Новини

Изх. № АСЕП 419/25.09.2023 г.

До:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Изх. № АСЕП 419/25.09.2023 г.

До:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Копие до:
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ОТНОСНО: Становище на АСЕП относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика, сигнатура 49-302-01-54 от 12.09.2023 г

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Асоциация свободен енергиен пазар се запозна подробно със законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика, сигнатура 49-302-01-54 от 12.09.2023 г. На първо място, изразяваме недоволството си от прибързаното му обсъждане в Комисия по енергетика, непосредствено след публичното му обявяване на страницата на Народно събрание и без да бъде включен в дневния ред на заседанието, отнемайки по този начин правото за активно участие на заинтересованите страни в дискусията. Надяваме се, че тези действия са прецедент, относим само към утилизация на общи политически и икономически цели и няма да се повторят при следващи законопроекти с подобна важност за електроенергийния пазар.
С настоящото писмо изразяваме колективното становището на нашите членове относно цитирания законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика:
• В предходното си становище, АСЕП посочи сериозните недостатъци в предложения за обществено обсъждане от Министерски съвет модел за снабдяване на битовите потребители от 2024 г. Входираният в НС законопроект е силно редактиран в тази си част, но на практика не е по-добър, тъй като запазва настоящото статукво, но при намалена прозрачност на процедурите. С отпадането на обществения доставчик намалява откритостта при отчетността при разходването на средствата от ФСЕС за намаляване на цената за битовите потребители на регулиран пазар. Затова настояваме да се предвиди задължение за гарантиращи прозрачността на процедурите, с оповестяване на данни на помесечна база, включващи като минимум размерът на средствата, разходвани от ФСЕС към отделните доставчици на универсална услуга, среднопретеглена (не средноаритметична) постигната цена за закупуване на електроенергия от борса, компенсации от ФСЕС по видове източници на производство на енергия. Подчертаваме, че изискването се налага с оглед спазване принципите за пълна трансперантност и отговорност при разходването на публични средства от ФСЕС.
• Не виждаме каквито и да е било аргументи в подкрепа предложението в § 5, т. 2 от Проекта за отпадане на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, задължаващ КЕВР да „ определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия“. Този механизъм служи като защита от екстремно високи цени за дисбаланси, които се плащат от всички потребители. Затова за подобно решение следва да стои ясна аргументация, подкрепена от конкретни и ясни данни.
• Отново § 5, този път т. 3 и т. 5 от законопроекта предвиждат нови задължения за енергийния регулатор за определяне ежемесечно на компенсация за покриване разходите на крайните снабдители за доставка на електрическа енергия по регулирани цени под себестойност на битови крайни клиенти, както и определя ежемесечно необходимия размер на средства от ФСЕС за покриване на тези разходи. Икономическата логика следва да има някакъв предварително одобрен бюджет, а не постфактум. Как и кога КЕВР ще успее да изчисли и верифицира пазарните разходи, за да може да изчисли размера на компенсации след месеца на доставка? Основателен е и въпросът какво ще се случи, ако в даден месец приходите във ФСЕС не са достатъчни за покриване на всички разходи?
• АСЕП категорично се обявява против § 13 от Законопроекта, въвеждащ право на КЕВР да определя стойност за изчисляване на таван на приходите за производители на електрическа енергия за определяне на целевите вноски, които ще внасят във ФСЕС. Подобно непазарно, а регулаторно вмешателство е крайно вредно за пазарите на електроенергия, каквито резултати са установени от практиката.
• В §14, в чл. 38а, в новосъздадената ал.5 отново без каквато и да е аргументация се предлага дискриминационно условие за снабдяване на битови клиенти с инсталирано интелигентно средство за търговско измерване единствено от доставчици с над 200 000 клиенти. Не става ясно как изобщо е изчислен този праг и на база на какви данни?! Тъй като липсват официални данни за общия брой потребители на електроенергия, ако приемем, че към момента всички битови клиенти се снабдяват единствено от крайни снабдители, по наши сметки остават по-малко от 500 000 небитови потребители, които са разпределени между 25-30 активни търговци. То тогава какъв ли е броят на доставчици с над 200 000 клиента, извън трите крайни снабдители – вероятно един или нито един такъв?
• АСЕП счита, че стимулирането на конкуренцията винаги е в полза на ползвателите на услугата, затова подкрепяме отпадането на ограничението за лицензиране само на един борсов оператор, предложено чрез § 15 и отпадане на точка 2 в ал. 1 на чл. 43. Тази реформа следва да бъде съпътствана и с отпадането на ал. 4 на чл. 100 от ЗЕ, регламентираща задължителното търгуване на енергията от производители над 500 кВт на борсов пазар. Въпреки горното обаче, не става ясно какво се цели от вносителите и следва да бъде разяснено.
• АСЕП не одобрява предложението в §18 от законопроекта, редактиращ чл. 38к ал. 2, който се изменя така: „(2) Търговците и крайните снабдители на електрическа енергия осигуряват информация за платформата по чл. 38и, ал. 1, както и за други платформи за сравнение, опериращи на пазара на електрическа енергия във фактурите на клиентите или в приложения към тях. Отново не става ясно кои са тези платформи и на какъв принцип ще бъдат определени. Подобно задължение би трябвало да покрива единствено оперираната от КЕВР платформа, а не други платформи с търговска цел, за които никой не следи и не гарантира обективността на предоставяната информация и самите й търговски условия (включително допълнителни такси и за ползване или бариери за участие на всички доставчици). Ако се въвежда подобно задължение, то следва КЕВР или друг релевантен държавен орган ежемесечно да поддържа списък на одобрените търговски платформи, информация за които търговците следва да включват в издаваните фактури. В съвременното общество съществуват различни и много на брой източници на информация, платформи за търговия, част от които силно манипулируеми и нерелевантни.
• Във връзка с предложението на § 45, АСЕП многократно е заявявала, че електроенергийната борса задължително трябва да ползва услугите на професионална клирингова къща, която да гарантира сигурността на търговските участници. Въпреки това не считаме, че конкретният текст е правилно формулиран, тъй като не съдържа необходимата конкретика – няма срокове, няма дефиниция какво е това лице, което да предоставя клирингови услуги и на какви критерии следва да отговаря. АСЕП предлага да се редактира текста на този параграф като придобие следната формулировка: „Операторите на борсови платформи за търговия с електроенергия осигуряват клирингови услуги от професионална клирингова къща.“, като в частта „Влизане в сила и прилагане“ се допълни, че този текст влиза в сила от 01.01.2024 г. В случая е необходимо да се разпише дефиниция за „клирингови услуги“ и критерии за професионална клирингова къща.
• В Законопроекта остава неясно какво ще се случва с енергията, която по силата на дългосрочни действащи договори се изкупуваше от обществения доставчик. Кой ще заеме неговите функции и как ще се доплащат надпазарните цени, гарантирани от договорите? Друг пропуск, който следва да се отстрани между първо и второ четене, е, че законопроектът не съдържа текстове, регламентиращи източниците и начинът за набиране на средства, необходими за подкрепа на енергийно бедните домакинства. Подобен текст е от съществена важност и не следва отговорността да се делегира към подзаконовата нормативна рамка.
• Настояваме за включване отново на предложението от проекта на МС, публикуван за обществено обсъждане, предотвратяващ практиката за избягване на регулаторен контрол върху значими за енергийния пазар разпоредби. Настояваме КЕВР да одобрява всички инструкции на енергийната борса, което е задължително с въвеждането на възможност за лицензиране на много на брой платформи. Разбираме мотивите на БНЕБ, че подобно задължение им ограничава възможността за спешна намеса при злоупотреби или други екстремни ситуации, но въпреки това следва да има пряк регулаторен контрол. Възможно решение е да се допълни, че по решение на КЕВР, инструкциите могат да се одобряват по съкратени процедури без провеждането на обществено съгласуване. Не бива да пропускаме факта, че ЗИД-ът дава възможност за обще един борсов оператор.

По отношение на текстовете, свързани с Граждански общности и Активни клиенти:
• Подкрепяме въвеждането на нови субекти на пазара на електроенергия, каквито са гражданските общности и активните клиенти. Те безспорно биха имали своите функции за развитието на електроенергийния пазар. Предложените текстове обаче, следва да се прецизират, тъй като в предложения вид крият рискове от злоупотреби. Основното ни съображение е, че двата вида нови субекти не подлежат на задължително лицензиране, каквото се налага за търговци, координатори и големи производители. Това крие риск от дискриминация и злоупотреби, тъй като се въвеждат равни права за едни и същи дейности за лицензианти и нелицензиатни. Последното налага да има ясно разграничаване кои дейности и до какъв максимален праг могат да се извършват без лицензионен режим и кои не. Така например, § 24, в новосъздадения нов чл. 92в., дава право в ал 2, т.5 на активните клиенти да притежават съоръжение за съхранение на енергия, където следва да се постави максимален праг на мощността за съхранение. Същото съображение важи и за чл. 92б, ал. 4, т.1, като следва да се постави максимален ограничителен праг за произвеждане (да съответства на потребностите на общността), съхранение и най-вече мощността за отдаване в мрежата. Основната идея на енергийните общности е да задоволяват потреблението електроенергия на общността и балансът между производство и потребление в рамките на тази общност, а не да търгуват произведената енергия с цел печалба.
• В Параграф 24 в чл. 92б, дефиниращ правата и задълженията на гражданските енергийни общности, следва изрично да се допълни, че основната цел на гражданските енергийни общности не трябва да бъде финансови ползи, както е съгласно изискванията на законодателството на ЕС.
• Няма ясна визия, как ще се уреждат отношенията на гражданските общности, агрегаторите и активните потребители с лицензирани търговци и координатори на стандартни балансиращи групи. Създава се чл. 96б:
„Чл. 96б. (1) Крайните клиенти могат да сключват договор за агрегиране без съгласието на доставчика на електрическа енергия.“ В този текст обаче е наложително да се добави задължение за предварително уведомяване на доставчика, както и задължение да се уведоми координатора на балансираща група, който отговаря за дисбалансите в потреблението и обикновено изготвя и подава товаровите графици към ЕСО ЕАД. Следва да се осигури равноправеност между участниците на пазара – потребителите имат право да се агрегират, но и доставчицте и коридинаторите имат право на информираност, в случаите, когато самите те не са агрегатори.
• АСЕП не подкрепя предложението в § 25 и създаването в чл. 92г, ал. 4-7, които уреждат финансовите отношения с агрегатори или други дейности, които оптимизират потреблението. Подобни текстове нямат място в Закона за енергетика, нито следва КЕВР за изчислява някакви компенсации, без да е наясно изобщо с технологията и пазара.

Други:
• Удовлетворени сме, че отчетохте аргументите ни законът да влиза в сила от 01.07.2024, вместо 01.01.2024. Така ще се осигури достатъчно време за разработване на подзаконовата нормативна рамка и регламентиране на отношенията между пазарните участници. От друга страна, няма да се нарушава определените времеви периоди на ценовите решения на КЕВР. Преходът към новия модел повдига и друг въпрос доколко е справедлив Параграф 10 и предложеното изменение в ал.1, т.1, което задължава КЕВР да компенсира НЕК за дейността му като обществен доставчик за минали регулаторни периоди. Това допълнително ще утежни разходната част на ФСЕС и дали е обективно с бъдещи публични приходи да се компенсира вече енергийно предприятие с изцяло функции на свободен пазар.
• Обръщаме внимание, че с отпадането на ролята на обществения доставчик, следва да се преразгледа действащата към момента цена или компонента от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетика, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и чл. 35 – цена „Задължение към обществото“. Въпреки, че нейният размер за последните години е в размер на 0,00 лв., сложният и ресурсоемък процес по нейното ежемесечно отчитане натоварва безпредметно всеки месец търговските участници. Настояваме за отпадане на тази административна тежест за ежемесечно отчитане при нулева ставка, както и обмисляне на възможността за цялостното отпадане на ЗкО с отпадането на регулирания пазар.
• Не на последно място, считаме че е редно в ПЗР да се предвиди краен срок 31.12.2023 г., в рамките на който Агенцията за устойчиво енергийно развитие да бъде приета като член на HYPERLINK „https://www.aib-net.org/facts/aib-member-countries-regions/aib-members“ AIB (association of issuing bodies) по отношения интеграцията на гаранциите за произход (ГО) от възобновяеми енергийни източници на ниво ЕС и по-конкретно в единната система за енергийни сертификати на ЕС. Както § 19, т. 4 от законопроекта регламентира, лицензираните борсови оператори следва да организират и борсов пазар за гаранции за произход, а заявката на БНЕБ е за стартиране на такъв сегмент в края на 2023 г. Това ще създаде значителен интерес и съответно ликвидност от страна на производителите, търговците и крайните потребители на електрическа енергия, затова трябва да се осигурят всички условия за неговото създаване, каквото е поставяне на краен срок за АУЕР.

Асоциация свободен енергиен пазар счита за свое задължение професионално и обективно да отчита всяка промяна в нормативната база, да отправя свои препоръки и предложения като се надява, че те ще влязат при подготовката на окончателния вариант на настоящия законопроект. За пореден път призоваваме за провеждане на прозрачна и последователна политика в сектор Електроенергетика чрез открит диалог с всички заинтересовани страни. Членовете ни остават в готовност за участие в работни групи и предоставяне на допълнителна експертиза при необходимост.

С УВАЖЕНИЕ:

……………………
СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ