Новини

Изх. № АСЕП –268/ 13.12.2019

До:
ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ОТНОСНО: Проект на Решение за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ИВАНОВ,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на решение за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, Асоциация свободен енергиен пазар представя на Ваше внимание своето становище като заинтересована страна:
АСЕП високо оценява усилията на Комисия за енергийно и водно регулиране по своевременно отчитане на съществуващи изкривявания на балансиращия пазар на електроенергия, които водеха до неправомерно високи разходи за балансиране, а от друга страна до свръхприходи на доставчиците. Предприетите регулаторни действия в посока изчистване на изкривявания чрез промяна на методологията за изчисляване, безспорно ще доведе до по-ниски разходи за балансиране при недостиг. От друга страна, както многократно сме настоявали, обвързването им с почасовите стойности на борсовия пазар допълнително способства за приближаване на цените за балансираща енергия към пазарните условия.
За съжаление, поради особеностите на националния електроенергиен пазар, не се наблюдава конкуренция между доставчиците на балансираща енергия. Това рефлектира в изкривяване, като пределната цена служи за референтна при поддаването на оферти от доставчиците. От ежемесечните данни на ЕСО ЕАД е видно, че това е практика – например, за декември 2019 г. цените на балансиращи източници от вторично регулиране и студен резерв в единадесет от общо 14-те случая са посочили определения от КЕВР към настоящия момент пределен коефициент в размер на 2,50 за регулиране нагоре. В останалите три случая доставчиците са посочили коефициенти в размер на 2,48 и 2,49. Същата е ситуацията и при офертите за регулиране надолу.

С оглед на по-горното, опредената в Доклада на работната група добавка от 100 лв. , отчитаща покриване на променливите разходи на най-скъпия енергиен източник, отново ще се използва като референтна при поддаването на офертите от останалите доставчици, генерирайки по-високи разходи за потребителите и неоснователно високи приходи за доставчиците с по-ниски нива на променливи разходи. За да се ограничи действието на този пазарен дефект, АСЕП счита за подходящо решение КЕВР да определи индивидуална добавка за всяка централа на база променливите й разходи. Това е наложително, тъй като сегашният модел на работа на балансиращия пазар не създава реална конкуренция между доставчиците. Регулаторно определените индивидуални цени ще позволят справедливо формиране на приходи без да се злоупотребява с олигополното положение на доставчиците на балансираща енергия.

Относно предложението за пределна цена за регулиране надолу в размер на о,оо лв, искаме да обърнем внимание на член 2, параграф 12 на Регламент (ЕС) 2017/2195 за установяване на насоки за електроенергийното балансиране. В текста ясно е посочено, че цената на небаланса може да бъде положителна, нулева или отрицателна величина. Дял V от същия Регламент предвижда, че за да се приведат балансиращите пазари и цялостната енергийна система към интегриране на нарастващия дял на възобновяемата енергия, цените за небалансите трябва да отразяват стойността на енергията в реално време. С присъединяването на българския електроенергиен пазар към Единния европейски пазар „В рамките на деня“, трябва да се вземе под внимание все по-честото сключване на сделки на отрицателни цени. Цените на небалансите трябва да следват всички пазарни тенденции без да остават изолирани. Затова АСЕП счита, в съответствие и с Регламент (ЕС) 2017/2195, че пределната цена за регулиране надолу трябва да може да бъде и отрицателна величина, кактосе наблюдава на европейските пазари. В противен случай, се създават възможности за арбитраж между балансиращия и борсовия пазар. Във всички случаи, необходимо е да се гарантира, че системният оператор ще използва всички ресурси за контрол и недопускане на небалансирани търговски позиции.

АСЕП счита, че определянето на пределна цена, независимо дали чрез коефициент или добавка, отново е непазарен механизъм, който е непосилно да бъде прецизиран, така че да отговаря напълно на реалните пазарни условия. Принципите на балансиращия пазар трябва напълно да следват реалните пазарни условия – без пределни цени, каквато е практиката на либерализираните пазари. Отново следва да се отбележи необходимостта от пълна прозрачност и публичност на инфорамацията, каквито предвижда параграф 3 на чл. 12 от Регламента – текущ баланс на системата, списък на всички подадени оферти, предложените количества и цени на балансираща мощност, за която се възлага поръчка и др.

Като представители на колективния интерес на търговци на електроенергия, сме убедени, че пазарът е най-добрият регулатор. С преминаването на ЕСО ЕАД към 15-минутен период на сетълмент, което се очаква да се случи в средата на 2020 г.,апелираме КЕВР да преразгледа модела за определяне на пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия и да се премине към модел на една цена за небаланс.

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ