Новини

Изх. № АСЕП 422/10.10.2023 г.

До:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Копие до:
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно приетия на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика, сигнатура 49-302-01-54 от 12.09.2023 г

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С настоящото писмо Асоциация свободен енергиен пазар изразява своите притеснения относно част от приетите от Народно събрание редакции по законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика, сигнатура 49-302-01-54 от 12.09.2023 г
Наясно сме с кратките срокове, с които трябваше да се съобразяват народните представители при изработката и приемането на законовите промени. Това обаче от своя страна доведе до невъзможност за обсъждане със всички заинтересовани страни, както и нормативни пропуски, които излагаме по-долу и настояваме да бъдат отразени при следващо обсъждане на промени в Закона за енергетика:

– При разглеждане на законопроекта на второ четене в Комисия по енергетика стана ясно, че в Преходните и заключителните разпоредби са включени и промени в Закона за акцизите и данъчните складове – конкретно чл. 21, ал. 1, т.15 и чл. 24, ал. 2, т. 3. Вероятно, логиката на законодателя е била да се въведат данъчни облекчения за малките производители с инсталирана мощност под 1 МВт, които използват енергийни продукти при производство на електроенергия, различни от възобновяемите. На практика обаче, приетите текстове ще наложат по-неблагоприятни условия именно за малките производители, тъй като промените дават възможност за безусловно освобождаване от акциз на производители над 1 МВт, докато налагат условия за освобождаване на по-малките производители под 1 МВт, а именно да е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия. Подобни малки инсталации, които използват вложени енергийни продукти са много малко, така че подобен диференциран подход от една страна не отговаря на политиките за облекчаване на по-малки производители, а от друга усложнява излишно административните процедури по контрол и отчетност и би имал нулева практическа приложимост. Използваме случая да призовем и за цялостно преразглеждане на Закона за акцизите и данъчните складове и най-вече текстовете, свързани с електроенергийния сектор. ЗАДС е редактиран на парче и отчасти, като не отговаря на разделението на производители, според последните редакции в Закона за енергетика, където праговете на третиране са разделени под 20 МВт и над 20 МВт спрямо изискването за лицензия. Съгласно ЗАСД, праговете за третиране на производители с гласуваните от миналата седмица редакции стават четири – под 1 МВт, между 1 и 5 МВт, между 5 и 20 МВт и над 20 МВт инсталирана мощност, което освен че е изключително трудно за администриране, може да се счете и за дискриминационно, защото няма подобни деления в секторния закон. Затова настояваме за превеждане на ЗАСД и дефиниране на два прага, съгласно изискването за лицензия в Закона за енергетика, а именно производители с инсталирана мощност под 20 МВт и такива с инсталирана мощност над 20 МВт.
– Бихме искали да обърнем внимание на окончателно приетия модел за снабдяване на битовите потребители от 01.07.2024 г. Принципите на равнопоставеност е правото на Европейски съюз, на чията пъпна връв се крепи нашето благосъстояние. Законодателното лишаване на търговците на електроенергия при снадяване на битови потребители в преходния период до началото на 2026 г. противоречи на този основен европейски принцип. Приетите текстове на ЗИД на ЗЕ поставят крайните снабдители като вече притежаващи такава лицензия в привилегирована позиция, отнема стимулите за разширяване на кръга от доставчици по регулирани цени. От една страна процедурата по лицензия за търговците на електроенергия изисква допълнителни административни и финансови разходи, от друга е времеемък процес и едва ли ще има заинтересовани тепърва да преминават през подобна процедура, още повече, че времевият хоризонт на съществуване на този модел е от година и половина. Наясно сме с аргументите на Работната група и народните представители, но дългогодишните ни наблюдения на сектора показват, че когато клиентите свикнат с един модел, трудно могат да преминат към по-пазарен. Така, с отпадането на възможност търговците на електроенергия да снабдяват битови клиенти по регулирани цени в преходния период, ще се усложни и затрудни преминаването към пълна либерализация след отпадане на преходния период. Затова АСЕП призовава за редакция на тези текстове и възможност за участие по желание в снабдяването по регулирани цени от търговци на електроенергия, без изискване за преминаване през процедура за лицензиране на краен снабдител.
– Досегашната нормативна база изискваше от търговците и крайните снабдители да осигуряват информация на администрираната от КЕВР платформа за смяна на доставчик. Приетите нови редакции разширяват тези задължения до всички подобни платформи, чрез чл. 38к ал. 2: „(2) Търговците и крайните снабдители на електрическа енергия осигуряват информация за платформата по чл. 38и, ал. 1, както и за други платформи за сравнение, опериращи на пазара на електрическа енергия във фактурите на клиентите или в приложения към тях.“. Тук искаме да обърнем внимание, че няма дефиниции кои са тези платформи и на какъв принцип ще бъдат определени. Подобно задължение би трябвало да покрива единствено оперираната от КЕВР платформа, а не други такива с неопределена търговска цел, които могат да бъдат напълно подвеждащи за потребителите, тъй като никой не следи и не носи отговорност за обективността на предоставяната информация и самите й търговски условия за ползване от доставчиците или крайните клиенти (включително допълнителни такси при смяна на доставчик, за ползване на платформата или бариери за участие от всички доставчици). В допълнение е възможно задължените лица непреднамерено да не са наясно със съществуването на всички такива платформи. С оглед горните аргументи, настояваме за редакция на този текст и ограничаване на това задължение единствено до администрираната от КЕВР платформа, единствената с гарантирана обективност и добавена стойност за клиентите. Не намираме за уместно законовото промотиране на частни търговски дружества, още повече веднъж вече бяхме свидетели на подобна кампания от страна на Министерство на енергетиката през лятото на 2023 г. за промотиране на конкретна частна търговска платформа за смяна на доставчик – https://www.elca.bg/. Ако се въвежда подобно задължение, то следва КЕВР или друг институционален орган минимум ежемесечно да поддържа списък на одобрените търговски платформи, които са обект на това задължение, както и да се определя обективни критерии за техния подбор, което считаме за излишна административна тежест без практическа добавена стойност за търговските участници или клиентите и настояване за редакция на този текст.

Асоциация свободен енергиен пазар категорично настоява да отчетете по-горе изложените аргументирани предложения и притеснения в предстояща ревизия на Закона за енергетика и Закона за акцизите и данъчните складове. Членовете ни остават в готовност за участие в работни групи и предоставяне на допълнителна експертиза при необходимост.

С УВАЖЕНИЕ:

……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ