Новини

Изх. № АСЕП 502 / 17.07.2024
ДO
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВЛАДИМИР МАЛИНОВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Копие до:
АСОЦИАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ

ОТНОСНО: Принципна подкрепа на АСЕП във връзка с позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели за възстановяване на механизма за компенсиране на цените с допълнителни препоръки

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На 16.07.2024 г. Асоциацията на организациите на българските работодатели излезе с позиция, в която се настоява за възстановяване на механизма за компенсиране на цените на електроенергията за небитови потребители. Като основен аргумент в писмото си посочват повишаването на цените на пазар „Ден напред“ на Българска независима енергийна борса ЕАД, като коректно посочват, че среднопретеглената цена за месец юли 2024 г. е най-високата от началото на годината с равнище за периода 1-15 юли от 249,15 лв./MWh, а като се добавят данните до настоящия момент, цената става 277,41 лв./MWh.

Асоциация свободен енергиен пазар принципно подкрепя всички държавни политики, които пазят интереса на българската индустрия, и затова заставаме зад изразената позиция. Разчитаме обаче на държавнически подход, който да гарантира, че всички подобни политики ще бъдат конструирани по-максимално ефективен начин. В изпълнение на тази цел, с настоящото писмо бихме искали да изразим нашите препоръки към този процес.

На първо място, трябва да се отбележи, че средствата, които бяха необходими за финансиране на досегашните програми за компенсация, се равняват приблизително на 850 млн. лв. за 2021 г., 4,9 млрд. лв. за 2022 г. и близо 1 млрд. лв. за 2023 г. Този огромен публичен ресурс, поради избрания подход за компенсиране на всички стопански потребители, на база на стария марксистки принцип “Всеки според способностите си, всекиго според нуждите”, без да се налагат допълнителни цели или изисквания към ползвателите на компенсациите при разходване на средствата, оказа смесени ефекти на макроикономическо ниво. Това показва детайлният анализ, изготвен от NetZeroLab към Стопански факултет на СУ , според който компенсациите са имали положително макроикономическо въздействие като „краткосрочен ръст на реалния БВП, ръст в инвестициите и по-висока заетост“, но същевременно негативен ефект като „ускоряване на инфлацията на цените и заплатите, причинявайки макроикономическа нестабилност, влошаване на бюджетните финанси и генериране на дефицит“.

С оглед на по-горе изведените резултати от анализите на прилагането на компенсаторните механизми, проектирането и прилагането на такива политически интервенции в бъдеще трябва да се изчислява предпазливо и да се прилага само където и когато е наистина необходимо. Затова АСЕП настоява, с оглед спазване на публичния интерес, следващи компенсаторни механизми да отчитат реалната нужда на бизнеса, съчетано с ангажименти за конкретни резултати, свързани с компенсациите, както и да се въведат изисквания към тяхната дейност на две нива – ценообразуване на предлаганата от тях продукция, така че да се гарантира целесъобразност, и спрямо поведението при потреблението на електроенергия, което да окаже дългосрочен ефект и след изтичане на програмите за компенсация – конкретно такива са мерки за енергийна ефективност. Напомняме, че ролята на компенсациите е да запази конкурентоспособността на българската икономика и да се използват от ползвателите за компенсиране на разхода на електроенергия, така че крайният ефект от тях да е запазване на цените на продукцията и услугите на същото ниво. Със съжаление отбелязваме, че изразходваният многомилиарден публичен ресурс при предходните програми не доведе до очакваното запазване на ценовите нива на стоките и услугите, с изключение на базовата енергоинтензивна промишленост. Напротив, данните на Националния статистически институт показват точно обратната тенденция, като за пример могат да бъдат взети търговските вериги, които имат значителна консумация на електрическа енергия, но не представляват производство с добавена стойност. Това на практика означава, че много от стопанските потребители задържаха този приход за себе си и го използваха по-собствено усмотрение, без да отчитат целта на компенсаторния механизъм. Също така, според наши наблюдения, не малка част от тях използваха средствата за инвестиции в дълготрайни активи, каквото е строителството на фотоволтаични централи за собствена консумация, което не отговаря на целите на Програмата. Поради тази причина, АСЕП апелира да се гарантира целесъобразността при разходването на публичните ресурси чрез въвеждане на ангажименти за конкретни резултати към ползвателите на компенсациите за електроенергия.

Бихме искали да обърнем внимание и на още един въпрос, който влияе пряко върху разходите на стопанските потребители за електроенергия и излиза извън борсовите цени – разходът за балансиращи услуги, който по никакъв начин не отговаря на държавните политики за минимизиране на ефектите от високите цени на електроенергията. Този задължителен разход за всички участници за електроенергийния пазар се покачи неколкократно от май 2024 г., вследствие на промяна в Закона за енергетика с отпадане на пределни цени за доставчиците на балансираща енергия и приетата от Комисия за енергийно и водно регулиране нова Методика за определяне на цени на балансиращата електрическа енергия, в сила от 01.05.2024 г. Тези нормнативни промени повишават разходите за електроенергия на крайните потребители и се дължат на административни решения. В тази връзка, АСЕП входира на 17.07.2024 г. писмо до КЕВР с искане за стартиране на процедура за обществено обсъждане за промяна на Методика за определяне на цени на балансиращата електрическа енергия, в сила от 01.05.2024 г., на която всички заинтересовани страни да могат да обсъдят и предложат конструктивни промени при спазване на принципа за балансиране на интереса на всички търговски участници.

С УВАЖЕНИЕ,

СОНЯ НИКОЛОВА-КАДИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ