Становище на АСЕП относно Проект на решение за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия

Изх. № АСЕП 423 / 19.12.2023 г.
ДО
ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТНОСНО: Становище АСЕП относно Проект на решение за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, публикуван за обществено обсъждане на 11.12.2023 г.

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ИВАНОВ,

Както Ви е добре известно, Асоциация свободен енергиен пазар е сдружение, представляващо колективния интерес на търговци на електроенергия с лиценз за координатори на балансиращи групи, които са пряко засегнати от Проект на решение за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. С настоящото писмо бихме искали да изразим нашата позиция относно предложените промени, като вярваме че тя ще бъде взета предвид преди окончателното приемане на документа:

* На първо място, АСЕП изразява недоволството си от краткото време, което бе дадено от публикуването на Проекта до провеждането на общественото обсъждане. Този подход отнема възможността за детайлно разглеждане, обсъждане и подготовка на позиция. От друга страна, по време на общественото обсъждане бяха изразени остри критики за липсата на широко представителство от страна на заинтересованите страни, които приемаме като напълно основателни. Сред вероятните причини за този дефицит освен кратките срокове между публичното оповестяване на проекта и самото обществено обсъждане, е липсата на изпратена информация по имейл с покана, каквато обикновено получаваме за други нормативни актове като ПТЕЕ или ПРОБПЕЕ. Вярваме, че изразените позиции на търговските участници и браншовите сдружения се оценяват високо от КЕВР, затова призоваваме с цел максимално представителство, заинтересованите страни да бъдат изрично уведомявани с имейл покана, а не да се разчита единствено на съобщения на интернет страницата на Комисията, още повече когато неочаквано за търговските участници се пускат извънредни промени в нормативни актове, каквато е настоящата процедура.

* На второ място, изразяваме категоричната позиция на АСЕП да не се променя механизма за изчисление на балансиращите цени от 01.01.2024 г., предмет на настоящия Проект на решение, а да се запази действащият такъв до присъединяване на системния оператор към всички европейски платформи съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195. Наясно сме с изразените аргументи на Работната група на Комисията, но считаме, че негативните ефекти за пазара от подобна извънредна промяна в методиката за изчисляване на цените на балансираща енергия с кратък хоризонт на действие от едва няколко месеца, многократно биха надвишили потенциални положителни ефекти. Призоваваме усилията да се концентрират към ускоряване на процесите по изпълнение на Регламент (ЕС) 2017/2195, вместо в промени с неизвестен и спорен резултат.

* Разходите за балансиране, както всички знаем, са част от общия разход за електроенергия и сформират себестойността на произведената продукция. Публикуваните данни от доклада на Работната група показват увеличен разход от 25% за цените на балансиращата енергия за регулиране нагоре и неясно какъв при балансирането надолу. Веднага се налага въпросът доколко този ръст кореспондира с Програмата за компенсация на небитовите клиенти и кое изисква спешното приемане на подобни решения в последните дни на годината, без извършени симулации и оценка на влияние върху пазара на електроенергия и кратковременното му действие преди следваща промяна. Дори в изразената позиция по време на общественото обсъждане от представителя на ЕСО ЕАД г-н Николай Илиев, открито се заявява, че системният оператор има притеснения доколко предложената методика ще бъде ефективна изобщо, и тепърва ще се правят симулации. На практика, от това изказване проличава, че дори националният оператор, в който са концентрирани всички данни няма яснота за ефектите, които ще има след предложената промяна. Възниква въпроса дали Работната група на Комисията отчита как подобно решение ще повлияе на отношенията между търговските участници и действащите стотици хиляди договори?

* За нас остава неясно и каква е функцията на регулатора по отношение бързото изпълнение на изискванията към системния оператор за изпълнение на условията съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195. Осъществява ли КЕВР ефективен контрол, така че да се гарантира, че операторът полага необходимите усилия. Какво ще се случи, ако към 01.07.2024 г. все още няма изпълнение и кога търговските участници ще разберем? Как ЕСО ще отчита публично етапите по изпълнение на процедурата по присъединяване към платформите за балансиране?

* Според АСЕП много по-ключова е темата какво ще стане с разхода за балансиране от юли 2024 г.? Какви са очакванията за балансиращите цени след присъединяването към платформите по Регламент (ЕС) 2017/2195 и кога ще се проведе тази дискусия с търговските участници? Тъй като отново този въпрос пряко засяга всички участници и отношенията между тях, настояваме за по-отговорно отношение при предоставянето на публична информация от страна на Регулатора и системния оператор. Настояваме за организиране и на информационна среща не по-късно от пролетта на 2024 г. за представяне на очакванията за формиране на цените за балансираща енергия, функцията и участието на търговските участници. Тя се налага и с оглед новия период на сключване на договори за покупка/продажба на електроенергия от 01.07.2024 г.

* Конкретно по Проекта на решение, относно балансиращата енергия за регулиране нагоре, опасенията ни са, че минималната цена от цена Ден напред на БНЕБ плюс 100 лв., но не по-ниска от 360 лв./МВтч ще се приложи като административно определен праг. В допълнение към начина на ценообразуването, не приемаме за устойчиво да се нагажда решение спрямо действащите цени на емисиите, приложими за въглищните централи, към момента. Какво би се случило, ако през следващите месеци има промяна в нивата на CO2, отново ли ще се променя ценовото решение, влияейки върху отношенията на всички търговски участници?!

* Относно предложението за промяна в балансиращата енергия за регулиране надолу, разбираме донякъде мотивите на Работната група, отчитайки случаите от пролетта на 2023 г. със заливане на българския пазар с вносна енергия. На практика обаче, поради продължаващата липса на навременен контрол и санкции за подобен тип поведение, се предлага механизъм, наказващ всички търговски участници, който не гарантира, че тази ситуация няма да се повтори в бъдеще. Механизмът няма да бъде превенция, че в дадени периоди няма да се излее отново непрогнозирано големи количества вносна енергия поради значителни разлики в цените между отделните зони. Още повече, методиката за изчисление на цените на балансираща енергия за регулиране надолу се запазва за оферти с праг до 200 МВт, а след преглед на публикуваните данни на страницата на системния оператор показва, че отклонения над 200 МВт са единици и съставляват пренебрежимо нисък дял от периодите на сетълмент, дори и в периодите от пролетта на 2023 г.

* Във връзка с цитирания Проект на решение искаме за пореден път да обърнем внимание за качеството на предоставяните от ЕСО ЕАД публични данни и неизпълнение на законовите изисквания за сетълмент на седмична база и данни от измерване по търговските електромери в реално време, което всъщност е ключово за максимално балансираните позиции на търговските участници и управлението на системата. Към момента, данните, публикувани на страницата на ЕСО ЕАД за балансиращи цени и моментния баланс на системата са обозначени парадоксално като „Прогнозни данни“ , което предполага публикуването им предварително, а в същото време те се качват след изтичането на периода и то със закъснение, с вероятност да не бъдат точни, въпреки изминалия период. От друга страна, в публикуваните данни за балансиращи цени и моментния баланс на системата не става ясно какъв дял от тях се дължи на технологични загуби по преносните и разпределителните мрежи или системни обмени, т.е. няма яснота какъв е небалансът причинен от търговските участници. Съгласно Закона за енергетика, последните следва да се изчисляват отделно от Решението за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, но към момента няма публични данни какъв е техният размер, което не считаме за прозрачен подход. АСЕП настоява в предоставяните данни от ЕСО ЕАД на отделни графи да се водят небалансите от ТУ, технологичните загуби и системните обмени и те да бъдат в реално време, както задължава ЗЕ.

* Бихме искали, също така, да обърнем внимание и на още един проблем, появил се с увеличаването на производството на енергия от възобновяеми източници. Ниските цени на БНЕБ ЕАД, които не покриват мрежовите и търговски разходи на производители, доведоха до практиката за непланирано изключване на мощности в реално време. Това рефлектира в непланиран недостиг на системата, което освен проблеми за системата, може да предизвика активиране на скъпоструваща балансираща енергия за регулиране нагоре (минимална цена от 360 лв./МВтч, съгласно Проекта). Затова призоваваме за намирането на устойчив подход, който да включи тези производители в балансирането на електроенергийния товар. Би могло да се сключат договори с производители, които когато системата е в излишък, да им се плаща малка добавка, която от една страна да ограничи практиката с неконтролируемото изключване на мощности от ВЕИ, а по нареждане на ЦДУ да се изключват такива, така че да се балансира точния излишък в системата за периодите на сетълмент. Така и самият производител ще може да си покрие поне оперативните разходи, тъй като освен стойността на продадената през БНЕБ енергия, дори и близка до нула (независимо, че не е произведена), ще получи добавка от системния оператор.

С УВАЖЕНИЕ,
…………………………………
СОНЯ НИКОЛОВА-КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ