Проблеми, свързани с прилагането на съществуващата нормативна рамка за ВЕИ проекти

  • 27.06.2023

Изх. № АСЕП 413/26.06.2023 г.

 

До:

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

НАРОДНО СЪБРАНИЕ  НА Р. БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

МИНИСТЪР

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

 

 

 

 

 

ОТНОСНО: Проблеми, свързани с практическото прилагане на съществуващата нормативна рамка при проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на ВЕИ проекти

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

В изпълнение на основния приоритет на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) за усъвършенствате на регулаторната рамка в сектор електроенергетика, бихме искали да насочим Вашето внимание към наблюдаваните от нашите членове проблеми  при проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на ВЕИ проекти. Някои от тези несъвършенства отлежават от години, други са нововъзникнали от големия инвеститорски интерес и скоростното  присъединяване, но независимо от това, те се превръщат в сериозно предизвикателство пред изпълнението на амбициозните европейски цели за зелен преход от страна на България:

  • Усилията на институциите в последните години са съсредоточени в намаляване на административните тежести в нормативната уредба, за да се улесни и ускори процесът по изграждане на ВЕИ проекти. Въпреки добрите намерения, наблюденията на членовете на АСЕП на база казуси от практиката са, че тенденциозно не се спазват нормативно установените срокове, като забавянията стават все по-големи през последните месеци. Тези проблеми обхващат почти всички етапи по процедурите и са основно свързани с мрежовите оператори- срокове за становища, срокове за съгласуване на проекти, срокове за процедиране на договори и т.н. По наблюдения,  една преписка може да отлежи и повече от година. Горното обезсмисля всякакви законодателни и регулаторни усилия по опростяване на процедури, ако няма предвиден контрол и санкции при неспазването им. Така например, при търговците на електроенергия има ясно разписани срокове при уреждане на отношения с мрежови оператори, ФСЕС, борсов оператор, които са пунктуални, следи се стриктно за тяхното спазване и при забавяния наказанията са драстични, свързани дори с отстраняване от пазара. АСЕП настоява за равноправно третиране на всички търговски участници на електроенергийния пазар при спазване на нормативно установени срокове и задължения. Освен засилване на контрола, тук е ролята на законотворците и регулатора да въведат и ясни и пропорционални санкции за неспазването им в нормативната уредба.
  • По последни данни на ЕСО, заявленията за присъединяване на нови ВЕИ централи са достигнали 40 000 МВт, което с оглед настоящото потребление на електроенергия и функционалността на електроенергийната система не би било възможно включването в ЕЕС на такъв голям товар. Въпреки това няма енергийна стратегия, няма нормативно определен необходим капацитет от нови мощности или приоритети за развитие на различните видове технологии, няма конкурентно начало между предложенията. Освен сериозни инвестиции в мрежата и модел за приоритизиране на инвестиционните намерения на база определени характеристики, подходящо би било нормативно установяване на определени квоти за разделянето на централите по мощност. Това ще гарантира децентрализацията на производството, в близост до реалното потребление, вместо изпълнение единствено на огромни проекти, изчерпващи наличния капацитет за присъединяване и генериращи далеч по-големи мрежови предизвикателства. Така например, може да се определи квота 50% за проекти над 20 МВт и 50% за проекти под 20 МВт;
  • Въпреки че в нормативната уредба, правата и задълженията са унифицирани за трите електроразпределителни дружества на територията на страната, има различия в практиките и прилагането между отделните ЕРП. Най-многото сигнали от членове са свързани с ЕРП Север, което еднолично си тълкува нормативната уредба в свой интерес и постановява допълнителни условия за присъединяване като негласен отказ. Така, за централи над 30 kW задължително постановяват наличие на отделен кабел от централата до трафопоста им. А за малко по-големи централи (например 90 kW) откровено залагат присъединяване на средно напрежение (20кV) със собствен за производителя трафопост, което би следвало да е в разрез с логиката на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Обн. ДВ. бр. 35 от 30 Април 2019г., изм. ДВ. бр. 57 от 9 Юли 2021г.), където на няколко места е записано, че под 100kW меренето трябва да е на ниско напрежение. Такава би следвало да е логиката при малки централи, защото освен допълнителни разходи и забавяния за инвеститора, всяко едно преобразуване от ниско на средно и след това отново до ниско за захранване на потребителите води до немалки загуби на енергия. Заставянето на малки производители да си изграждат паралелни на ЕРП разпределителни мрежи покварява градоустройствените показатели – доколко комфортно и безопасно за жителите на даден район ще бъде наличието на множество трафопостове и мрежа 20-киловолтови кабели? С горния казус се опитваме най-вече да онагледим резултатите от липсата на ясно разписана нормативна уредба в областта на ВЕИ, която да не позволява възможности за индивидуално тълкуване от страна на различни пазарни участници, което според АСЕП е основният проблем пред ускореното навлизане на ВЕИ производители;
  • Друга използвана неформална причина за забавянето в проектите е, че няма ясно установени срокове, в които да се извършват реконструкциите на мрежата. Логичен е въпросът кой следва да определя срока за въвеждане в експлоатация на един обект – инвеститорът на база нормативно установените правила, срокове и процедури или мрежовото предприятие да не съобразява инвестиционната програма с подадените заявления за присъединяване и само да определя кога, къде и колко ще инвестира в развитие на мрежата.
  • След изграждането на една централа, нейното фактическо включване в електроенергийната система е процес, който също отнема средно около половин година. Честа практика е неявяване на постановени комисии, на всеки етап се чака по повече от месец – било то приемането, било то процедирането на договор за достъп, било то да се разпореди поставяне под напрежение, да не говорим, че отново се искат вече предоставени им документи, дори и някои издадени от тях самите, което умишлено забавя процесите. Друг акцент искаме да поставим върху големите забавяния в процедурите от страна на РИОСВ. От една страна според тяхното тълкуване на нормативната уредба (конкретни текстове ние не откриваме) се налага искане на ново становище при минимални корекции в проекта, като подмяна в заложения модел оборудване с друго със сходни параметри, дори по-консервативни, което утежнява излишно административните процедури и срокове, без да има обективна промяна в спецификите на проекта.
  • КЕВР не прилага самостоятелна инициатива за мониторинг за пазарните механизми и тяхното изкривяване. Независимо, че при тях постъпват редица писма и жалби за повтарящо се поведение от мрежови оператори, т.е. регулаторният контрол не води до корекции на непазарно поведение. За съжаление, въпреки многобройните сигнали на АСЕП през годините за признаци на неконкурентно поведение и злоупотреби с монополно положение,  все още членовете ни наблюдават практики от страна на ЕРП с натиск към потребителите за принудителна смяна на доставчика си, когато заявяват по нормативно установения път някаква мрежова услуга. Последният пример за такава практика е с пусната в експлоатация централа за собствени нужди, където собственикът подава заявление и за продажба на свободен пазар. Следва забавяне от 8 месеца след което идва представител на мрежовото дружеството с конкретно предложение , казва елате при нас и нещата ще се случат. Подобни сигнали от страна на нашите членове са многобройни, но за съжаление трудни за доказване поради неналичието на обективен доказателствен материал. Това обуславя единственият начин за борба с подобни нерегламентирани практики е въвеждането на строго обективни критерии за отказ или забавяне на изпълнението на дадени мрежови услуги, както и сериозни санкции при неспазването на задълженията, за които да има стриктен регулаторен контрол. В противен случай е неизбежно неконкурентно поведение, корупция или злоупотреби с положение.
  • Следва да се обърне внимание и на изискването за промяна на статута на земя при ВЕИ проекти без фундамент, тъй като по дефиниция, те следва да са преместваеми обекти. Освен че е дълга и тромава процедура, не изпълнява основната си функция да опазва земеделския фонд като национално богатство, тъй като на практика при подобна смяна се намалява общият обем на земеделския фонд на България. В основния Закон за устройство на териториите, който се прилага при издаване разрешения за строеж по чл.152 от него, не е съобразен с етапността на изграждане на ВЕИ проекти и това предполага различно тълкуване от страна на прилагащите го органи.
  • Ясно е, че преходът към въглеродно неутрална енергетика е невъзможен без огромни инвестиции в преносната и разпределителната мрежова инфраструктура. Другото голямо предизвикателство е балансирането на електроенергийната система, за което не се говори достатъчно. За преодоляването му е необходимо усилията да се съсредоточат в посока създаване на стимули (финансови, икономически, административни) за включване на технологии за съхранение на електроенергия към новостроящите се и вече съществуващи ВЕИ проекти, както и интелигенти системи за управление на потреблението.

Като представители на асоцииран интерес на търговски участници от електроенергийния сектор, АСЕП апелира да отразите по-горе изразените съображения при предстоящите промени в законовата и подзаконовата нормативна уредба. Заявяваме и нашата готовност за участие в срещи и работни групи и предоставяне на допълнителна експертиза от страна на нашите членове.

 

С УВАЖЕНИЕ:                                                                                                                                          

……………………

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ