Становище АСЕП относно Проект на ПМС за прилагането на мерки по Регламент (ЕС) 2022/1854

Изх. № АСЕП 396/24.11.2022 г.

До:

Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Копие до:

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

АДМИНИСТРАЦИЯ НА МС

 

 

 

 

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерски съвет за прилагането на мерки по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на електроенергията

 

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

Асоциация свободен енергиен пазар подкрепя инициативата за ефективно и реално въвеждане на онези текстове и принципи от Регламент (ЕС) 2022/1854, които съответстват на спецификите на свободния пазар за електрическа енергия в България, както и балансиращи интересите на всички пазарни участници.

На мнение сме, че предложения подход за регламентиране и имплементиране на конкретни правни норми от общностен и наднационален нормативен акт, посредством акт на изпълнителната власт е противоконституционен и по своята същност предлаганото ПМС ще е нищожно. Това е така поради следните обстоятелства: Министерски съвет не може да изземва правомощия на Законодателната власт в лицето на Народно събрание като приема нормативни актове, регламентиращи и въвеждащи квазиданъчни разпоредби и текстове. Това са текстовете, касаещи изземването на свръхпечалби чрез „облагане“ (както се посочва в публичното пространство) на производителите и търговци на електрическа енергия. Подобни изменения са прерогатив единствено на Парламента.

Нещо повече – поддържаме, че въпреки добрите намерения на Министерски съвет, в случай че е необходимо имплементиране на правните норми от Регламента в съответните закони, то същото следва да се реализира посредством съответните законодателни процедури в Народно събрание. В противен случай сме изправени пред най-тежкия порок на един нормативен акт, дори и замислен при най-добри намерения. При приемане на предлагания подзаконов нормативен акт са налице основание за незабавното му атакуване пред Върховен административен съд на горепосочените основания.

Остава неясно, защо текстове от Регламент, който е с пряко приложение се нужда изобщо от имплементиране в Българското законодателство, освен ако не се нуждае от индивидуални решения. Предлагаме, в случай на необходимост – конкретните текстове на ПМС да бъдат преформатирани в предложение за закон и изпратени до Народно събрание за реализиране на законодателна процедура чрез инициатива на Министерски съвет, като се отчетат следните предложения за корекции по конкретните текстове:

  • АСЕП не одобрява изключването на производители под 1 МВт в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Проекта. За нас остава неясен въпросът защо е избран подход именно над 1 МВт, когато в Закона за енергетика има текст за производители с 500 кВт инсталирана мощност, които до момента не са създавали административна тежест? Апелираме прилагането на Регламента да бъде синхронизирано с прага на производители за задължителна продажба на борсов пазар, както е в секторния закон. В противен случай, се осигурява защита на определени корпоративни интереси в ущърб на потребителите. Според информация на Комисия по енергетика към НС от 2019 г., ВЕИ и ВЕКП производители между 500 кВт и 1 МВт са само 136 производители, но с обща инсталирана мощност 93,5 мегавата и годишното производство от 171 000 МВтч, което би гарантирало над 25 млн. лева допълнителни приходи във ФСЕС.

И ако мотивите за горното решение за изключения за ВЕИ и ВЕКП производители се аргументират с намаляване на допълнителната административна тежест, не виждаме как тази цел кореспондира с облагането на сделките на едро при търговците на електроенергия, съгласно чл.2, ал. 4 от Проекта. Подобно облагане би отнело значително по-голям административен ресурс, тъй като изисква мониторинг на хиляди сделки на едро с трудна проследяемост на цени и източници и на практика е почти неприложимо. В допълнение, поради чл. 100 на Закона за енергетика, търговците нямат особени възможности за покупка на електроенергия, т.е. те купуват на пазарна борсова цена към дадения момент на търговия и носят съответния риск от потенциална вторична продажба не само на по-висока, но и на по-ниска цена. Проектотексът на ПМС ще отнеме какъвто и да е икономически стимул за търговия на едро, ако се облагат печалбите за къс период, който дори не отговаря на данъчния период за страната, а същевременно няма каквито и да е гаранции за потенциални загуби на годишна база. Това практически би изкривило финансовите резултати на засегнатите страни, тъй като фокусът на действие на Проекта се прави за период с потенциално високи разходи за сметка на следващите периоди от годината. И ако при засегнатите в ПМС производители има гарантиран минимален праг на приходи, при търговците липсва такъв, което как би компенсирали сделки на загуба, поради трудната прогнозируемост на пазара и невъзможността за съхранение на електроенергия. Това решение на практика означава, че ако един търговец има 10 сделки на едро, напълно е възможна хипотезата 9 от тях да са на 5% загуба, и една да бъде на печалба , като тя ще му бъде обложена поради „свръхприход“.

  • Обръщаме внимание и на тотално неадекватната информация и формат на предварителната оценка към Проекта. В нея няма никакви количествени данни, единствено общи постулати без аргументи. Защо се предлага облагане на търговията на едро, какви са данните за „свръхпечалби при търговците“, както е посочено като твърдение в Проекта на ПМС, а същевременно в Регламента никъде не се твърди подобно нещо. Колко средства се предвижда да бъдат събрани от отделните групи засегнати субекти? Как се очаква от заинтересованите страни да направят съответните експертни анализи, когато не разполагат с необходимата информация?   .
  • В Проекта е определена твърде висока цена от 350 лв. за ВЕЦ и ВяЕЦ спрямо инвестиционните и технологичните разходи на повечето от този вид централи. Определена е значително по-ниска цена единствено за АЕЦ Козлодуй, което поставя централата в непривилигирована позиция, без да е отчетен фактът, че има други видове централи с близки до АЕЦ разходи. Преобладаващата част от частни ВЕЦ и ВяЕЦ са с преференциални цени по договори за изкупуване между 100 и 200 за МВтч, като определения праг е над 200% от разходите на централите. Тук отново поставяме за сравнение, че при търговците се предлага този праг да е 15%.
  • Съгласно публикуваната частичната оценка ясно се посочва, че се цели финансиране на мерки в подкрепа на крайните клиенти на електроенергия, „като същевременно се запазят ценовите сигнали на пазарите в целия Съюз и се запази трансграничната търговия“. Напълно логично изниква въпросът дали включването на търговците на електроенергия ще запази трансграничната търговия. Подобна мярка в съседна Румъния отчете рязък спад на междусистемната търговия и оттеглянсе от пазара на цели балансиращи групи.
  • Рязкото повишаване на цените на енергията допринася значително за общата инфлация в еврозоната и забавя икономическия растеж в Съюза. В тази връзка е необходимо въздействие върху фактори, които оказват влияние върху инфлационните процеси. Запазването на настоящата схема за компенсации по никакъв начин не оказва реално въздействие върху инфлацията поради липсата на диверсифициране, контрол върху пълното отразяване на държавната помощ върху цената на продукцията, липсата на изискванията за ЕЕ и ВЕИ. Доказателство за това е, че въпреки изплащането на компенсации близо година и половина, инфлацията в страната е една от най-високите. В тази връзка, икономическата логика сочи, че ако ще се слага праг на печалбите на търговците от 15%, следва да се постави същия този праг и на всички бизнес потребители, които се ползват от компенсации за електроенергия. Нашето наблюдение показва, че в не малко бизнес отрасли компенсациите не се използват за потискане цените на продукцията, а само за увеличаване маржа на печалбата.

Като се надяваме да отчетете на предложението на АСЕП, чиято цел е нормативно прецизиране и целесъобразност при прилагането на мерките по Регламент (ЕС) 2022/1854, Асоциация свободен енергиен пазар заявява своята готовност за предоставяне на допълнителна експертиза при необходимост.

 

С УВАЖЕНИЕ:                                                                                                                                          

……………………

СОНЯ НИКОЛОВА-КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС