Новини

ДО:

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗЕ С ВХ. № 854-01-19 ОТ 27.03.2018 Г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Асоциация на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) и Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) подкрепят всички усилия, свързани с процесите по пълна либерализация и създаването на прозрачен и конкурентен пазар на електрическа енергия в България.

Обръщаме се към Вас, за да отбележим една тревожна тенденция, която продължава с предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ), внесен в деловодството на НС с вх. № 854-01-19 от 27.03.2018 г. С последните промени в ЗЕ от декември 2017, с промените в ПТЕЕ, с промените в правилата на БНЕБ, както и със сегашния проект се въвеждат редица задължения по отношение търговията на свободен пазар, които резултират в увеличаване на разходите за участие на него. Търговията единствено през борсата задължава търговците да поддържат високи обезпечения и да заплащат такси за участие и такси за всеки изтъргуван мегаватчас електроенергия. Това рефлектира върху разходите им за дейността и води до увеличение в цените на електроенергията за крайните клиенти. До такова ще се стигне и ако бъдат приети предложенията в настоящия законопроект, свързани с предоставяне на високи по размер банкови гаранции към фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Предвид че търговците нямат механизъм за гарантиране на вземанията си от своите клиенти по отношение на цена „Задължения към обществото“, те поемат допълнителен финансов риск. С последните промени в ПТЕЕ през 2017 г. беше премахнат и единственият механизъм на търговците да подсигуряват плащанията от страна на своите клиенти по последната им издадена фактура – правото да откажат издаването на удостоверение за липса на задължения за съответния клиент. С оглед на всички тези промени от последните месеци на вътрешен пазар на електроенергия се създаде ситуация, в която търговците са под сериозен финансов натиск, който неминуемо рефлектира върху крайните клиенти.

В тази връзка, правим следните конкретни предложения за промени в проектозакона:

1. С оглед гарантиране на събираемостта на вземанията в сектор „Електроенергетика“ и с цел избягване на двусмислено тълкуване, предлагаме следното изменение на чл. 123 от ЗЕ, според което изрично да се предвиди възможност за спиране на захранването на крайни клиенти при наличие на задължения, дори и след като е извършена смяна на доставчика на електрическа енергия. Предлагаме следната формулировка:

В чл. 123, ал. 1 изречение първо след думите „във връзка със снабдяването с електрическа енергия“ се добавя „за настоящ и предишен период“

2. Намираме за редно за търговците също да бъде въведен механизъм, подобен на разписания в чл. 107 от ЗЕ, валиден за обществения доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи, гарантиращ им възможност да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер.

3. Препоръчваме да се намали размерът на очакваната банкова гаранция и/или депозит (чл. 36ж, ал. 4) на 100%, а при коректно изпълнение през първата година на 50%. Това допълнително ще стимулира търговците навременно и коректно да заплащат цена „ЗО“. Считаме, че е справедливо търговци, които никога не са имали просрочие, да се ползват от преференциите за по-нисък депозит още от влизането в сила на закона, т.е. да се въведе диференциран подход като се вземе предвид вече наличната при НЕК ЕАД история за платците.

4. Освен чрез координатор на балансираща група, следва да  се даде възможност производителите с инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW да продават електроенергията си на борсата и чрез търговците на електроенергия. Считаме, че тази възможност следва да бъде предоставена не само на ВЕКП и ВЕИ производителите с инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW, а на всички производители, които са задължени съгласно закона (чл. 100 ал.3 от ЗЕ). Тези производители също би следвало да могат да се ползват от този по-благоприятен режим, в противен случай е налице дискриминационно третиране. Затова предлагаме следното изменение на чл. 100, ал. 5:

„Производители на електрическа енергия по чл. 162а и производители с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW, включително производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW може да продават произведената от тях електрическа енергия на търговец на електрическа енергия или координатор на балансираща група. В този случай търговецът или координаторът продава закупената електрическа енергия на организиран борсов пазар.“

5. Настояваме правилата, таксите и договорите на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) да бъдат официално одобрявани от КЕВР в ролята ѝ на независим орган след провеждане на съгласуване с пазарните участници. Съгласно ЗЕ това е основен принцип за контрол и регулиране на законовите монополисти, какъвто е борсата. В тази връзка предлагаме създаването на нова точка 9а в ЗЕ към чл. 21, ал1:

„Чл.21, ал.1, т.9а „одобрява всички актове на оператора на организирания борсов пазар, които уреждат функционирането и устройството на пазара, включително правилата за работа, договорите и тарифите на всеки пазарен сегмент, администриран от оператора на борсов пазар”

6. За запазване сигурността на доставките и гарантиране справедливото въвеждане на новия механизъм за излизане на ВЕИ и ВЕКП производителите, призоваваме за въвеждането на компенсационен механизъм в случай на разминаване между изчислена годишна прогнозна пазарна цена и реалната такава.

МОТИВИ

По точка 1: Възможността, предходният доставчик да има право временно да преустановява снабдяването с електрическа енергия на свой бивш клиент поради неплатени задължения, е доказано работеща практика и е единствен начин доставчиците да подсигурят плащанията по последната фактура от страна на своите клиенти. При отпадането на тази разпоредба с последните промени в Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) се създаде предпоставка за некоректни практики от страна на крайните клиенти, които прекратяват договорите си с търговците без да заплащат своите задължения към тях.

По точка 2: Считаме че размерът на предвидените в създадения нов чл. 36ж, ал. 3, 4 и 5 (§12 от Законопроекта) банкови гаранции и/или депозити за обезпечаване на плащанията на цена „Задължения към обществото“ (ЗО) към фонд СЕС са изключително високи. Търговците събират безвъзмездно цена ЗО, като по този начин досега извършваха безплатна услуга в полза на Национална електрическа компания (НЕК), а в бъдеще на фонд СЕС. По смисъла на закона търговците са задължени да правят вноски за ЗО, дължима от техните клиенти и носят целия финансов риск, произтичащ от невъзможността да съберат от клиентите си това задължение. Практиката показва именно това – не малка част от тези вземания остават несъбрани от крайните клиенти, поради тяхно некоректно отношение. Нашето предложение адресира този проблем и предлага създаването на механизъм за гарантиране на плащанията на цена „Задължения към обществото“ от крайните клиенти към търговците“.

По точка 3: Не можем да пренебрегнем и обстоятелството, че в законопроекта е предвидено търговците да предоставят банкова гаранция и/или депозит в размер на 150% от стойността на цената ЗО през месеца с най-високи продажби от изминалата година. Намираме за напълно достатъчно търсеното обезпечение да бъде 100% от съответните продажби. Това едновременно ще предостави сигурност за фонд СЕС, че ще успее да събере вземанията си без да блокира ценен финансов ресурс за търговците.  Един такъв допълнителен разход за поддържане на сериозни по размер банкови гаранции към фонд „Сигурност на електроенергийната система“ би затруднил работата на търговците и би се отразил на цената за крайните клиенти. Длъжни сме да ви уведомим, че изискването на банкови гаранции, без да се подсигури чрез допълнителни мерки събирането на вземанията на търговците от крайните клиенти,  ще доведе до изкривявания, фалит на търговски участници и нарушена пазарна среда. С цел запазване на крехката стабилност в сектора, призоваваме за преосмисляне на предложенията за ИД на ЗЕ, така че да се осигури равноправно третиране на всички пазарни участници в сектор „Енергетика“.

По точка 4: Изцяло подкрепяме идеята произведената електрическа енергия да може да бъде продавана на организиран борсов пазар чрез координатор на балансираща група, но смятаме че тази възможност следва да бъде предоставена и на търговците. Търговците реализират дейността търговия с електрическа енергия, участват на борсата и разполагат с професионален и ресурсен капацитет да бъдат връзката между производителите и БНЕБ.

Първоначалният текст на законопроекта предвижда отделна регистрация на борсовия пазар от координатора на балансираща група за производителите, чиято енергия се реализира на борсата. Считаме, че това изискване следва да отпадне, тъй като една от целите на участие на борсата чрез посредник е минимизиране на разходите за участие (такси, гаранции и прочие), отделната регистрация би означавала допълнителни разходи за този посредник, които ще бъдат разпределени върху производителите. В допълнение към предложения законопроект не са посочени и не е ясно какви са мотивите и причините да се въведе такава отделна регистрацията. 

Считаме, че предложеният текст на ал. 5 на чл. 100 от ЗЕ следва да бъде прецизиран, тъй като редакцията на изречение второ внася неяснота относно начина, по който координаторите ще продават енергията на организирания борсов пазар. Съгласно редакцията „…..координаторът регистрира производителите като подгрупа в балансиращата група и задължително продава закупената електрическа енергия, чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар“. В този си вид текстът означава, че координаторът първо закупува енергията от производителя и след това я продава на борсата. Ако това е намерението на законодателя, то тогава възниква въпросът коя е цената спрямо, която ще се отчита после по отношение на премията – тази, по която е продал на координатора или тази, на която координаторът е продал на борсата?

По точка 5: Българска независима енергийна борса (БНЕБ) е монополна платформа, на която, всички производители с инсталирана мощност над 5MW, а скоро и над 4 MW ще са задължени да продават цялото произведено количество електроенергия за свободен пазар. В същото време нейните правила и тарифи не се контролират от нито една институция. Тези правила и тарифи определят в голяма степен функционирането на основна част от свободния пазар, а се въвеждат без контрол от независим регулаторен орган, което създава предпоставки за злоупотреба с господстващо положение. Напомняме, че за дейността организиране на борсов пазар на електрическа енергия в България може да има само една лицензия според чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката. Това заедно с новите разпоредби, въведени през декември 2017 – създаването на чл. 100, ал. 3 от ЗЕ, поставя БНЕБ в монополно положение, като единствен канал за търговия за големите производители. Съответно, към момента правилата на борсата се явяват общи условия за продажба, валидни за всички производители с инсталирана мощност над 5 MW, а скоро и за тези над 4 MW. След влизане в сила на предложените промени в ЗЕ броят на участниците на борсата значително ще се увеличи. Следователно борсовите правилата, тарифи и договори ще имат още по-голямо въздействие върху пазара на електроенергия в България. Затова намираме за необходимо правилата и тарифите на борсата като монополно дружество да бъдат под контрола на независим орган в лицето на Комисията за енергийно и водно регулиране.

По точка 6: Определянето на прогнозна цена от КЕВР крие рискове поради множество трудни за прогнозиране в дългосрочен план фактори, като цени на електроенергията в Европа и региона, цени на енергийните ресурси и горива, цени на въглеродни емисии, климатични фактори, специфики в потреблението, търговски стратегии, политики и др. Неточности в определянето на прогнозната пазарна цена поставя производителите от ВЕИ и ВЕКП пред риск от неизпълнение на договорите си с доставчици, клиенти и банки. Като резултат те ще бъдат застрашени от фалити, а страна ни от неизпълнение на поетите ангажименти по пакет „Климат и енергетика 2020“. Затова намираме за необходимо да бъде въведен механизъм, гарантиращ, че приходите им от свободен пазар и премиите, ще съответстват на преференциалните им цени, а при разминаване, съответните производители ще бъдат справедливо компенсирани. 

Предвид, че предложеният законопроект ще окаже съществено влияние върху пазара на електроенергия в България и ще доведе до промени в редица нормативни актове, предлагаме неговото влизане в сила да бъде отложено за края на годината. По този начин пазарните участници ще имат необходимото време да се подготвят за планираните промени, а държавните институции ще могат да прецизират текстовете на подзаконовите нормативни актове.

Считаме, че изброените предложения на АСЕП и АТЕБ ще допринесат за по-доброто структуриране на свободния пазар чрез засилване на контрола върху БНЕБ, равнопоставено третиране на всички търговски участници и гарантиране на плащанията към фонд СЕС без това да представлява значителна финансова тежест за търговците на електроенергия.

С уважение,                                                                    С уважение,

Петя Петрова                                                                 Соня Николова-Кадиева

Зам. Председател на УС на АТЕБ                            Председател на УС на АСЕП

ЛИНК КЪМ ДОКУМЕНТА