Новини

Изх. № АСЕП  158/ 14.03.2018

До:

Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

Копие до:

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

Копие до:

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА

МИНИСТЪР

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Копие до:

Г-Н ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТНОСНО:  Изложена информация по време на Дискусия „Предстоящи промени в ЗЕ – стъпка към пълна либерализация на електроенергийния пазар в България“

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОБРЕВ,

Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) е сдружение с нестопанска цел, учредено през 2014 г., което представлява общите интереси на водещи търговски участници на свободния пазар. Нашият основен приоритет е установяването на стабилен, предвидим и напълно либерализиран пазар на електрическа енергия в България .

Приветстваме усилията на Комисия по енергетика за установяване на активен диалог със заинтересованите страни при изготвяне на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Във връзка с провелата се на 06.03.2018 г. дискусия по инициатива на НК на България на Световния енергиен съвет, бихме искали да изразим следното колективно становище на членовете на АСЕП по така предложения модел за пълна либерализация:

1. 1. Одобряваме решението за увеличаване на търгуемите количества електроенергия на платформите на БНЕБ ЕАД чрез извеждане на всички производители с инсталирана мощност над 4 МВт и чрез задължение за покриване на технологичните загуби на електроразпределителните предприятия и ЕСО ЕАД на пазарен принцип. Според представители на Комисия по енергетика към НС не се очаква промените да имат негативно отражение върху работата на БНЕБ ЕАД, тъй като енергията от производителите с преференциални цени и тази, необходима за покриване на технологичните загуби, съвпада – около 4 терават часа. АСЕП е длъжен да предупреди, че това е възможно единствено ако обемите бъдат синхронизирани времево и по различните сегменти. В противен случай целенасоченото извеждане на новите борсови участници без използването на подобни механизми ще доведе до сътресения и големи флуктуации на борсовите цени поради моментни разминавания в търсенето и предлагането. Затова АСЕП настоява в законопроекта да се дефинират механизми, които да гарантират, че еднакво количество търсена и предлагана електроенергия ще бъде разпределена по трите сегмента на БНЕБ ЕАД или да се намалят ангажиментите на БЕХ за осигуряване задължителни количества на пазара, за да не се предизвика прекомерно предлагане на енергия и съответно дългосрочен излишък на пазара. В този смисъл е и заложената и на стр. 12 от Резюмето на доклада на Световната банка „Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор”, където се посочва съотношение 30% от количествата за технологични загуби да се реализира на пазара ден-напред и 70% на ЦПДД. Каквото и съотношение да се имплементира за технологичните загуби в Закона за енергетика, важно е то да се приложи и за производителите с договори за премии
2. Не можем да се съгласим с изложената хипотеза, че прехвърляне на плащанията по Задължение към обществото (ЗкО) от НЕК ЕАД към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) ще улесни процеса по събиране на вземанията в системата. АСЕП напълно споделя притеснението Ви, че трудностите при събирането на ЗкО нарушават стабилността на сектора и водят до увеличена междуфирмена задлъжнялост. Но прехвърлянето на физическите потоци от НЕК към ФСЕС няма да има никакво отражение върху този проблем, единственото устойчиво решение е освобождаване на търговците от безвъзмездни отговорности по събиране на тази добавка.
   Затова АСЕП предлага като алтернатива събирането на ЗкО от крайните потребители да се осъществява от електроразпределителните предприятия (ЕРП). Основните ни мотиви са, че ЕРП измерват количествата потребена електоенергия, на чиято база се определя размерът на ЗкО и те носят отговорност за верността на данните. Търговците нямат възможност да верифицират тези количества пред своите клиенти, което води често до спорове с клиенти относно размера на ЗкО. От друга страна, един от споменатите рискове при събирането на добавката е липсата на собствени активи на търговците, които да бъдат запорирани или отнети при натрупани задължения. Това не важи за електроразпределителните предприятия, което е гаранция, че няма да има възможност за злоупотреби и манипулации.
   Отговорността за събирането на ЗкО е неправомерно прехвърлена към търговците на електроенергия, тъй като те нямат никакво отношение към задълженията на потребителите по ЗкО или определянето и доказването на начисления размер.
   В случай, че се определи търговците да продължат да изпълняват тази функция, едно от разумните предложения може да бъде КЕВР да определи тази дейност като нормативно признат разход. Подобна мярка ще оправдае и събирането на банкови обезпечения за ЗкО към ФСЕС, които ще гарантират сигурността на Фонда и навременните разплащания в системата. За да не протичворечи намесата на КЕВР на принципите на свободния пазар, предлагаме размерът на нормативно признатия разход да не бъде фиксиран от Регулатора, а да е търговско решение за всяка компания.
   Алтернативен на горния подход е цената за задължения към обществото да се събира по отношение на почасовите крайни клиенти на свободния пазар направо от операторите на мрежата към ФСЕС. Подобен модел вече е давал добри резултати преди няколко години, когато по същия начин се събираше зелената добавка, която имаше и същите функции. По отношение на клиентите със стандартизиран товаров профил, предлагаме цената за задължения към обществото да се заплаща от крайните клиенти чрез търговците на електроенергия, за което ФСЕС може да изисква обезпечения или други алтернативни гаранционни мерки, по избор на търговеца.
   Наред с горепосочените мерки и за да се осигури финансовата стабилност на системата, необходимо е да се осигури, че операторите на мрежата не извършват смяна на партида, закриване на партида или други действия с партида на краен клиент, ако клиентът не представи удостоверение за липса на задължения към доставчика му, липса на задължения към ФСЕС или мрежовия оператор. В противен случай целия финансов риск ще се носи от операторите на мрежата и търговците на електроенергия, тъй като са налице множество злоупотреби именно със закриване на партиди, с оглед избягване на плащания към търговци, НЕК (респективно ФСЕС) или операторите на мрежата.
3. Според чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката в България може да има само една лицензия за дейността организиран борсов пазар на електрическа енергия. В допълнение с последните изменения в ЗЕ, задължаващи всички производители с инсталирана мощност над 5 МВт да осъществяват сделки единствено на организиран борсов пазар (чл. 100, ал.3 от ЗЕ), Българска независима енергийна борса ЕАД се явява в монополна позиция на свободния пазар. Затова е наложително дейността на БНЕБ да бъде регулирана от КЕВР, както се регулира и тази на всички други лицензианти на Регулатора. АСЕП настоява всички правила и тарифи да не се определят еднолично от Оператора, а да се одобряват от Комисията след провеждане на обществено обсъждане със заинтересованите страни Това ще осигури прозрачното и недискриминационно функциониране и ще повиши доверието на ТУ към борсовия пазар.   АСЕП предлага в чл. 21, ал. 1 да се допълни правомощие на Комисията да одобрява всички актове на оператора на организирания борсов пазар, които уреждат функционирането и устройството на пазара, включително и моделите на договори между търговските участници на борсовия пазар.
4. Предвижданите промени в ЗЕ по изчисления ще доведат до над 100 нови регистрирани участници на енергийната борса, което ще увеличи неколкократно приходите на БНЕБ ЕАД. Според АСЕП няма основателни причини да не се намалят таксите пропорционално на приходите и настояваме във възможно най-кратки срокове да се преразгледа действащата тарифа на борсовия оператор с цел осигуряване на равен достъп на всички участници и изпълняване на задълженията според Закона за енергетиката.
5. С оглед стабилността и предвидимостта на сектора, АСЕП настоява да се положат максимално недискриминационни и справедливи механизми за определяне на референтната цена от Регулатора при договорите за премии.
6. АСЕП се придържа и към предложенията си за изрично предвиждане в чл. 123 от ЗЕ на механизъм за спиране на захранването на крайни клиенти при наличие на задължения към доставчика на електроенергия. Настояваме и да се наложат ограничения за осъществяване на действия по смяна на доставчика, докато не бъдат изпълнени всички финансови ангажименти по потребена енергия от страна на клиента. Това е от съществено значение за осигуряване на ликвидната стабилност на сектора, доколкото гарантира един способ за събиране на вземанията на търговеца, включително задълженията към обществото, ДДС и акциз.

С оглед на гореописаното, моля да вземете предвид изложените предложения на Асоциация свободен енергиен пазар, които биха минимизирали изкривяванията в свободния пазар на електроенергия. Както многократно сме заявявали, отново подчертавам желанието и готовността на АСЕП за активно сътрудничество чрез експертизата на своите членове – дългогодишни участници на свободния пазар на електроенергия, не само с изготвяне на становища, но и с включване на представители на Асоциацията в работни групи по изготвяне на законопроекти.

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

ЛИНК КЪМ ДОКУМЕНТА