Новини

Изх. № АСЕП  347/ 03.11.2021

До:

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Копие до:

Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н ВАСИЛ ВЕЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АИКБ

ОТНОСНО: Проект на Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия, публикуван на 01.11.2021 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н ИВАНОВ,

Като сдружение, представляващо редица търговци на електроенергия, Асоциация свободен енергиен пазар е пряко засегната от Проекта на Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия, публикуван на 01.11.2021 г. В тази връзка, бихме искали да представим на Ваше внимание колективното становище на членове на АСЕП по така предложените от Работната група промени в ПТЕЕ.

АСЕП категорично се обявява против предложената промяна за забрана на възможността за обединение на балансиращи групи с общ финансов сетълмент. Напомняме, че за втори път се прави опит за лобистко прокарване на подобни промени в интерес на конкретни търговски участници, които единствено ще доведат до покачване на разходите за балансиране на крайните потребители. Преди малко повече от две години (юли 2019 г.) същата поправка беше предложена между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката със сигнатура 954-01-43.  След продължителни дискусии и излагане на категорични мотиви против, текстът беше отхвърлен от народните представители. Нещо повече – сега тази промяна се прокарва в период, в който пазарите за електрическа енергия са под екстремен стрес, който рефлектира шоково върху всички пазарни участници. Предлаганата промяна ще засили това състояние, в периода в който се очаква най-големият скок в цените. Това значително ще застраши финансовата ликвидност по веригата на доставки и ще дестабилизира пазара.

Като представители на асоцииран интерес, настояваме за отпадането на това предложение в ПТЕЕ, тъй като то въвежда административни ограничения за координаторите на балансиращи групи, които ще повлияят силно негативно развитието на свободния пазар в България. Погрешно е схващането, че ЕСО ЕАД генерира допълнителни системни разходи в следствие на обединенията на БГ. Финансовото нетиране в балансиращата група, отговаря напълно и на физическото нетиране на небалансите, което следва да улеснява работата на системния оператор без да повишава разходите му за балансиране на електроенергийната система. Смятаме, че рязката и неочаквана регулаторна интервенция чрез премахване на определени съществуващи договорни отношения представлява нарушаване и на правото на свободно договаряне между пазарните участници при вече сключени договори, на база на които тези участници планират своята търговска дейност и поставят логични икономически очаквания.

В изложените мотиви на работната група към Проекта на ПТЕЕ недвусмислено се посочва целта на това предложение, а именно „цели облекчаване и опростяване работата на независимия преносен оператор при администрирането на балансиращите групи, както и преодоляване на сложните и често спорни отношения в рамките на такива обединения“. Тук напълно отсъства оценка  какъв ще бъде ефектът върху крайните потребители или координаторите. АСЕП счита, че подобна промяна няма да изпълни посочената цел, тъй като работата  на независимия преносен оператор при администрирането на балансиращите групи не се облекчава, напротив утежнява се – повече на брой координатори, повече администрация, повече казуси, повече рискове за ЕСО. Отношенията в рамките на такива обединения са напълно доброволни и са предмет на индивидуални търговски договори и нямат отношение към работата на оператора. Функцията на оператора  е да балансира физическите сетълменти и да прехвърля разходите за тях към участниците, без да има отношение към финансовия сетълмент между участниците.

Бихме искали да обърнем внимание на констатираните в Доклада „спорни и неизяснени въпроси, свързани с договорите за преразпределение на небалансите в стандартните БГ“, като отговорим конкретно на всеки един от тях, след като го цитираме дословно:

− „Окрупняването на групите не винаги се извършва със знанието на всички техни членове, а с еднолично решение на координатора на балансиращата група“ – Следва да се има предвид, че отговорността по балансиране е прехвърлена от крайните клиенти върху избрания от тях координатор. Координаторът носи цялата отговорност как и при какви условия се балансира клиентът му, затова поема и всички разходи. АСЕП не е наясно да има оплаквания от страна на клиенти по този въпрос или реализирани смени на координатор с подобен мотив. Ако има постъпили множество официални  жалби в КЕВР, моля да ни запознаете с тях.

− „Окрупняването на групите предполага и нов механизъм за преразпределение на небалансите, който е неясен“ – Твърдението, че е механизмът е неясен, не е вярно. Това е предмет на индивидуални търговски отношения между главният координатор и подкоординаторите, които са уточнени в договори.

− „Появява се допълнително междинно звено между крайния клиент и балансиращия пазар и съответно допълнителни разходи“ –  Членуващите в АСЕП координатори не споделят твърдението, че балансирането на техните клиенти се оскъпява, а напротив, оптимизират се разходите. Би следвало  подобни твърдения на КЕВР и ЕСО да бъдат придружени с подробни анализи на база симулации със задна дата за участие в обща група, публикувайки цени за излишък и недостиг, които биха се получили. В противен случай, това твърдение е неоснователно.

− „Създава се труден процес на наблюдение и контрол на взаимоотношенията в групите, при наличието на огромен брой участници на свободния пазар и очакваните нови клиенти със стандартизирани товарови профили и производители от ВИ“ – АСЕП уточнява, че контролът по изпълнение на ПТЕЕ е изцяло в ръцете на КЕВР, ЕСО ЕАД следва да се придържа към лицензионните си функции („Осъществява единното оперативно координиране и управление на електроенергийната система на РБ. Осигурява експлоатацията, поддръжката, ремонта и надеждното функциониране на електропреносната мрежа…“)

− „Главният координатор няма непосредствен контрол върху търговските участници и не може да реагира своевременно при възникване на проблемни ситуации“ – Главните координатори доброволно осъществяват тази дейност. Има ли постъпили официални оплаквания от главни координатори, тъй като АСЕП няма подобни наблюдения?

− „Наблюдава се процес на създаване на мегагрупи, които блокират процеса на конкурентност между търговските участници“ – Напротив, координаторите на малки балансиращи групи, членуващи във АСЕП, заявяват категорично, че с подобна забрана ще загубят конкурентноспособност, защото разходите им за небаланси ще се увеличат.

Излагаме и следните допълнителни аргументи против предложението за забрана на обединенията:

1) Възможност за обединяване на балансиращи групи с главен координатор, , позволява оптимизиране на небаланси на различни по големина координатори на балансиращи групи и техните членове – производители и потребители на електрическа енергия. Ефектът от окрупняването е по-ефективно администриране, обмен на данни, нетиране на небаланси и по-ниски разходи за балансиране, които се заплащат от крайните клиенти и производителите чрез координатора им.

2) Под-координаторите с общ финансов сетълмент получават еднакви условия (цени за сетълмент), независимо от техния размер и се ползват от общия ефект на групата;

3) В резултат на обединенията на групите се подобрява конкуренцията в сектора, тъй като и по-малките под-координатори могат да предложат изгодни пазарни условия за своите клиенти.

УВАЖАЕМИ Г-Н ИВАНОВ,

Ако се забрани възможността балансиращи групи да се обединят с общ финансов сетълмент, ще се повишат разходите за балансиране и съответно крайните разходи за електроенергия на потребителите, което е недопустимо в настоящата ситуация и противоречи на всички политически усилия за овладяване на кризата с екстремалните цени. Също така, ще се затрудни процесите по либерализация с излизане на производители на свободен пазар и групирането им по технологии в различни под-координатори, както и ще се влоши конкурентната среда за осъществяване на дейността координатор на балансираща група, като очакваме по-малките търговски участници да излязат от пазара.

Вместо да се приемат промени в балансиращия пазар, които са в ущърб на пазара и мнозинството търговски участници, призоваваме Електроенергийния системен оператор ЕАД и Комисия за енергийно и водно регулиране да концентрират усилията си към изпълнение на европейското законодателство и на препоръките на Европейската комисия (Становище на комисията от 20.5.2021 година), а именно:

• Публикуване на текущия баланс на системата, прогнозните цени на дисбаланса и прогнозните цени на балансиращата енергия, възможно най-близко до реалното време, със забавяне не повече от 30 минути след доставката, съгласно член 6 от Регламента относно електроенергията;
• Увеличаване на конкуренцията в рамките на времевия интервал за балансиране. Европейската комисия приканва България да предприеме мерки за включването на повече доставчици на услуги по балансиране, като преразгледа изискванията за предварително класиране и мониторинг, позволявайки участието на възможно най-много технологии, като например реакция на потребителите и акумулиране;
• Въвеждането в най-кратки срокове на единна цена за балансиране за периоди, в които не е имало задействане на балансираща енергия, с цел привеждане в съответствие с член 55 от Насоките за електроенергийното балансиране
• Използване на възможностите за реакция на потребителите и агрегиране. Отразяване на препоръките на ЕК за намаляване на минималния размер на офертите от 5 MW, тъй като е прекалено висок, за да позволи участието на по-малки инсталации в предоставянето на услуги на резерв за заместване. ЕК препоръчва минимален размер от 1 MW, какъвто се прилага в много други държави членки (напр. Франция, Германия за РВРЧ, Италия, Гърция, Испания, Словения), или 500 kW (както е определено за пазарите за ден напред и в рамките на деня в член 8 от Регламента относно електроенергията);
• Въвеждане на интелигентни измервателни уреди – липса на адекватна оценка относно ползите от въвеждането на интелигентни измервателни уреди след влизането в сила на Директивата относно електроенергията. В съответствие с член 19, параграф 5 от Директивата относно електроенергията Комисията, че България следва да се ангажира да предприеме цялостен анализ на разходите и ползите, отчитайки последните промени и пазарните изисквания, за да определи дали въвеждането на интелигентни измервателни уреди ще бъде разходоефективно за всички потребители или за подгрупа от потребителите, в съответствие с принципите, залегнали в приложение II към Директивата относно електроенергията. В случай на положителен анализ на разходите и ползите, България следва да гарантира въвеждането на интелигентни измервателни системи, които подпомагат активното участие на клиентите на пазара на електроенергия в съответствие с член 19, параграф 2 от Директивата относно електроенергията.

Други предложения на АСЕП относно  текстовете в Проекта на ПТЕЕ:

• В параграф 44, т. 1 следва да се прецизира предложения текст –  отстраняване конкретно от кой пазар и кой договор за доставка, тъй като има различни пазари (балансиращ, борсов и т.н,)  и различни договори за доставка (с производител, с краен клиент и пр.)
• АСЕП счита, че Параграф 44, т.4 от Проекта, създаваща алинея 5 и ал. 6 в чл. 104 , ще доведе до рискове от преустановяване на електроенергия на потребители. Според ал. 5, ако клиент няма договор с ДПИ, мрежовият оператор следва незабавно да го уведоми. Но какъв е конкретният срок за това „незабавно“ уведомяване, под каква форма следва да се случи, така че реално клиентът да е информиран? Нашите наблюдения са, че много често собствениците на партиди нямат електронна поща, нямат същия адрес като този по лична карта или ЕИК, съществуват и множество частни случаи. Следва ли тогава клиентите да бъдат наказвани и да търпят санкции, ако прилагането на ПТЕЕ не гарантира навременното им информиране? Ако ДПИ не са успели да подпишат договори с крайните потребители за толкова дълъг период, то как да се очаква това да стане в рамките на два дни, което е крайно недостатъчно като срок. Считаме, че предложените текстове единствено прехвърлят усилията и отговорността за сключване на договор с ДПИ като задължително условие за участие на свободен пазар от доставчика на универсалната услуга към крайния потребител. С оглед на горното, АСЕП предлага като възможно решение да се въведе нормативна процедура, според която ДПИ служебно да сключат договори с потребители при общи условия.
• Всички нови срокове, предвидени по предложените промени следва да отговорят на съществуващите в ПТЕЕ с цел недопускане на изключения от общото правило. Ако последното е целта на промените, то АСЕП настоява за аргументирано становище за допускане на изключения от общите условия по ПТЕЕ за производители и лицензианти, които търпят преобразуване.

Като обединение на водещи участници на свободния пазар на електроенергия, Асоциация свободен енергиен пазар настоява горепосочените предложения да бъдат отразени при настоящата промяна на Правилата за търговия с електрическа енергия.

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ