Новини

Изх. № АСЕП  337/ 20.09.2021

До:

Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Копие до:

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ КЕВР

Г-Н ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ

ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ КЕВР

Г-Н ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ

ИЗП. ДИРЕКТОР КРИБ

Г-Н ДОБРИН ИВАНОВ

ИЗП. ДИРЕКТОР АИКБ

Г-Н ИВАЙЛО НАЙДЕНОВ

ИЗП. ДИРЕКТОР БФИЕК

Г-Н КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ

ИЗП. ДИРЕКТОР БНЕБ

Г-Н КРАСИМИР ЖИВАЧКИ

ИЗП. ДИРЕКТОР АТЕБ

Г-Н ПЛАМЕН ДИМИТРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ КНСБ

Г-Н ДИМИТЪР МАНОЛОВ

ПРЕЗИДЕНТ КТ ПОДКРЕПА

ОТНОСНО: Правна обосновка относно  предложения на АСЕП, изх. № 336 /13.092021 във връзка с проведени срещи на 10.09.2021 г. и 17.09.2021 г. за обсъждане на ситуацията в сектор електроенергетика

УВАЖАЕМИ Г-Н ЖИВКОВ,

От името на членовете на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) и в продължение на проведените две последователни срещи с участници на пазара и управляващи сектора от 10.09.2021 г.  и 17.09.2021 г.  бихме искали да внесем допълнителна обосновка и мотиви към входираните от АСЕП предложения за промени в Правилата за търговия с електрическа енергия. Предложенията ни са част от конкретни мерки, целящи намаляване напрежението от ценовия шок в сектор електронергетика през последните 6 месеца.

АСЕП счита, че предложените промени в ПТЕЕ СА ИЗЦЯЛО В ПРАВОМОЩИЯТА НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, СЪГЛАСНО ДЕЙСТВАЩИЯ ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКА.

Тези налични правомощия са разгледани обаче в структурна и функционална цялост с посочените в чл. 23 от ЗЕ общи принципи, които гласят по-конкретно:   т. 4. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите ; т. 12. създаване на гаранции за защита на крайните клиенти; т. 13 създаване на условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар.

Тези основни принципи неслучайно са залегнали в ролята именно на националния регулаторен орган в сектор енергетика, поради факта, че това е единствената независима и равноотдалечена институция, която може и има задължението да упражнява контрол за равновесие в интересите на пазарните участници. Въпреки че свободният пазар за електрическа енергия бе частично реформиран, той остава също толкова значително регулиран в законови задължения, които повишават концентрацията на първичната търговия с електрическа енергия, без право на избор за участниците (чл. 100 от ЗЕ). Действащата към момента регламентация на свободната търговия допуска произвол и злоупотреба с господстващо положение в предлагането на продукти за  търговия на едро на елeктрическа енергия по вид – краткосрочни и дългосрочни. На практика – не е налице ефективен достъп за търговските участници на свободния пазар до пълния спектър продукти електрическа енергия. Тъй като това законово състояние на пазара за търговия с електрическа енергия в България се различава значително с това в останалите европейски държави (не ни е известна друга страна със 100% задължение за първична продажба на електрическа енергия в рамките единствено на енергийната борса), заключението, което може да бъде направено е, че крайните потребители на електрическа енергия в България, са поставени в значително по-неблагоприятно положение от конкурентите си в останалите Европейски страни. В допълнение, можем да посочим и силната концентрация и зависимост по отношение на предлагането на електрическа енергия поради приблизително 60% пазарен дял от производството на електроенергия в групата на Български енергиен холдинг.  В последното Становище  на ЕК от 20.05.2021 г. съгласно член 20, параграф 5 от Регламетг ЕС от 2019/943 относно Плана за изпълнение на България, Комисията констатира, че съществуващият квотен модел при обслужване на регулиран пазар води до отклонения между либерализирания и регулиран пазар и Комисията препоръчва незабавно премахването на квоти. В същия документ Комисията препоръча организирането на периодични търгове за свободен пазар, които да съдържат форуърдни продукти с доставки до две години, не по-късно от 30.06.2021 г..

В Становището е изрично посочено, че „ПОРАДИ МОНОПОЛНИЯ ХРАКТЕР НА БНЕБ ТОЧНИТЕ УСЛОВИЯ НА ТЪРГОВЕТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО УСЛОВИЯТА ЗА УЧАСТИЕ, ПРЕДЛАГАНИТЕ ПРОДУКТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ТЪРГОВЕТЕ, СЛЕДВА ДА БЪДАТ ОДОБРЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН РЕГУЛАТОРЕН ОРГАН СЛЕД ПОДХОДЯЩА КОНСУЛТАЦИЯ С УЧАСТНИЦИТЕ НА ПАЗАРА“.

Именно поради тези причини предложението на АСЕП е насочено към механизъм, който при определени продължаващи изкривявания на пазара, осигурява достъпа до дългосрочна първична доставка на електрическа енергия както директно за крайни потребители, регистрирани на БНЕБ (към момента това са големи базови индустриални консуматори), така и за търговци на ел. енергия, доставящи тази закупена ел. енергия за крайни клиенти в България. Мярката се налага с цел  уравновесяване на интереса на крайните потребители в страната, така както е записано в цитираните т. 4, т. 12 и т. 13 от чл. 23 на ЗЕ.  Нещо повече – мярката не позволява субективизъм в прилагането ѝ, а се реализира при конкретизирани (и в пълно съответствие със Становището на ЕК) неблагоприятни  пазарни обстоятелства в така описания високо концентриран и високо монополизиран „свободен“ пазар за търговия на едро. Това качество на мярката ѝ придава защитен механизъм, с който на практика не може да се злоупотребява. Това е и причина да бъде прилагана именно от Комисията за енергийно и водно регулиране – тъй като това ще допринесе за допълнителна гаранция в тази насока.

В същото време интересът на участниците, изнасящи електрическата енергия за трансгранична търговия остава незасегнат, тъй като техните възможности за участие на организиран борсов пазар, посредством пазари „ден-напред“ и „в рамките на деня“, както и останалите пазарни сегменти, остават възможни.

Законът за енергетиката предвижда още една специална правна норма, която конкретизира, доразвива и е в пряка връзка с основното правомощие на КЕВР за приемане на Правилата за търговия с електрическа енергия. Това е текстът на чл. 91 ал. 4, който гласи: „Комисията при отчитане на постигнатите резултати от работата на електроенергийната система и пазара на електрическа енергия и процедурите, регламентирани в правилата за търговия с електрическа енергия, по предложение на енергийните предприятия или по своя инициатива изменя или приема нови правила за търговия с електрическа енергия при спазване на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни.“

Тълкуването на посочената специална норма следва да бъде комплексно и в контекста на всичко изложено до момента. Правната норма е позиционирана в раздел „търговски взаимоотношения, страни по сделките с електрическа енергия“, който систематично принадлежи към уреждането на конкретни взаимоотношения между участниците на пазара за електрическа енергия. Логическото и отново систематично тълкуване ясно отграничава приложното поле на Правилата за търговия с електрическа енергия като специфичния подзаконов нормативен акт за регулация на сделките при свободно договорени цени (чл. 100 – чл. 103 от ЗЕ). Определеният от Законодателя отговорен орган за приемане, контрол, корекция и интервенция на този подзаконов нормативен акт е именно Комисията за енергийно и водно регулиране.

Логиката и смисълът на чл. 91, ал. 4 подсказва концепция за постоянно, текущо наблюдение и контрол над пазара за електрическа енергия по свободно договорени цени, като при необходимост се извършват изменения или дори се приемат изцяло нови правила. Законодателят е бил предвидлив като е заложил основното изискване, което трябва да се спазва при изменение на ПТЕЕ – спазване на принципите за равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни. Подобно е изискването за ръководство и в общите принципи посочени в чл. 23 т. 4, т. 12 и т. 13 на ЗЕ.

В самите ПТЕЕ – раздел IV и V, е регламентирана и специфична процедура за мониторинг, анализ и интервенция на пазара. Логиката на посочените раздели в най-общ смисъл е Регулаторът да анализра и предприема мерки по отношение ефективността на пазара за електрическа енергия от гледна точка на качествената конкуренция, каквите функции са посочени и в Становището на ЕК от 20.05.2021 г.

С оглед на всичко изложено по-горе, смятаме че са налице регулаторни, правни и пазарни аргументи  за предлагания от нас механизъм, което е основание за приемане на направените от АСЕП предложения. От изложените мотиви се вижда ясна корелация с основни и вече предвидени от Закона за енергетиката правомощия и общи принципи за наблюдение и отчитане на резултатите от функционирането на свободния пазар за електрическа енергия, и предприемане на конкретни действия при необходимост в съответствие с препоръките, изложени в Становището на ЕК от 20.05.2021 г., по които дори отчитаме   забава.

Смятаме, че с предложените изменения, в контекста на цитираните разпоредби и от Европейското законодателство, таргетираме специфични слаби елементи и несъвършенства във функционирането на свободния пазар в България. Тези елементи са отразени и от ЕК и се нуждаят от ясен защитен механизъм прилаган именно от Регулатора. В този смисъл, предложенията единствено доизясняват и конкретизират вече съществуващи правомощия (и дори задължения) на КЕВР за намеса с цел ефективното функциониране на свободния пазар за ел. енергия, съобразявайки се с принципа за баланс между  интересите на производителите и крайните потребители.

Предлаганият механизъм от АСЕП не би представлявал държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционира на ЕС. Съществуват четири критерия, които следва да са налице кумулативно, за да бъде налице държавна помощ в някоя мярка, предприета от държавата. Това са:

1. Ангажиране на държавен ресурс (публични средства):

В класическия случай се изисква обособяване и таргетиране на строго специфичен публичен финансов ресурс, който се пренасочва към конкретна категория „подпомагани“. В предлагания от нас механизъм няма подобно обстоятелство, тъй като той действа единствено като правомощие за стимулиране на нормалните пазарни процеси, когато същите отсъстват или са деформирани Механизмът не таргетира бюджетни публични средства в полза на точно определена категория бенефициенти. Нещо повече – поради условността на механизма (липса на дългосрочни продукти и дефекти в пазарната среда) той не представлява задължение за Регулатора, което се прилага по схема/пътека и следва определен финансов цикъл.

Заключението, което може да се направи е, че първото обстоятелство не е налице.

2. Наличие на икономическо предимство, което не би се постигнало от пазара без намеса:

Предлаганият механизъм от АСЕП не е от естество да доведе до икономическо предимство, което не би било постигнато от пазара без намесата на Регулатора. Следва да имаме предвид че под „икономическо предимство“ би трябвало да се разбира пряко финансово изражение, което участниците в механизма не биха могли да придобият/постигнат без прилагането му. Предвид динамиката на пазарите за ел. енергия дори е налице хипотеза, в която един дългосрочен продукт, обект на визирания механизъм, би бил абсолютно икономически изгоден и балансиран между интереса на производителя на ел. енергия и участника, който е закупил този продукт.

В този смисъл механизмът, поради конструкцията си и защитната си функция, е свързан с прекалено много условности, които не могат да бъдат приети еднозначно, че осигуряват икономическо предимство. Следователно, втора точка не е налице.

3.Селективност в таргетираните на участниците

Не смятаме че има селективност и таргетиране на механизма. Интересът на участниците, изнасящи електрическата енергия за трансгранична търговия, остава незасегнат, тъй като техните възможности за участие на организиран борсов пазар, посредством пазари „ден-напред“ и „в рамките на деня“, както и останалите пазарни сегменти, остават възможни. Износът на електроенергия е функция на преносни капацитети и в условията на пазарни обединения, които са факт, е значително ограничен като възможност. Дори да е налице този критерий – поради липсата на първите 2, той остава без голяма относителна тежест.

4. Нарушаване на вътрешния пазар на ЕС

Единният вътрешен пазар на ЕС остава незасегнат, поради незасягане процесите по регионална интеграция, наличието на функционални възможности за трансгранична търговия – неспрян износ, не наличие на забрани за търговия на който и да е от действащите пазарни сегменти, в т.ч и класическите механизми за двустранна дългосрочна търговия, стига да е налице подходяща цена.

С оглед на гореизложеното, смятаме че предлаганият механизъм от АСЕП категорично не отговаря на ясно и конкретно описаните критерии за наличие на държавна помощ. Четирите критерия следва да присъстват кумулативно, което в конкретния случай не е налице..

Дори да допуснем, че поради някакви допълнителни съображения, предлаганият механизъм бъде разглеждан като държавна помощ, същата би могла да бъде обоснована като необходима и отговаряща на изискванията на чл. 107 т. 3  в) от ДФЕС.[1]

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА – КАДИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

[1]  3. За съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат : в) помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес