Становище на АСЕП относно проект за банкова гаранция и договори с фонд “Сигурност на електроенергийната система”

Изх. № АСЕП  185/ 08.06.2018

 

ДО:

Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ФОНД СИГУРНОСТ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА

 

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно публикувани на www.fses.bg проекти за банкова гаранция и договори с фонд Сигурност на електроенергийната система

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ЧЕРВЕНКОНДЕВ,

Асоциация свободен енергиен пазар в качеството й на сдружение, представляващо редица търговци на електроенергия, е пряко засегната от приложението на проекти за банкова гаранция и договори с фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). С настоящото писмо бихме искали да изразим колективната позиция на нашите членове:

  • От 01.07.2018 г. промените в Закона за енергетиката предвиждат цената за ЗкО да се изплаща към ФСЕС, като се налага ново задължение единствено за търговци и производители да обезпечават чрез банкова гаранция в размер на 150% от от най-високата месечна стойност на ЗкО за предходните 12 месеца. Така избраната формулировка на чл. 36ж, ал (3) от ЗЕ определя размера на обезпеченията на база исторически, а не реални данни, което допуска изкривяване в отношения с Фонда, които могат да повлияят и върху финансовата му стабилност. Портфолиото от клиенти на търговците и размерът на разходите за ЗкО не са константа, а динамична величина. Позовавайки се на толкова дълъг срок от 12 месеца назад не може да се гарантират реални обезпечения на вземанията към ФСЕС, като отклоненията биха могли да бъдат в положителна (ощетявайки търговците) или отрицателна (ощетявайки ФСЕС) посока. Още повече, актуалните данни за размера на дължимата такса ЗкО са налични като информация и се съдържат в месечните декларации, които търговците поддават към ЕСО ЕАД относно състава на балансиращите групи. По наши изчисления, така приетия чл. 36ж, ал (3) налага банкови обезпечения средно между 400 хиляди и 10  милиона лева за различните търговци на електроенергия, което ще генерира основния финансов приход за ФСЕС. Затова е от изключителна важност размерът им да бъда определен справедливо и да отговаря на действителни данни;
  • В законодателната и нормативната рамка няма предвиден ясен механизъм, който да регламентира отговорностите на различните пазарни участници при процеса на изчисляване на размера на необходимото обезпечение за ЗкО към ФСЕС. Коя от страните – търговци или Фонд, в какви срокове и при какви санкции за неизпълнение ще отговаря за предоставянето и верността на данните за стойностите на ЗкО за предходните 12 месеца. Без ясно разписани права и задължения на различните участници ще бъде невъзможно прилагането на законовото изискване;
  • Чл. 36ж, ал.(3) от Закона за енергетика регламентира, че задълженията на търговците за текущия месец се обезпечават с банкова гаранция. От друга страна, §70 от Преходните и заключителните разпоредби, разпорежда в срок до 30 юни 2018 г. търговците да внесат банкова гаранция или депозит по чл. 36ж, ал. 3. Двата законови текста създават ясно противоречие помежду си, създаващо фактическа невъзможност за прилагането им. Тъй като задължението по чл. 36ж влиза в сила от 01. юли, няма как до 31.06 да се обезпечат вземания за текущия месец юни, когато все още не е настъпило законово задължение за обезпечаване на ЗкО към ФСЕС;
  • От друга страна, съгласно чл. 36д, ал. 1 от Закона за енергетиката, вземанията по цена „задължение към обществото“ стават публични държавни вземания, които се събират по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На председателя на ФСЕС е възложена функция по издаване на Акт за установяване на вземането. Лицата, на които може да бъде издаден Акт за установяване на публично държавно вземане, са носителите на задължения – а именно крайните клиенти, и такъв акт може да се издаде единствено и само на тях. Следователно, изискването за банкови гаранции върху публични държавни вземания е практически неприложимо и иновативно законодателно решение. Банковите институции отказват на търговците да издават гаранции за ЗкО в полза на ФСЕС с ясните мотиви – (1) според ЗЕ това са вземания от трети лица – крайни потребители към ФСЕС, като търговците са само посредници, (2) по силата на закона това са публични държавни вземания, които в практиката не подлежат на обезпечаване;
  • Освен по-горе изброентите нормативни пречки, допълнителна чисто физическа пречка за въвеждане на новия модел за събиране на ЗкО към ФСЕС са изключително кратките срокове до влизането на законовите промени в сила на 01.07.2018 г. За този по-малко от месец трябва да се прекратят действащите договори с НЕК ЕАД за превеждане на ЗкО и да се освободят гаранциите по тях, да се съгласуват новите отношения с Фонда, да се договорят обезпечения с обслужващата ги банка и много други времеемки процеси, които към днешна дата все още не са стартирали.

 

С оглед по-горе изброените мотиви, АСЕП заявява, че пазарът и търговските участници категорично не са готови за имплементирането на законовите промени от 01.07.2018 г. Настояваме за устойчиви и добре премислени промени в законовата и нормативната рамка, които да следват дългосрочни секторни политики и да дават сигурност и предвидимост на търговските участници.

 

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

Линк към документа