Новини

Изх. № АСЕП-0180/23.05.2016 г.

ДО

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Относно:  Становище относно проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба №1  от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ИВАНОВ,

В изпълнение на основния приоритет  на Асоциация свободен енергиен пазар за осигуряване на конкурентен, прозрачен и напълно либерализиран пазар на електроенергия излагаме нашето становище относно публикувания на 11.05.2018 г. проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба №1  от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия:

• Подкрепяме изцяло предложената промяна, регламентираща право за поддаване на заявления, жалби и др. документи по електронен път с използване на квалифициран електронен подпис. Също така прецизирането на административната процедура за лицензиране на дейностите в енергетиката ще бъде изцяло в полза на търговските участници.
• Основната промяна в Наредбата е в следствие на приетите през април поправки в Закона за енергетиката, според които се променя преференциалната схема за изкупуване на енергията от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство. Важно е да отбележим, че възприетата схема с нормативно определена от КЕВР премия, не отговаря на заложените препоръки за въвеждане на „договори за разлика“ в доклада на Световната банка. Разликата при регламентирания в ЗЕ механизъм е, че несправедливо оставя целия пазарен риск в производителите, грубо нарушава условията по сключени търговски договори и поверява цялата отговорност за функционирането на електроенергийния пазар върху Регулатора чрез прецизността на определената методика – прогноза за бъдещата цена на електроенергията. Като сдружение на дългогодишни участници на свободния пазар и активни търговци на БНЕБ ЕАД, регионални и европейски борси, сме длъжни да предупредим КЕВР, че борсовата цена е трудно предвидима величина, влияеща се силно не само от пазарни, но и много външни фактори – политически, климатични, спекулативни и др.

  Поради тази почти невъзможност  за предварително прогнозиране, АСЕП категорично настоява да се възприеме доказания като успешен и препоръчан от Световната банка модел „договори за разлика“, който включва компенсаторна компонента в двете посоки според реално постигнатата борсова цена на електроенергията. Това осигурява справедливост, ясни правила и  предвидимост за всички търговски участници, вместо нормативно определени  прогнози, криещи множество рискове. Същевременно „договорите за разлика“ ще предпазят Комисията от огромен обществен, търговски и политически натиск и възможни негативни последствия, до които би довело и най-минималното отклонение от определената прогнозна пазарна цена. Затова АСЕП категорично се обявява против всеки опит чрез нормативни решения да се отменят или променят валидни търговски договори. Безспорен факт е, че ВЕИ производителите имат търговски договори с гарантирана преференциална цена, сключени според националното законодателство и нотифицирани от Европейската комисия като допустима държавна помощ. Вярваме, че засегнатите производители са готови да потърсят защита на правата и интересите си в съда, което няма да е от полза за останалите търговски участници и най-вече държавните дружества в енергетиката. В тази връзка, за АСЕП е напълно неприемлив новосъздаденият раздел IIIа „Методика за определяне на прогнозна пазарна цена“, включващ членове 37а-37в. Възразяваме и срещу предложения компенсаторен модел в чл. 40а, защото предполага отнемане на приходи  от производители, тъй като ФСЕС ще компенсира дори и допустимото надвземане до 30%, чрез предложената нова цена на ЗкО от 36,01 лв за следващия регулаторен период .

• Настояваме за унифициран подход към всички лицензианти на КЕВР, които снабдяват с електроенергия крайни клиенти и имат законовоопределено задължение за събиране на цена „Задължение към обществото“, независимо дали оперират на регулиран или свободен пазар. С оглед еднаквата същност и процеси при изпълнение на задължението, регулаторното налагане на повече финансови тежести само на търговците на електроенергия е дискриминационна мярка. Равноправното третиране на търговски участници налага изискване за банкови обезпечения на ЗкО към ФСЕС от всички групи задължени лица, събиращи добавката – търговци, доставчици от последна инстанция, крайни снабдители, производители, оператор на организиран борсов пазар, оператор на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи.

  АСЕП настоява и за нормативно признаване на основни разходи, които извършват търговците при събиране на такси и добавки (ЗкО, мрежови такси)  в полза на трети лица като ЕСО ЕАД, ЕРП, НЕК ЕАД, респективно ФСЕС. Въвеждането на нормативно определена от КЕВР цена/процент във фактурите на клиентите на свободния пазар ще осигури повече прозрачност и разбиране относно формирането на крайната цена. Това е вече утвърден модел, който се използва при крайните снабдители на регулирания сегмент, и въвеждането му при търговците на електроенергия ще повиши доверието към свободния пазар и ще предотврати нелоялни практики от страна на недобросъвестни доставчици.

• АСЕП одобрява предложеното увеличение на абсолютната стойност на компонентата за дейността на крайните снабдители от 3% на 7% и настояваме да не се увеличава повече тези стойности, както настояват крайните снабдители. Въпреки че те ще трябва да покриват за собствена сметка разходите за балансиране, които досега бяха определени от КЕВР като 2,2 лв. за МВт/ч. нашите анализи показват, че разходите за балансиране на толкова големи групи с ефектива работа биха могли да паднат значително под тази сума. Анализите на база бенчмаркинг, посочени в Решение на Комисията No Ц 19 от 01.07.2017 г. също потвърждават нашите твърдения.
  
  Действаща методика
  Средна покупна цена на ел.енергията – 107,71х0.0229 = 2,47 лв/Мвтч и обща надценка на ЕСП с включени нормативно определени разходи за балансиране 2.47+2.20= – 4,67 лв/Мвтч
  Максимален размер на компонентата при 3% – 107,71 х 3 = 3.23 лв/Мвтч и обща надценка на ЕСП с включени нормативно определени разходи за балансиране = 3.23+2.20= 5.43 лв/Мвтч

  С промяна на методиката – при максимален размер на компонентата от 7% – надценката за ЕСП намалява, което ще отрази реалните разходи за балансиране 70.46х0.07 = 4.93 лв/Мвтч

  Единственото притеснително в новия модел е, че е определен на база променлива величина (средна покупна цена на ел. енергия), като към момента на изготвяне на методиката не е известно какъв ще бъде размерът й за предстоящия регулаторен период, от което зависи и крайната надценката на ЕСП.

Въпреки че Асоциацията представлява колективния интерес на участници на свободния пазар на електроенергия, решенията на Комисията относно регулирания сегмент безспорно се отразяват на целия пазар в страната, в това число и върху търговците на електроенергия. Затова настояваме  Комисията да вземе предвид по-горе посочените препоръки на АСЕП при изменението на Наредба №1  от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА-КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ