авансово изплащане към търговците на електроенергия на 80% от необходимите средства за доставка под себестойност/компенсации.

Като се надяваме да отчетете гореописаните коментари, които целят повишаване на системната ефективност на цялостната държавна политика в енергийния сектор, и те да дадат възможност не само за временни, но и за дългосрочни мерки за справяне с енергийната криза,   Асоциация свободен енергиен пазар заявява своята готовност за предоставяне на допълнителна експертиза при необходимост.

 

С УВАЖЕНИЕ:                                                                                                                                           ……………………

СОНЯ НИКОЛОВА-КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС